Решение № 5345 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1722/2012 г.

Решение № 5345 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1722/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Никола Михайлов Тиков, управител на "БУЛФАРМА" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. "Дойранска епопея" № 5, против решение № 274/07.12.11 г. по адм. д. № 373/11 г. по описа на Административен съд - Стара Загора с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, РНДСК Югоизточен район в писмен отговор, изготвен от юрк. Режева и чрез юрк. Грозданов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение оспорването по жалбата на касатора "БУЛФАРМА" ООД срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-128/04.07.11 г., издадена от началника на РДНСК Югоизточен район на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ с разпореждане за премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Аптека", намиращ се в УПИ IV, кв. 294 по плана на гр. Стара Загора е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обектът представлява строеж съгласно определението в § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен от оспорващия без одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж. При постановяване на решението съдът е обсъдил събраните в хода на административната преписка и по делото доказателства, вкл. писмено заключение на съдебнотехническа експертиза, както и основното възражение на оспорващия, че обектът е изпълнен след надлежно разрешение по чл. 120а от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищни устройство /ППЗТСУ/ и ползва общински терен въз основа на надлежно сключен с община Стара Загора договор за наем. Приел е доводите за материалноправна незаконосъобразност на заповедта за неоснователни с оглед констатацията, че вместо разрешения павилион с метална сглобяема конструкция понастоящем на място се намира монолитна сграда със стоманенобетонна конструкция и зидария "Итонг". Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за постановяването му при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Спор относно наличието на наемно правоотношение относно терена, върху който е извършен строежа няма, предвид което тези обстоятелства са излишно коментирани в касационната жалба. В допълнение във връзка с това следва да се има предвид, че дори не се твърди касационният жалбоподател да е носител на право на строеж върху този терен, отстъпено му по предвидения в закона ред. Не е спорно и разрешаването на обекта по реда на чл. 120а ППЗТСУ. Спор обаче няма и относно обстоятелството, че към датата на проверката на място е констатиран монолитен строеж, определен в писменото заключение на съдебно-техническата експертиза /неоспорено от страните/ като такъв от пета категория. При издаване на заповеди по чл. 225, ал. 1 ЗУТ административният орган изследва условията за законност на строежа към периода на извършването му. В тази връзка следва да се има предвид, че и при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ извършването на строежите е било на разрешителен режим. В случай на установяване нарушение на този режим правното основание за премахване на незаконния строеж е по цитирания чл. 225 от сега действащия устройствен закон, ЗУТ. Становището на касатора относно характеристиката на един обект като преместваем е ирелевантно, тъй като безспорно установено по делото е, че вместо павилион с метална сглобяема конструкция, на място е изградена монолитна сграда със стоманобетонова конструкция, трайно прикрепена към и променяща субстанцията на терена. С оглед горното, оспореното с касационната жалба решение като правилно, постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение