Решение № 8 от 9.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 744/2016 г.

Решение № 8 от 9.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 744/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по молбата на М. Н. Н. за тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 126 от 10.11.2016 г. Молителката поддържа, че цитираното в мотивите на решението Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС не съществува, изразявайки съмнение, че съдът е имал предвид ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 4/2014 г., с което обосновава неяснота на постановения съдебен акт. Изложени са съображения, че по делото не участва праводателят на молителката, респ. нейните наследници, както и приобретателят на процесния имот. Поставят се въпроси дали чл. 6 ГПК изключва приложението на чл. 216, ал. 2 ГПК и какво е имал предвид съставът на ВКС с израза "твърденията в исковата молба", с оглед съществуващите няколко съдебни производства с предмет правото на собственост върху процесния имот. В тази връзка молителката напомня, че: "тълкуването следва да се съобрази с общия разум по чл. 5 ГПК, защото с тълкувателното решение се установява непълнота на закона, а по чл. 7, ал. 1 ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по допустимостта във връзка с чл. 130 ГПК". В проведеното открито съдебно заседание на 30.01.2017 г. процесуалният представител - адвокат Д. С. от САК поддържа подадената молба, като доразвива тезата за мъдростта и общия разум, като иска съдът да се съобрази с максимата: "където е правото, там е и защитата" и поставя въпроса "Защо не е извлечено правото?" В писмен отговор насрещната страна В. Г. П., чрез адв. П., възразява, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата по чл. 251 ГПК не може да бъде уважена. Съдебната теория и практиката приемат, че на тълкуване подлежи само онова съдебно решение, което е неясно от гл. т. на приложение на правните последици на решението - изпълнителна сила, конститутивно действие и не може да бъде изпълнено, без допълнително изясняване волята на съда, поради което предмет на тълкуване могат да бъдат пороци, съдържащи се в диспозитива на постановения съдебен акт. На тълкуване подлежат само онези съдебни актове, в които волята на съда не може ясно да бъде разчетена. С тълкуването се цели отстраняване неяснота на произнесеното становище на решаващия съд, тълкуват се вече изразените мотиви, а не се тълкуват наново доказателствата или приложимият закон. Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда, но не и до нови факти и правни норми. При тълкуването съдът изхожда от мотивите на решението, от формираната в тях воля към момента на постановяването му, като по реда на чл. 251 ГПК не може да се иска пререшаване на спора. В конкретния случай с решение 126 от 10.11.2016 г. по гр. д. № 744/2016 г. на ВКС, II г. о. е отменено въззивното решение № 7539 от 3.11.2015 г. по гр. д. № 6575/2014 г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. Настоящият състав намира, че изразената воля е пределно ясна, тя е точно такава, каквато би могла да бъде възприета чрез незадълбочен прочит на диспозитива на постановения съдебен акт. Съображенията на молителката не могат да бъдат споделени, тъй като развитите от процесуалния й представител тези не намират опора в закона. Изписването на номера на приетите тълкувателни решения е въпрос на преценка, свързана с оформлението и използваните изразни средства в мотивната част на постановения съдебен акт, т.е. дали ще бъде изписан номерът на тълкувателното решение, или ще се посочи, че става въпрос за постановеното тълкувателно решение по конкретно тълкувателно дело, е без значение, тъй като и двата варианта са разбираеми в еднаква степен, още повече страната има пълномощник по делото, адвокат, който по занятие е запознат със съдебната практика. Както беше вече посочено, по реда на чл. 251 ГПК не може да се иска пререшаване на спора, поради което поставените въпроси по приложението на процесуалния закон не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Настоящият състав намира за уместно да поясни, че гражданските производства се образуват по подадена искова молба, поради което в случаите, в които в мотивите се използва изразът "твърденията в исковата молба" се визира конкретната искова молба, поставила начало на процеса между страните по делото, т.е. това не е коя да е измежду многото искови молби, подадени в деловодствата на съдилищата, а конкретната искова молба по делото. Освен това, молителката М. Н. е едновременно правоприемник и праводател на спорния имот, като по отношение на нейната праводателка Л. П., респ. наследниците й, е налице влязло в сила решение, с което е прието, че ищецът В. П. е собственик на 1/2 ид. ч. от имота по наследство. Този релевиран от ищеца факт обоснова предмета на спора с оглед вещноправното действие на разпоредителната сделка в полза на настоящата молителка като правоприемник по нея, което е свързано със задължението на съда да се произнесе по заявеното искане, въз основа на изложените обстоятелства. Горното касае въпроса за редовността на исковата молба, съображенията по който въпрос, както и тези относно липсата на необходимо другарство по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК по отношение правоприемника на молителката са изложени достатъчно ясно в мотивите на постановеното решение. Съдът намира, че следва да изясни също така разликата между тълкуване на закон и тълкуване на съдебен акт, с оглед въведените оплаквания във връзка с приложението на чл. 5 ГПК. Най-общо разликата е следната - при тълкуване на закон се тълкува волята на законодателя с цел разкриване на истинския смисъл на закона, докато при тълкуване на съдебен акт се тълкува неясната воля на съда, закрепена в диспозитива на постановения съдебен акт. При това положение, настоящият състав намира, че изразените от процесуалния представител житейски максими и развити тези за търсене на общ разум и извличане на правото от постановеното по настоящото дело съдебно решение не са основание за уважаване на настоящата молба. По изложените съображения състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия