Решение № 43 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14695/2009 г.

Решение № 43 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14695/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, подадена чрез юрк. Попгеоргиева, против решение № 37/24.04.2009 г., постановено адм. д. № 5194/2008 г. на Административния съд София-град, с което е отменено Решение № К47-0405/07.05.2008 г. на началника на Митница София, в обжалваната част, с която е определена законна лихва върху ДДС в размер на 2 668. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Ответникът - "Аурубис България" АД, с предишно наименование "Кумерио Мед" АД, гр. Пирдоп, чрез процесуалния представител адв. Д. Йорданова, оспорва същата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение, а ако не се възприемат доводите за недопустимост, решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради което следва да се отмени, а жалбата срещу митническото решение се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред първоинстанционния съд предмет на оспорване е било решение на началника на Митница София, сега Митница Столична, с което е определен допълнителен размер на задължение за ДДС и лихви по ЕАД № 07BG005003Н000223/30.05.2007 г. с режим "освобождаване за крайно потребление" за внесена стока "меден концентрат" от Македония, по който митническото оформяне е било извършено по цени, определени въз основа на провизорни (проформа) фактури, а не въз основа на митническата стойност по чл. 35 ЗМ - договорната и реално платена цена на внесената стока. Предвид направено оттегляне на жалбата в частта за определения размер на ДДС, производството е продължило по оспорването на законосъобразността на определената лихва за забава. За да отмени решението на митническия орган, административният съд е приел, че същият е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила, в нарушение на чл. 27, ал. 2 АПК - към датата на издаване на оспореното решение, е налице издаден по-рано акт от същия административен орган, по отношение на същата страна и със същия предмет - Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033/08.02.2008 г. на Началника на Митница София, което е предмет на оспорване и по същото е образувано производство по адм. д. № 2362/2008 г. по описа на Административен съд София-град. Административният съд е формирал извод, че наличието на издаден административен акт със същия предмет, който към датата на издаване на атакуваното решение на митническия орган е във фазата на съдебното оспорване, води до незаконосъобразност на повторно издадения административен акт. Само на това основание решението на митническия орган в обжалваната му част е отменено от АССГ като незаконосъобразно, без съдът да е изложил съображения по съществото на спора. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно. С решение № 8402/14.06.2011 г. по адм. дело № 14282/2009 г. на ВАС, IА отделение е обезсилено решението на първоинстанционния съд и е оставена без разглеждане жалбата на "Кумерио Мед" АД срещу уведомление № 4416-0033/08.02.2008 г., издадено от началника на Митница София - (сега Митница Столична), като производството по делото пред ВАС, IА отделение е прекратено. В решението си ВАС, IА отделение е приел, че уведомлението не представлява индивидуален административен акт, тъй като с него само е съобщено на длъжника да заплати възникнало и неплатено вносно митническо задължение, като е указано, че при незаплащане ще се пристъпи към принудително събиране съгласно чл. 211 и чл. 211а ЗМ с издаване на постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ). Според съда уведомлението е част от производството по издаване на индивидуален административен акт - ППСПДВ, което автоматично на основание чл. 21, ал. 5 АПК отрича на уведомлението качеството на такъв. Прието е от съда, че издаденото уведомление няма директни правни последици за неговия адресат, поради което то не представлява индивидуален административен акт. При така възприетото от ВАС, IА отделение, следва изводът, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че последващото решение на митническия орган, обжалвано пред него, а именно № К-47-0405/07.05.2008 г. е незаконосъобразно в обжалваната му част, след като е прието в цитираното по-горе решение на ВАС, IА отделение, че произнасянето на съда по уведомлението е недопустимо и затова решението на съда е обезсилено. При наличие на влязло в сила решение на състав на ВАС, IА отделение, че уведомлението не е породило правни последици на индивидуален административен акт, то неправилно първоинстанционния съд е приел, че издаденото последващо решение за същите задължения е незаконосъобразно. Последното представлява годен индивидуален административен акт и съдът ще следва да се произнесе по жалбата срещу обжалваната част от него по съществото на спора, каквото произнасяне липсва в атакуваното решение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за разглеждането му и произнасяне от друг съдебен състав по жалбата срещу обжалваната част на решение № К-47-0405/07.05.2008 г. на началника на Митница - Столична по същество. Предвид изхода на делото, на страните не се присъждат разноски на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, приложим по силата на чл. 228 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, I отделение,