Решение № 305 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 864/2008 г.

Решение № 305 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 864/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Х. от гр. Д. срещу въззивно решение № 297 от 3.10.2007 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 426/2007 г. с което е оставено в сила решение № 382 от 28.07.2005 г. по гр. д. № 178/2005 г. на Димитровградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Х. против О. Д. и НК "Железопътна инфраструктура" ЕАД иск за обявяване нищожността на договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя - общински парцел **** в кв. 56 по плана на град Д., с площ от 6020 кв. м. Ответниците по касация НК "Железопътна инфраструктура" ЕАД и О. Д. не са изразили становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: С решение № 710 от 7.06.2007 г., постановено по гр. д. № 587/2006 г. на ВКС, III г. о., е отменено решението от 16.02.2006 г. по в. гр. д. № 667/2005 г. на Хасковския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. Дадени са указания, че е налице правен интерес от предявения иск. При новото разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. Въззивният съд е отхвърлил иска за обявяване нищожността на сключения на 9.12.1993 г. между ответниците О управление П. договор за отстъпено право на строеж, като е приел, че ищецът не се е легитимирал като собственик на процесния недвижим имот, а освен това разпореждането с чужда вещ не води до нищожност на договора. Относно твърденията на ищеца, че е собственик на терена, върху който е отстъпено право на строеж от О. Д. на ЖП Управление - П., съдът е приел, че представеният констативен нотариален акт, правата по който са оспорени от ответниците, не установява правото на собственост. Нотариалният акт е издаден въз основа на решение № 554 от 12.11.1992 г. по гр. д. № 1090/92 г. на ХОС, постановено в производство по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., от което се установява, че на ищеца е била отказана реституция. Не са представени доказателства, че ищецът е реализирал реституционно производство по общия исков ред, каквито са били указанията на съда в посоченото решение. Твърденията на ищеца за нищожност на договора поради противоречие на закона и добрите нрави не са установени. Договорът за отстъпване право на строеж е сключен при спазване на чл. 103 от Наредбата за държавните имоти (отм.). Срещу така постановеното решение касаторът Г. Х. прави оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Излага доводи, че решението по гр. д. № 1090/92 г. на Хасковския окръжен съд го легитимира като собственик на спорния имот, а освен това е налице признание от страна на ответниците чрез вписване на имота в кадастъра на град Д. Решението е правилно. Твърденията за нищожност на договора, с който О. Д. е отстъпила на ЖП Управление - П. право на строеж върху общински парцел, в исковата молба са обосновани с доводи, че сделката противоречи на Закона за собствеността, на чл. 220 ГПК, на Закона за местното самоуправление местната администрация, противоречи на добрите нрави и липсва предмет на договора, тъй като е налице разпореждане с чужд /собственост на ищеца/ имот. Нито едно от посочените основания за нищожност на договора не е установено. Сделките с чужди вещи не са недействителни на общо основание, а само когато конкретният вид сделка не е съобразена с императивни разпоредби за валидността й. Така например договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен, но неспазването на строителни правила и норми води до нищожност на договор за доброволна делба. В случая не се сочи конкретно нарушение на императивни правни норми, а твърдението, че е учредено право на строеж върху чужд имот, само по себе си /дори и да е установено/ не обосновава извод за нищожност на сделката. Не се сочи и не се установява при сключването на договора да са нарушени императивни разпоредби на Закона за собствеността и на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Не е налице и нарушение на чл. 220 ГПК (отм.), установяващо субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебно решение. Не е установено договорът да накърнява добрите нрави или да има невъзможен предмет. Предмет на правото на строеж е земята, върху която се допуска построяване на сграда, без значение в чия собственост се намира земята. Неоснователни са и доводите, че сделката накърнява добрите нрави поради оспорване правото на собственост върху терена. Предвид изложеното твърдяното от ищеца право на собственост върху процесния имот не е от значение за изхода на спора. Независимо от това следва да се отбележи, че изводите на въззивния съд относно липсата на доказателства за право на собственост на жалбоподателя Г. Х. върху имота са правилни. Обстоятелството, че по разписния лист към плана от 1951 г. имотът е записан на името на А. Т. М., починал през 1968 г., а заповедта на кмета на О. Д. от 17.08.1992 г., с която е отказано отменяване на отчуждаването на имот пл. № 4* частично е обезсилена с посоченото по-горе решение на Хасковския окръжен съд, не установяват право на собственост на наследниците на М. Предвид изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение