Решение № 11477 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2010 г.

Решение № 11477 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Образувано е по касационна жалба, подадена от Христо Димов Христов от гр. Варна, против решение № 752 от 12.04.2010 г., постановено по адм. д. № 2922/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена неговата жалба против Заповед № 357/26.09.2009 г. на кмета на район "Аспарухово" при Община Варна. С нея е одобрена оценката на част от имот № 3225 по ПНИ на м. "Зеленика" с площ от 228 кв. м, попадаща в имот № 3600, в размер на 262 лева. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Допълва доводите с това, че съдът необосновано не съобразил обстоятелството, че е налице висящо дело по заведен ревандикационен иск по чл. 108 от Закона за собствеността със страни- наследниците на Михаил Стоянов Петков. Иска отмяна на съдебното решение, като съдът се произнесе по същество и постанови отмяна и на заповедта на кмета, а в писмени бележки от 16.08.2011 г. посочва, че иска размерът на оценката на имота да бъде завишена. Ответникът - кметът на район "Аспарухово" при община Варна, в писмени възражения от 28.05.2010 г. и от 12.01.2011 г. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Стефан Стоянов Петков, Иван Илиев Бърдаров, Тодор Михайлов Петков, Анна Хараламбиева Кръстева, Миглена Хараламбиева Недкова, Иван Хараламбиев Михайлов и Илко Иванов Бърдаров не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, и че одобрената с оспорената заповед експертна оценка на подобренията е извършена при спазване на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, а твърденията на касатора, че оценката, одобрена с атакуваната заповед не обхваща всички насаждения и подобрения в процесния имот, са останали недоказани. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор срещу заповед № 357/26.09.2009 г., на кмета на район "Аспарухово - Варна, издадена на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и на основание влязъл в сила ПНИ. С нея е одобрена оценката на част от имот № 3225 по по плана на новообразуваните имоти на м. "Зеленика" с площ от 228 кв. м, попадаща в имот № 3600, в размер на 262 лева, която цена е постановено да се заплати от наследниците на бившия собственик Михаил Стоянов Петков, собственици на възстановен имот 3600, на жалбоподателя, бивш ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за извършените от него подобрения и трайни насаждения. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, тъй като не били включени всички насаждения и подобрения, а и че административният орган не съобразил обстоятелството, че на наследниците на Михаил Стоянов Петков неправилно бил възстановен имота, освен че имало и заведен владелчески иск срещу тях, спорът по който е висящ. От доказателствата по делото съдът установил, че ПНИ за процесната местност и за спорния имот е влязъл в сила. Съобразил Решение № 533/15.07.98 г. и допълващото го Решение № 716/7.07.2000 г. на ПК - Варна и Заповед № 39/1.02.2007 г. на Кмета на р-н "Аспарухово", с която е наредено да бъде възстановено право на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Михаил Стоянов Петков върху ПИ № 3600 по ПНИ на м. "Зеленика". Посочил, че въз основа на подаденото от възстановените собственици заявление и представените към него доказателства експерт оценител на земеделски земи и трайни насаждения изготвил Експертна оценка на трайните насаждения и подобрения в относимата част от 228 кв. м в имот пл. № 3225, съставляващ част от новообразуван имот № 3600 в кад. район 545 по ПНИ на СО "Зеленика", землище кв. "Галата", като са оценени трайни насаждения: лози 44 бр. с ед. стойност 3 лв. и 1 бр. вишна с ед. стойност 130 лв., или общо оценка 262 лв. С оглед възраженията на жалбоподателя, с определение от 4.12.09 г. съдът допуснал СИЕ със задача вещото лице след запознаване с материалните по делото и след оглед на место да даде оценка на трайните насаждения и строителните подобрения, извършени в процесната част от имота, но след като след двукратните указания на съда жалбоподателят да внесе депозит за изготвяне на заключението, последният не изпълнил разпореждането, и след като в последното с. з. жалбоподателят заявил изрично, че не желае изготвяне на допуснатата СИЕ, съдът отменил определението си. Съдът приел, че са спазени административно-производствените правила при издаването на обжалваната заповед и че при определяне на оценката няма нарушение на закона, като оценката е правилно определена от техническата служба според препращането на § 31, ал. 2, т. 1, предл. първо от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията действаща към момента на издаване на заповедта, по реда по глава VII, раздел първи от ППЗДС, приет с ПМС № 235/1996 г., тъй като земята се намира в селищно образувание. Така постановеното решение е правилно. Не е налице сочения в касационната жалба порок - материална незаконосъобразност. В производството по § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ кметът на общината издава заповед за одобряване на оценка в някоя от посочените хипотези на ал. 2. Диференцираният подход към оценяването на придаваемите с ПНИ площи от имотите и подобренията в тях е в зависимост от изброените различни критерии, което предопределя и различен нормативно определен ред за извършването й. В настоящият случай съдът правилно е приел, че приложимият ред е този по глава VII, раздел първи от ППЗДС, приет с ПМС № 235/1996 г., съгласно изричното препращане в § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и съобразил трайната практика на ВАС, която е в посочения смисъл. Твърденията на касатора, че съдът е нарушил материалния закон се опровергават от доказателствата по делото. По отношение на втория довод, основан на твърдението, че вещо лице не посетило имота следва да се посочи, че то е неоснователно, предвид изрично заявеното от жалбоподателя в последното о. с. з., че не желае изготвяне на допуснатата от съда СИЕ. Освен това искането размерът на оценката на имота да бъде определен съобразно заключение на вещо лице по друго, в случая гражданско дело, е процесуално недопустимо. На последно място, непълнотата на доказателствата не е касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Останалите доводи са също неоснователни. Правилно АС - Варна е приел за неотносимо към предмета на спора възражението на жалбоподателя, свързано със собствеността на процесния имот. Наличието на неприключило производство по чл. 108 ЗС и производство по изменение на ПНИ не са преюдициални по отношение на настоящото производство и са ирелевантни за правилното решаване на правния спор за законосъобразността на оспорената заповед. От особена важност е да се посочи, че в случая ПНИ, одобрен със Заповед № РД-7706/385/20.09.02 г. на Областен управител на област с административен център гр. Варна, за имот 3600, кад. район 545 в м. "Зеленика" е влязъл в сила, както и че касаторът, в производство по по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е оспорил ПНИ по отношение образуван имот пл. № 3600, отреден за наследници на Михаил Стоянов Петков, но жалбата му е отхвърлена с решение № 1072/16.08.05 г. по адм. д. № 78/03 г. на ВОС, потвърдено с Решение № 3137/23.03.06 г. по адм. д. № 11809/05 г. на ВАС. Налага се извод, че нормативно определените изисквания в разпоредбата на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ са спазени, а възражението на жалбоподателя за противното е лишено от основание. Останалите твърдения в жалбата, касаещи характера на земеделската земя и изпълнение на решение по гражданско дело не обосновават касационни основания по смисъла на чл. 218, ал. 1 АПК . Неотносими към правния спор са представените пред тази инстанция доказателства, а именно: записка № 205 от 7.09.1945 г., записка № 206 от 17.09.1949 г, протокол от 28.3.1957 г., отговор от община Варна от 25.07.2006 г., молба до директора на дирекция "Общинска собственост" община Варна от Христо Христов и др. лица и постановление от прокурор във ВКП № 7350/2009 г., тъй като с тези доказателства касационният жалбоподател цели да оспори признати с влязъл в сила съдебен акт за признати права на заинтересованите страни. На последно място следва да се посочи, че посоченото в жалбата решение на ВКС е постановено между други страни, различни от тези по настоящия правен спор, поради което твърдението за необоснованост на решението е неоснователно. Приложените с жалбата заявление № 187/10.03.2009 г. и пълномощно от 20.07.2005 г. не са нови и се намират в административната преписка. По изложените съображения ВАС приема, че решението е съобразено с материалния и процесуалния закон. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,