Решение № 40 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11636/2016 г.

Решение № 40 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11636/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ (АГППМП) - А. 2009" ООД гр. Д., подадена от пълномощника адвокат Л. В., против решение № 174 от 1.08.2016 г., постановено по административно дело № 131/2016 г. по описа на Административен съд - К., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № РД-20-168-4/21.03.2016 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - К., с която на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване жалбоподателят като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ИПИМП) е задължен да възстанови по сметка на РЗОК - К. сумата от 627 лева, представляваща превишение на определените с протоколи № 73/9.07.2015 г. и № 73а/10.09.2015 г. регулативни стандарти за трето тримесечие на 2015 г., в частта: брой "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бланка МЗ-НЗОК № 3), за тип 1, 2, 4 и 7 - с 33 броя. Касаторът отправя искане съдебният акт и потвърдената с него писмена покана да бъдат отменени, като аргументира теза, че решението на съда е неправилно, защото с него не е установена незаконосъобразността на процесния административен акт, състояща се в това, че няма доказателства лечебното заведение да е получило от НЗОК/РЗОК посочената в поканата сума и не е налице приложното поле на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД (Закона за задълженията и договорите). Претендира и присъждане на направените разходи по делото. Доводи в подкрепа на жалбата са изложени и в писмени бележки, депозирани по делото от касаторовия процесуален представител. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса - К., действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт М. И., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на Административен съд - К., поради което моли то да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, за което предлага да се остави в сила. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е неоснователна. Проверяваното съдебно решение не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В развилото се първоинстанционно производство пред Кюстендилския административен съд по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване), съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора. Административното производство е започнало по заповед № РД-20-168/29.02.2016 г. на директора на РЗОК - К. за извършване на тематична финансова проверка на "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ (АГППМП) - А. 2009" ООД по изпълнение на договор № 100460/10.02.2015 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, със задача контрол по изпълнение на броя на определените СМД (специализирани медицински дейности) и стойностите на назначените МДД (медико-диагностични дейности) за трето тримесечие на 2015 г. За резултатите от извършената проверка е съставен протокол за неоснователно получени суми № РД-20-168-1/8.03.2016 г., в който е констатирано, че изпълнителят на извънболнична медицинска помощ е превишил възложените му с протоколи № 73/9.07.2015 г. и № 73а/10.09.2015 г. регулативни стандарти за периода от 1.07.2015 г. до 30.09.2015 г. (III-то тримесечие на 2015 г.) извън разрешените превишения, както следва: за СМД, назначени с "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бланка МЗ-НЗОК № 3), за тип 1, 2, 4 и 7 - превишение в размер на 33 броя на стойност 627 лева. Управителят на лечебното заведение е подал писмено възражение срещу протокола за неоснователно получени суми, което не е уважено от директора на РЗОК - К., който е изложил обосновани мотиви за неговата неоснователност в писмената покана, която е издал за събиране на посочената сума. За да не уважи сезиралата го жалба срещу процесната писмена покана Административен съд - К. е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията за форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е материалнозаконосъобразен. Решението на първоинстанционния съд е правилно и изводите му като обосновани и материалнозаконосъобразни се споделят от касационната инстанция. Кюстендилският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани правни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. В мотивите на проверяваното решение прецизно е отбелязано, че писмената покана е издадена въз основа на протокола за неоснователно получени суми (неразделна част от който е приложената към него справка в табличен вид за възложените, изпълнените и превишените регулативни стандарти за третото тримесечие на 2015 г.). Те препращат към сключения между НЗОК чрез директора на РЗОК - К. и изпълнителя на медицинска помощ "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ - А. 2009" ООД договор № 100460/10.02.2015 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, неразделна част от който пък са протоколи № 73/9.07.2015 г. и № 73а/10.09.2015 г. за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности от изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ за трето тримесечие на 2015 г., като договорът е подписан от представляващия лечебното заведение без възражение. В хода на съдебното производство не са опровергани констатациите на осъществилия проверката финансов инспектор от РЗОК - К., чиито фактически констатации са залегнали в писмената покана. При тези данни правилно административният съд е приел, че обжалваният пред него административен акт е законосъобразен. В случая са доказани фактическите и правните основания, посочени в обсъжданата писмена покана, издадена по реда на чл. 76а, ал. 3 във връзка с чл. 76, ал. 1 от ЗЗО. Спазена е и приложимата процедура по чл. 76а във връзка с чл. 72 от ЗЗО за констатиране на превишението и издаване на писмената покана след назначаване на съответна проверка, съставяне на протокол за неоснователно получени суми, надлежното му връчване на провереното лице и предоставяне на срок за възражения. Такива са подадени, а изложените в тях от управителя на лечебното заведение защитни аргументи и наведени твърдения са взети предвид от органа и обсъдени при издаване на акта. При безспорно установено фактическо основание (превишение на определените регулативни стандарти в посочения размер) директорът на РЗОК - К. материално законосъобразно се е позовал от правна страна на чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 от индивидуалния договор и подписаните като приложения към него протоколи за определяне на регулативни стандарти. Материалноправното задължение за възстановяване на разходите, които НЗОК е направила извън определената финансова рамка в резултат на излизане от изпълнителя на медицинска помощ извън бюджетните правила възниква на основание чл. 41, ал. 1 от индивидуалния договор. С чл. 38, ал. 1 от договора изпълнителят се е задължил да назначава извършване на СМД и МДД в определените брой и стойности за съответното тримесечие в съответствие с подписания протокол. Неизпълнението на поетото задължение по чл. 38 поражда отговорността на изпълнителя на медицинска помощ по чл. 41, ал. 1 да възстанови на НЗОК заплатените средства за СМД и МДД, назначени от него извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. В касационната жалба са наведени и доводи, че в настоящия случай е приложим по аналогия гражданскоправния институт на неоснователното обогатяване - чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, и не е налице сума, получена без правно основание от жалбоподателя. Противно на тезата на касатора, досежно материалноправните предпоставки в конкретния случай не са приложими по аналогия правилата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в хипотезата на неоснователно обогатяване, а специалните правила, предвидени в ЗЗО и индивидуалния договор между страните. Индивидуалните договори, сключвани между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, не са гражданскоправни по своето естество, тъй като не се сключват между равнопоставени лица. Те имат административноправен, а не облигационен характер и възникналите административни правоотношения се регулират от ЗЗО, Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. и Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. Създаденото правоотношение между държавен орган, натоварен с властнически правомощия, и лечебно заведение със самостоятелен правен статут, се регулира от административното, а не от гражданското право. Провеждането на контролното производство за спазване на регулациите по реда, предвиден от чл. 76а, ал. 1-3 от ЗЗО, към който препраща договорната клауза на чл. 41, ал. 2 от договора, не трансформира материалноправното задължение на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ по чл. 38, ал. 1 от договора в задължение за възстановяване на неоснователно получени от него суми. Страните по договора са се споразумели контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД да се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. Т. е., събирането на задълженията към бюджета на НЗОК се извършва чрез издаване на индивидуален административен акт (писмена покана), който създава задължения за адресата за плащане и едностранно определя способа на изпълнението. Процесната писмена покана е издадена при спазване на предвидената процедура в контролно производство по реда на специалния за процесните правоотношения Закон за здравното осигуряване, която покана представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Изложеното изключва аналогията с гражданското право и в частност с института на неоснователното обогатяване по ЗЗД, който касае отношения между равнопоставени субекти. От друга страна, за възникване на задължение за възстановяване на суми, произтичащи от надвишение на определените брой СМД и стойност на МДД, не следва да е доказано получаване на тези суми от надвишилия изпълнител на медицинска помощ. При превишението на регулативните стандарти от назначилия СМД и МДД изпълнител на медицинска помощ се стига до изплащане на възнаграждение за назначените от него медицински дейности от бюджета на НЗОК, на друг/други изпълнител/изпълнители на медицинска помощ, а тези средства не постъпват в патримониума му. В тази хипотеза основанието за възстановяване на сумите от изпълнителя на медицинска помощ, който е назначил СМД и МДД в превишение на определените брой СМД и стойност на МДД произтича от обстоятелството, че с тези назначения са причинени плащания (независимо на кого), за които не са предвидени средства в бюджета на НЗОК и резултатът е преразход на бюджетните средства, който не се покрива от постъпленията в бюджета на Касата. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,