Решение № 4549 от 28.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е образувано по касационна жалба на С. Тенева чрез адв.П. Костов от АК-Пловдив против решение 1676/06.10.2022 год. постановено по адм. дело 1206/2021 год. по описа на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Пловдив в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 1676/06.10.2022 год. по адм. дело 1206/2021 год. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на С. Тенева срещу решение 2153 15 114/12.04.2021 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/протокол 01010/08.01.2021 год. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив, с което са отменени разпореждане [номер]/28.02.1997 год. и разпореждане [номер]/15.09.1997 год. и е отказано изменение на ЛПОСВ на основание чл.21, ал.3 от НПОС, изменено е разпореждане [номер]/23.04.1997 год., както и е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 28.02.2007 год. на С. Тенева. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно материалната законосъобразност на оспорения административен акт като издаден при наличието на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което тя е първоначално отпусната може да се отмени или измени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б.А и б.Д от КСО от органа, който го е издал. Въз основа на доказателствата по делото съдът обосновано е приел, че законосъобразно на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б.А и б.Д от КСО ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ Пловдив е издал процесното разпореждане, с което са отменени разпореждане [номер]/28.02.1997 год. и разпореждане [номер]/15.09.1997 год. и е отказано изменение на ЛПОСВ на основание чл.21, ал.3 от НПОС, изменено е разпореждане [номер]/23.04.1997 год., както и е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 28.02.2007 год. на С. Тенева. Проверката е извършена във връзка с образувано досъдебно производство 260/2019 год. по прокурорска преписка 2818/2019 год. по описа на Районна прокуратура Пловдив, към което са приобщени пенсионни досиета и документи за стаж и/или доход на лица, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите им пенсии. В хода на проверката от лицето са поискани и представени оригинални документи за осигурителен стаж. Същите са проверени при осигурителите и е установено по безспорен начин, че осигурителния стаж, осигурителния доход и определеният индивидуален коефициент в разпореждане [номер]/28.02.1997 год. и разпореждане [номер]/15.09.1997 год. се различават съществено от действително положения осигурителен стаж от Тенева. Установено е също така и несъответствие с получения осигурителен доход. Наличието на материално правните предпоставки по чл. 99, ал. 1, т. 2 б. А и б.Д от КСО, а именно че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправени документи, както и че същата е неправилно отпусната, за издаване на разпореждане [номер]/протокол 01010 от 08.01.2021 год. са безспорно установени. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства и правнозначимите доводи. Обосновано е приел всички възражения на оспорващата за неоснователни като е изложил мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и не намира основание да ги преповтаря. След извършен подробен анализ на нормата на чл.76, буква А от ППЗП (отм.) и на съдебната практика по случая аргументирано първоинстанционният съд е приел, че на горепосоченото основание на Тенева следва да се зачете осигурителен стаж за 217 дни-периода, през който същата е полагала труд и са внасяни лични осигурителни вноски. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото. Следва да се осъди С. Тенева да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение