Решение № 3294 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2017 г.

Решение № 3294 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане– (АСП) срещу Решение № 103 от 28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 71/2017 година на Административен съд- Ямбол (АС Ямбол) в частта, с която същата е ОСЪДЕНА да заплати на С. Петрова, сумата от 200 (двеста) лева за причинените й за времето от 4.09.2014 г. до 5.05.2015 г. неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № Е 234/4.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Елхово, както и сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева за причинените й за времето от 4.09.2014 г. до 18.07.2016 г. неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № Е 233/4.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Елхово, ведно със законната лихва, както и сумата от 127, 50 лв (сто двадесет и седем лева и 50 стотинки) за направените по делото разноски.

В жалбата се поддържат твърдения за недопустимост, необоснованост и неправилност на съдебното решение в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК.

Счита, че съдебното решение е постановено в нарушение на предпоставките за допустимост на иска, поради което се явява процесуално недопустимо. Аргументира това с твърдения, че в исковата молба не са посочени незаконосъобразни действия и бездействия на адм. орган.

Счита, че по делото не е установен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изложени са доводи, че изводите на съда относно наличието на вреди са неправилни, бланкетни и необосновани, като постановеното решение в тази част е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон. Счита, че твърдените неимуществени вреди са останали недоказани. Смята, че произволното определяне на размера на обезщетението, без подробен анализ на всички обективни характеристики, въз основа на които е изчислено противоречи на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Моли да се обезсили решението на АССГ като процесуално недопустимо или при условията на алтернативност моли да се отмени решението като неправилно. Претендира и разноски по делото.

По делото е постъпила и касационна жалба на С. Петрова срещу Решение № 103 от 28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 71/2017 година на АС Ямбол в отхвърлителната част. Оспорва решението по отношение на размера на присъденото обезщетение, което счита за несъобразено с уврежданията и претърпените неудобства. Намира, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата преценка относно интензитета на вредата и характеристиката на засегнатото право. Счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на разноските в пълен размер.

Моли за отмяна на решението в отхвърлителните му части и да се уважи исковата претенция в цялост и се присъдят свързаните с нея разноски, сторени в касационното производство.

По делото е постъпил отговор, подаден от Агенция за социално подпомагане, на депозираната от С. Петрова касационна жалба, с който се моли да се остави без уважение касационната жалба и се остави в сила съдебното решение в неговите отхвърлителни части.

Касационният жалбоподател С. Петрова в съдебно заседание, чрез адв. Чобанова моли да се уважи нейната касационна жалба по изложените в нея съображения и отмени решението в оспорената отхвърлителна част. Моли за отхвърляне на касационната жалба на насрещната страна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационните жалби. Намира за неоснователна касационната жалба на Изпълнителния директор на АСП.

Счита за основателна касационната жалба на С. Петрова, като намира съдебното решение за неправилно в отхвърлителната част като материално незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че същото противоречи на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Моли да се отмени решението в тази част, като се постанови друго решение по същество, с което предявените искове се уважат изцяло.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

АС Ямбол е бил сезиран с два обективно съединени иска с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с които са изразени претенции за обезвреда на неимуществени вреди – единият за сумата от 2200 лева и за времето от 4.09.2014 г. до 18.07.2016 г., а другият – за сумата от 800 лева за времето от 4.09.2014 г. до 5.05.2015 г., причинени от отменени незаконосъобразни административни актове, а именно Заповед № Е 233/4.09.2014 г. и Заповед № Е 234/4.09.2014 г., и двете на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Елхово.

С обжалвания съдебен акт на АС Ямбол Агенция за Социално Подпомагане – София е ОСЪДЕНА да заплати на С. Петрова, сумата от 200 (двеста) лева за причинените й за времето от 4.09.2014 г. до 5.05.2015 г. неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № Е 234/4.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Елхово, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 200 до 800 лева и за заплащане на лихва за времето от 4.09.2014 г. до 27.03.2015 г., предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

На следващо място АСП е ОСЪДЕНА да заплати на С. Петрова сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева за причинените й за времето от 4.09.2014 г. до 18.07.2016 г. неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № Е 233/4.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"– Елхово, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 550 лева до 2200 лева и за заплащане на лихва за времето от 4.09.2014 г. до 22.06.2016 г., предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Освен това АСП е ОСЪДЕНА да заплати на С. Петрова сумата от 127, 50 (сто двадесет и седем лева и 50 стотинки) за направените по делото разноски.

АС Ямбол за да достигне до този резултат намира за установено, че двете горецитирани заповеди на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Елхово са отменени с влезли в сила решения по адм. дело № 741/2015 г. и адм. дело № 743/2015 г. на ВАС.

Приема за доказано наличието на отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения индивидуални административни актове, чиито адресат е ищцата, в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Р. и Д., като преписките са върнати за ново произнасяне по заявленията.

Счита, че на ищцата, в този период от време (от издаването на двете отменени заповеди и до отмяната на всяка от тях) видно от показанията на свидетеля Молдованов, са били причинени притеснения, тревоги, напрежение, емоционални и финансови трудности, които несъмнено могат да се квалифицират като вреди с неимуществен характер.

Решаващият съд отчита вредното въздействие, причинено на ищцата от всеки от отменените като незаконосъобразни актове и намира, че следва да се определи обезщетение в размер на 200 лева за причинените й от Заповед № Е 234/4.09.2014 г. неимуществени вреди и 550 лева за причинените й от Заповед № Е 233/4.09.2014 г. неимуществени вреди, като за разликата от 200 до 800 лева и от 550 до 2200 лева, счита исковете за неоснователни.

По отношение на искането за присъждане на законна лихва, анализира данните в решенията на ВАС на РБ, с които се отменят административните актове, които са влезли в сила съответно на 22.06.2016 г. и на 27.03.2015 г. и приема, че именно от там насетне се дължи законната лихва.

Решаващият съд е присъдил разноски, съразмерно на уважената част от предявените искове, като смята, че следва да бъдат възстановени на Петрова 127, 50 лева.

Касационната жалба на Агенция за социално подпомагане е неоснователна, а касационната жалба на С. Петрова е основателна.

Обжалваният съдебен акт на АС Ямбол в неговата отхвърлителна част е неправилен, поради нарушение на материалния закон. В осъдителната част съдебният акт е правилен и обоснован.

1. Твърденията на процесуалния представител на АСП за недопустимост на съдебното производство са неоснователни, тъй като исковата молба е допустима, редовна и подлежала на разглеждане.

Искът е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред- чл. 204, ал. 1 от АПК. Същият е насочен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите- чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 5, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане.

Отменените като незаконосъобразни административни актове са издадени от директора на дирекция "Социално подпомагане", която е териториално подразделение на АСП. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика- чл. 5, ал. 2 от ЗСП.

1. 2. Неоснователно касационният жалбоподател Агенция за социално подпомагане счита решението за неправилно, тъй като по делото не е установен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно АС Ямбол е приел наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ от незаконосъобразното волеизявление на административен орган - чл. 204, ал. 1 от АПК.

Безспорно по делото се доказват незаконосъобразни административни актове, а именно Заповед № Е 233/4.09.2014 г. и Заповед № Е 234/4.09.2014 г., и двете на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Елхово, отменени по надлежния ред с влезли в сила съдебни решения на ВАС. Правилно съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност.

В случая са налице всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че твърдените неимуществени вреди са останали недоказани. Правилно административният съд приема, че предвид свидетелските показания са доказани, вреди представляващи неудобство, негативни и отрицателни емоции, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменените административни актове.

Тези негативни преживявания на ищеца, свързани с интеграционните добавки за нейните деца, причинени от отменените адм. актове подлежат на репариране и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение.

Вредите са преки, тъй като в случая са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Тяхната непосредственост е установена поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. Адм. съд съобразно константната съдебна практика е рамкирал периода на увредата от отмяната на адм. акт до плащането на сумите от страна на администрацията.

1. 3 Предвид изложените доводи решението в неговата осъдителна част следва да бъде потвърдено като правилно.

1. Касационната жалба на С. Петрова е основателна. В тази връзка основателни са оплакванията за необоснованост на решението при определяне размера на обезщетението. В случая приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, изисква при търсенето на справедливост определяне на по- високо обезщетение. Първоинстанционният съд не е съобразил характера и интензитета на вредите, поради което искът не е получил коректен резултатен отговор. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението не съответстват на данните по делото, тъй като в анализа на съдебния акт не са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Не е отчетено, че климатолечението при деца е било необходимо, предвид преодоляване на техните заболявания.

Настоящата инстанция намира за необосновано минимизирано присъждането на обезщетение в размер на общо 750 лева за двете отменени заповеди и смята, че са налице основания за неговото увеличаване.

Основателни са съображенията на С. Петкова за увеличаване на обезщетението до размера на предявените искове. Претендираните суми от 800 лева и 2200 лева, не са завишени и дават разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същите кореспондират на интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху увредения субект.

Допълнително следва да се посочи, че отношението на обществото към децата и подрастващите е показател за неговата духовна зрялост и социална адекватност, съответно въздигнато, като висша ценност- чл. 14 от Конституцията, чл. 2, т. 4, чл. 125 от Семейния кодекс, чл. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет.), чл. 2 от Закона за младежта и т. н. Съответно грижата и вниманието на държавните органи към най- висшата ценност- децата следва да е гарантирана, устойчива и максимализирана- чл. 3, т. 3 от ЗЗДет. Увредата на интересите на децата предизвиква във всеки отрицателни емоции. Затова настоящият състав оценява степента на тревогите и терзанията на майката, която търси и не намира за своите две деца дължащата й се социална помощ. Тази оценка на вредите се изразява в уважаване изцяло на исковата претенция.

Следва да бъдe уважена исковата претенция в претендирания размер от общо 3000 (три хиляди) лева. Това обезщетение покрива в пълен обем вредите в адм. правоотношение с АСП.

В тази връзка решението в частта, с която e отхвърлена исковата претенция за разликата от 200 до 800 лева и за заплащане на обезщетение за вреди претърпени за времето от 4.09.2014 г. до 27.03.2015 г., от отменената Заповед № Е 234/4.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"– Елхово и e отхвърлена исковата претенция за разликата от 550 лева до 2200 лева за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за времето от 4.09.2014 г. до 22.06.2016 г., от отменената Заповед № Е 233/4.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"– Елхово, следва да бъде отменено.

Претендираната разлика от 600 лева, както и тази от 1650 лева следва да бъдат присъдени на ищеца, като дължима и отговаряща на справедливото обезщетение необходимо да покрие вредите.

При определяне на дължимата лихва решаващият съд се е съобразил с т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК, при което е определено, че от незаконни актове на администрацията, какъвто е и настоящият казус, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове.

Предвид изхода на правния спор на ищцата следва да бъдат присъдени изцяло сторените разноски в двете инстанции по делото- чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ. Следва да се присъдят допълнително разноски по адм. дело № 71/2017 година на Административен съд- Ямбол в размер на 382, 50 лв (триста осемдесет и два лева и 50 ст). В настоящото производство Агенция за социално подпомагане следва да бъде осъдена да заплати на С. Петрова разноски за касационното производство в размер на 305 лв. (триста и пет) лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар и държавна такса. Предвид посоченото следва да се присъди общо сума в размер на 687, 50 лв (шестстотин осемдесет и седем лева и 50 ст) разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение