Решение № 6785 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 193/2010 г.

Решение № 6785 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 193/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три касационни жалби, подадени съответно от "Техно Ентъртейнмънт" ООД със седалище София, представлявано от управителя Константин Каранов, от Остерайхише Рундфункзендер ГмбХ (ОРС) със седалище гр. Виена, Република Австрия, чрез пълномощника адв. Ирена Георгиева и от "Български телекомуникационна компания" АД ("БТК" АД) със седалище София, чрез пълномощника на изпълнителния директор Павел Велчев, срещу Решение № 12583 от 27 октомври 2009 г., постановено по адм. д. № 9245/2009 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което са отхвърлени жалбите им против Решение № 592/01 юни 2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). С молба от 11 март 2010 г., подадена по настоящото дело, "Техно Ентъртейнмънт" ООД е оттеглило подадената от него касационна жалба, като с определение на съда от същата дата тази жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази част. В касационните жалби на ОРС и "БТК" АД се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - КРС, чрез пълномощниците юрк. Нели Койчева и юрк. Боян Цветков, и "Тауърком България" ЕАД, чрез пълномощниците на дружеството адв. Богдан Петров и адв. Мирослав Огнянов, намира за неоснователни подадените касационни жалби. Подробни съображения за това излагат в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. I. По касационната жалба на "БТК" АД: В срока за произнасяне по делото, на 22 март 2010 г. е постъпила писмена молба от "БТК" АД, подписана от пълномощника на изпълнителния директор Павел Велчев, с която е оттеглена касационната жалба на дружеството срещу Решение № 12583 от 27 октомври 2009 г., постановено по адм. д. № 9245/2009 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Молбата е подадена от лице с право да се разпорежда с предмета на спора. С оглед горното и на основание чл. 215, т. 5 от АПК касационната жалба на "БТК" АД ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство в тази част ще следва да бъде прекратено. II. По касационната жалба на ОРС: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалби на "Техно Ентъртейнмънт" ООД, ОРС и "БТК" АД срещу Решение № 592/01 юни 2009 г. на КРС, с което по т. I е приет представения доклад на експертната комисия по чл. 99, ал. 1 от ЗЕС за извършената работа и за резултатите от проведения конкурс за издаване на едно разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез две електронни съобщителни мрежи на наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, по т. II въз основа на представения по т. I доклад и съдържащите се в него констатации и мотиви, както и на цялата документация по проведения конкурс, на основание чл. 102, ал. 2, т. 1 от ЗЕС, е взето решение за издаване на разрешение на спечелилия конкурса кандидат "Тауърком България" ЕАД, а по т. III е разпоредено разрешението по т. II да се издаде в 3-дневен срок от обнародване на решението в "Държавен вестник". Съдът е приел, че при издаването на оспореното решение не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбите. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспореното пред него решение на КРС на посочените в чл. 146 от АПК основания са направени въз основа на представените по делото доказателства. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 47а от ЗЕС радио- и телевизионен оператор или свързани с него лица не могат да получат разрешение от КРС за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване. Това изискване е заложено и в т. 2.3. от Решение № 358/08 април 2009 г., с което е обявен неприсъствения конкурс за издаване на едно разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез две електронни съобщителни мрежи на наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, както и в чл. 6, т. 2 от Раздел VII на одобрените конкурсни книжа. По делото е установено, че ОРС е свързано лице с TW1 Tourismusfernsehen, което дружество извършва радио и телевизионна дейност в Австрия. Въз основа на това съдът е направил обоснования извод, че кандидатът ОРС правилно не е бил допуснат до участие в конкурса, тъй като не отговоря на предварително обявените условия за това. Неоснователно е възражението на касатора, че TW1 Tourismusfernsehen не е радио- и телевизионен оператор, тъй като не е регистрирано като такъв по Закона за радиото и телевизията, каквото е изискването на чл. 3, ал. 2 от този закон. Поради това в касационната жалба се прави извод, че дадено лице, макар и да извършва подобна дейност в друга държава не може да бъде определено като радио- и телевизионен оператор. Забраната за участие в обявения конкурс обаче обхваща не само регистрираните на територията на Република България радио- и телевизионни оператори и свързаните с тях лица. Това е така, тъй като такова изискване в закона не е предвидено. Изложените в тази връзка мотиви на тричленния състав се споделят изцяло от касационната инстанция, включително и по отношение на териториалния обхват на разрешението. Неоснователно е и възражението, направено в касационната жалба, относно допуснато от съда несъответствие между установените от съда факти и направените въз основа на тях изводи. Сочи се в тази връзка, че съдът е приел за установено, че и тримата жалбоподатели - "Техно Ентъртейнмънт" ООД, ОРС и "БТК" АД, не са допуснати до участие в конкурса на основание чл. 100, ал. 3 от ЗЕС - поради неотстраняване в указан срок на непълноти и нередовности на приложенията към заявлението, а като е разгледал по същество причините относно недопускането на ОРС до участие в конкурса съдът е приел, че по отношение на това дружество не е налице хипотезата на чл. 100, ал. 3 от ЗЕС. Преди всичко следва да се отбележи, че никъде в решението си съдът не е посочил кои точно жалбоподатели не са допуснати до участие в конкурса на основание чл. 100, ал. 3 от ЗЕС. В решението е казано само "жалбоподателите", като съдът е обобщил причините за недопускането им. Доколкото по отношение на двама от тримата жалбоподатели причината за недопускането им до участие в конкурса е именно неотстраняването на непълноти и нередовности, то това обстоятелство е довело до непрецизното обобщение, направено в обжалваното решение. При разглеждане и обсъждане на конкретните причини за недопускането на тримата жалбоподатели пред тричленния състав, което последният правилно е направил по отделно за всеки един от тях, са посочени и съответно обсъдени и конкретните обстоятелства, довели до издаване на оспореното решение на КРС. Следващото възражение на касатора е за това, че в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е извършил проверка на законосъобразността на оспореното решение в неговата цялост. Това възражение е също неоснователно. Правилно тричленният състав е приел, че по отношение законосъобразността на решението на КРС са относими само доводите, касаещи недопускането на ОРС до участие в конкурса. Интересите на жалбоподателя като кандидат в конкурса за издаване на едно разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез две електронни съобщителни мрежи на наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, са засегнати с акта на недопускането му, с който на практика за този кандидат се прегражда участието му в следващия етап на процедурата - класиране на допуснатите до участие кандидати. Правата на кандидата се засягат от недопускането му, поради което се извършва преценка само на това обстоятелство. Останалите действия след този момент не се отразяват пряко и непосредствено върху правната сфера на касатора и затова се обсъждат само тези оплаквания, които са във връзка с причината за недопускането му. Ето защо като не е обсъдил всички останали доводи, свързани с определянето на участник, спечелил конкурса, първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Останалите доводи, посочени в касационната жалба не се отнасят до законосъобразността на обжалваното решение, а касаят допускането и определянето на кандидата, спечелил конкурса, поради което по изложените по-горе съображения тези доводи не следва да бъдат обсъждани и в това производство. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, последното в обжалваната му част като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред касационната инстанция разноски в размер на 11734.98 лева. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 5 от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,