Решение № 3790 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12738/2011 г.

Решение № 3790 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12738/2011 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е образувано по жалба на Аксиния Руменова Дюлгерска, в качеството си на наследник на Велин Михайлов Коджабашийски, срещу решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлени имоти с пл. № 122004 и пл. № 123001 от землището на село Дяково с ЕКАТТЕ 24791, община Дупница, посочени под № 246 и № 251 в пр. № 1 от решението. Жалбоподателката счита, че определеният с административното решение размер на обезщетението не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. Претендират се разноски. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Василев, и заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", представлявани съответно от юрк. Ангелов, юрк. Дивитрова и юрк. Церовски, поддържат становище за неоснователност. Настоящата инстанция, като взе пред вид данните по делото, събраните в хода на съдебното дирене доказателства и възраженията на страните намери за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. са отчуждени 499 кв. м от имот с пл. № 122004, с обща площ от 1 дка, и 630 кв. м от имот с пл. № 123001, с обща площ от 2 дка. За отчуждаваните части от имотите, попадащи в землището на село Дяково, административният орган е определил обезщетение общо от 192 лева (85 лева за първия имот и 107 лева за втория). Двата имота са оценявани като овощни насаждения. Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 04.08.2011 г. и изготвена на 10.08.2011 г. Оценката на имотите е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени и административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност. По делото са допуснати две съдебно-оценителни експертизи, на които бе поставена задача да посочат "пазарната цена" на процесните части от отчуждавани имоти съгласно правилата на чл. 32, ал. 2 или ал. 3, т. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, да се даде оценка на намиращите се в имотите плодни дръвчета, унищожени при усвояването на имотите, както и да се отчетат правилно диференцираните фактори - отстояние от път; отстояние от основен пазар Кюстендил, разстояние до населено място и начин на трайно ползване. Поради липса на относими пазарни свидетелства в срок от една година преди възлагането на оценката от административния орган, установено след справка в регистрите на Служба по вписванията - Дупница, позволяващи определянето на пазарна цена, вещото лице Жулиета Господинова е изготвила заключение по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Съгласно заключението общата дължима стойност за двата имота, имащи характеристики определящи ползването на индентични корекционни коефициенти и начални цени по Наредба за определяне на цени на земеделски земи и Наредба за базисните цени на трайните насаждени, е в размер на 281 лева за отчуждаваните площи от 499 кв. м и 630 кв. м (130+151 лева). За овощните насаждения вещото лице е разработило два варианта: в първия е пресметната стойността на относителен дял бр. дръвчета върху отчуждената част и оценката им е 286. 40 лева, а при втория е дадена оценка на унищожените дръвчета сини сливи, съгласно приложения по делото протокол от 23.11.2011 г. (л. 249а) и обезщетението по този вариант следва да бъде определено на 781. 80 лева. Вещото лице предлага дърветата да бъдат оценени и като необработен дървен материал. По първия вариант оценката следва да бъде определена на 115. 20 лева, а по втория - на 302. 40 лева. Страните не са оспорили заключението на вещото лице и същото е прието от съда. При така установените факти настоящият състав приема жалбата за основателна. Определените от административния орган обезщетения не са съобразени с разпоредбите на ЗДС, не отговарят на характеристиките на отчуждаваните имоти, определящи начина на изчисляване цената на земеделската земя, овощните насаждения и дървения материал. Административната оценка е основана на невярно определени корекционни коефициенти за отстояние до основните пазари и до урбанизирана територия по отношение и на двата имота като земеделска земя, а макар да е установено наличието овощни насаждения, същите въобще не са остойностявани. Настоящият състав приема изцяло оценката на вещото лице за имотите, представляващи земеделска земя, VI категория, при неполивни условия - 281 лева. За овощните насаждения оценката следва да бъде определена по втория вариант от заключението, тъй като са налице категорични писмени доказателства за това колко плодни дръвчета са били унищожени в хода на строителството на АМ "Струма". В случая са 105 бр. (в. л. погрешно е изписало 115 бр.) сливови дръвчета, засадени 1991 г., с остатъчна стойност от 2,70 на бр. и среден годишен доход към 2011 г. от 4,66 лв/бр., за които обезщетението възлиза на 751. 80 лева. Стойността на дървения материал е съобразена с това, че към 20-тата годишнина овощните насаждения от сорта "Стенлей" достигат средна височина от 3,5 м. с диаметър на ствола от 25 см., пазарната цена на дървата за огрев е 60 лв./куб. и добиването им е свързано с 20% разходи от цената. Съдът възприема втория вариант от заключението, съгласно който цената е 302. 40 лева или общо обезщетението за подлежащите на отчуждаване два имота следва да бъде определено на 1 335. 20 лева. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер общо на 652,50 лв., от които 200 лв. - депозит за вещо лице (л. 207), банков такси - 2,50 (л. 208) и 450 лв. адвокатско възнаграждение (л. 201). С оглед размера на адвокатското възнаграждение и на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от ДР на Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, възражението за прекомерност направено от представителя на министъра на финансите, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение