Решение № 6041 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2024/2015 г.

ВАСIII отделение19.05.2016 г.докладчик т Искра Александрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 7100 от 24 ноември 2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 6049/2013 г., в частта, в която Дирекция за национален строителен контрол е осъдена на осн. чл. 1 ЗОДОВ да заплати на М. Д. К. и И. К. К. от гр. Бургас, на всеки един от тях обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на разликата над 1500 лева до присъдените с решението 3000 лева за периода 09.10.2007 г. -04.09.2008 г. ведно със законната лихва върху тази разлика, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М. Д. К. и И. К. К. от гр. Бургас за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от тях в размер на разликата над 1500 лева до присъдените с решението 3000 лева за периода 09.10.2007 г. -04.09.2008 г. ведно със законната лихва върху тази разлика. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6041 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2024/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 7100/24.11.2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 6049/2013 г. С обжалваното решение е осъдена Дирекция за национален строителен контрол, да заплати на осн. чл. 1 ЗОДОВ на М. Д. К. и на И. К. К. обезщетение за неимуществени вреди за периода 09.10.2007 г. -04.09.2008 г. в размер на по 3000 лева на всеки един от тях ведно със законната лихва върху суматаq от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете им за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева и за периодите 13.03.2007 г. -09.10.2007 г. и от 04.09.08 г. до завеждането на исковата молба. Със същото решение ДНСК е осъдена за разноски в размер на 840 лева. С касационната жалба на М. К. и И. К. се обжалва решението в отхвърлителната му част. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаното касационно основание е необоснованост на съдебното решение в обжалваната му част. Иска се отмяна на решението в тази част и уважаване на исковете изцяло. С касационната жалба на Дирекцията за национален строителен контрол се обжалва решението в осъдителната му част. Твърди се недопустимост на решението, както и за неправилност в частта, в която частично са уважени исковете на ищците. Соченото основание за недопустимост на решението е, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник. Този касатор счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като съдът е направил неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно е приложил материалния закон. Иска се обезсилване на решението евентуално отмяната му в обжалваната част. С писмен отговор на касационна жалба, М. К. и И. К. чрез процесуалния им представител оспорват касационната жалба на ДНСК и искат отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на касационните жалби. По същество, прокурорът счита, че касационната жалба на физическите лица е неоснователна, а касационната жалба на ДНСК е основателна. Прокурорът преценява доводът на ДНСК за недопустимост на решението като неоснователен. Според представителя на ВАП за уважаване на иска с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ не е достатъчно наличието на отменен административен акт, а е необходимо и доказването на претърпени вреди, които в конкретния случай съдът необосновано е приел, че са налице. Недоказано е, че преживеният стрес надхвърля обичайната граница на негативни емоции по повод спорове относно строежа. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни по спора в рамките на 14-дневния законоустановен срок за това. По основателността им приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с два иска, всеки един с цена 20 000 лева за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отменена заповед № ДК-02-БС 18/09.10.2007 г. на началника на РДНСК, за периода от 13.03.2007 г. до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумите. Съдът е приел за установено, че с незаконосъобразната заповед е разпоредено да бъде премахнат строеж "жилищна сграда", построена в УПИ V-429, кв. 55 по плана на кв. "Сарафово", гр. Бургас, с административен адрес, ул. "Ангел Димитров № 36, с възложители М. К., Д. К. и И. К., която заповед със влязло в сила съдебно решение на Бургаския административен съд е отменена. Въз основа на показанията на изслушаните по делото свидетели и приетите експертизи, съдът е приел, че ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения психологически страдания, поради вероятността да останат без дом. Съдът е посочил, че нормалната човешка реакция при получаване на заповед за събаряне на жилището му е именно тревога и стрес. Относно периода на преживяния стрес, съдът го е определил с начална дата - датата на издаване на заповедта и крайна дата - датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната й. Съдът е преценил като недоказани твърденията на ищците за влошено здравословно състояние, свързано с процесната заповед. Съдът е обсъдил представените от ищците амбулаторни листа, приемайки, че те касаят период, различен от процесния и заболяванията, описани в тях не могат да се свържат със събитията, сочени в исковата молба. Прието е също така, че наличието на рецептурна книжка за ищцата от 2002 г., не доказва, че към 2007-2008 г. здравословното й състояние е било влошено. Въз основа на заключението на вещото лице, съдът е преценил, че за състоянието на ищцата от значение са хроничните й заболявания в съчетание с нейната възраст, а за ищеца, съдът е приел, че липсвали данни доброкачественото му новообразувание, от което той е опериран да е свързано с причинения стрес. За да определи размера на дължимото обезщетение за причинения стрес, съдът е взел предвид характера на деянието и на увреждането, естеството и степентта на страданията и техния период. Настоящият съдебен състав преценява решението като валидно, допустимо и частично правилно. Неоснователно е възражението на ДНСК за недопустимост на съдебното решение. Както основателно посочва прокурорът, с предявяването на исковете срещу юридическото лице, от чиято структура е органът, издал незаконосъобразната заповед е спазена разпоредбата на чл. 205 АПК. При постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събраните по делото доказателства са обсъдени от съда по отделно и в тяхната съвкупност. По съществото на спора съдът е формирал изводи, които са съответни на приетата по делото фактическа обстановка. Неоснователно е възражението на касаторите-физически лица, че в конкретния случай като релевантен следва да се възприеме и периодът преди издаването на незаконосъобразната заповед, а именно от 13.03.2007г до 09.10.2007 г., тъй като той е част от процедурата по издаването й. Претендираните вреди са от незаконосъобразен индивидуален административен акт, който може да е вредоносен от момента на издаването му, поради което основателно е преценено от административния съд, че отменената заповед не би могла да е в причинна връзка с вредите, за които се твърди, че са настъпили в периода преди издаването й, макар и той да обхваща процедурата, която я предшества. Обоснован е и изводът на съда за недоказаност на твърдяното от ищиците обстоятелство за влошено здравословно състояние, свързано с процесната заповед. По този въпрос, съдът е обсъдил подробно събраните доказателства, формирайки правилния извод, че те не доказват твърдяното обстоятелство. Настоящият съдебен състав преценява като частично основателна касационната жалба на ДНСК, приемайки, че присъденият размер на обезщетението е завишен. Като се вземате предвид същите предпоставки, които са преценявани и от административния съд при определяне размера на обезщетението, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай е по 1500 лева за всеки от ищците. В този смисъл следва да се измени обжалваното решение, като се отмени в частта, в която е присъден размер на обезщетението за всеки един от ищците над тази сума. По тези съображения и на осн . чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав

Цитирани разпоредби

1