Решение № 2334 от 6.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение 704/21.04.2022 г., постановено по адм. д. 756/2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград (АС- Благоевград). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено решението и да бъде потвърдено като законосъобразно издаденото от него уведомително писмо. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Био Нет Къмпани ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 704/21.04.2022 г., постановено по адм. д. 756/2021 г. по описа на АС-Благоевград е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-010-2600/13608 от 04.08.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, върната е преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението и в определен от съда срок и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, но е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при съществени процесуални нарушения, състоящи се в липса на изложени мотиви в акта както за наложените намаления на заявеното подпомагане от дружеството за кампания 2019 г., така и за наложените административни санкции. Решаващият съд е обосновал извод, че пълноценни мотиви за издаването на оспорения акт не могат да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка към него, в частност от представеното по делото Становище от 02.09.2021 г. Последното, на основание дадените разрешения на Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, съдът е приел за допустимо доказателствено средство, относимо към спазване на мотивирането на административния акт, но е заключил, че по същество становището разкрива единствено фактическите съображения относно отказа за оторизация на заявените суми и намаленията и не разкрива нито правните, нито фактическите съображения относно административните санкции. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Първоинстанционният съд, като е анализирал приетите писмени доказателства по преписката, правилно е установил относимите към спора факти, като въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. На 03.05.2019 г. Био Нет Къмпани ЕООД е подало до ДФЗ заявление за подпомагане с УИН [номер] и ново заявление на 17.06.2019 г., в което фигурират промени в заявените условия за кандидатстване по схеми и мерки. С оспореното пред АС-Благоевград Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., са направени намаления на заявеното от дружеството подпомагане в пълен размер по схеми и мерки както следва: подмярка 13.1/НР в размер на 572,07 лв., подмярка 13.2/НР - 13063,77 лв., схема за единно плащане на площ (СЕПП) 43761,04 лв., схема за преразпределително плащане (СПП) - 4116,6 лв., а по отношение на схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни площи (ЗДП) оторизирана сума за плащане е 132,85 лв. при заявена такава в размер на 27588,48 лв. На основание чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията са начислени и неудържани санкции по СЕПП 43539,22 лв., по СПП 3960,17 лв., по подмярка 13.1/НР1 133,48 лв. и по подмярка 13.2/НР2 13063,77 лв. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на констатациите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС-Благоевград правилно е приел за установено, че е налице неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности, липсва недвусмислено обосноваване на фактически и правни основания за изготвяне на административен акт точно с това съдържание. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но преобладаващо в него са включени различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. От данните в оспорено пред административния съд уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая, за да се достигне до записаните в съответната колона и ред стойности. За начислените неудържани санкции също не са посочени основания, условия и величини. Правилен е изводът на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Видно от съдържанието на атакуваното писмо, то не съдържа конкретните фактически основания за издаването му, чрез които административният орган да обоснове разпореденото намаление на исканите суми за съответните схеми и мерки за кампания 2019 г. и начислените санкции, посочвайки и основанието за това. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящият състав счита, че тази дейност е недопустимо да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда, в конкретния случая в Становище на заместник изпълнителния директор на ДФЗ от 02.09.2021 г. и в този смисъл не съставлява друг документ, който може да замести мотивите към уведомителното писмо, предвид че същото е изготвено след образуване на съдебното производство. По различни, но също правилни съображения, решаващият съд е достигнал до правилен извод, че това становище не представлява фактически и правни основания по смисъла на чл. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за издаване на Уведомителното писмо, изх. 02-010-2600/13608 от 04.08.2021 г. В допълнение, дори при абстрахиране от момента на изготвяне на становището, се споделят напълно изводите на съда от първата инстанция, че становището не е в състояние да санира допуснатото нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаване на уведомителното писмо, защото то съдържа частично единствено фактически обстоятелства, относими към заявлението на Био Нет Къмпани ЕООД, а именно наддеклариране на заявените площи в размер на 224,9 ха, но не въвежда никакви правни съображения за намаленията. Също така не е внесена никаква яснота относно наложените санкциите в акта. При разглеждане на спора АС-Благоевград не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба е наведено като основание чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК, но липсват конкретни доводи и оплаквания, които да го обосновават. Законосъобразен, обоснован и в съответствие с установената съдебна практика е изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства и при липса на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна претендира разноски, но не представя доказателства за направени разноски и техния размер, поради което с оглед изхода на спора, направените искания за разноски и от двете страни не следва да бъдат уважавани. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение