Решение № 15205 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7152/2019 г.

Решение № 15205 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7152/2019 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторката Е. Арабаджийска моли да бъде отменено решение № 802/9.04.2019 г. по адм. д. № 3067/2018 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001617008166-091-001/19.06.2018 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена и в останалата й част, като й бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция 966 лв. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения поддържа, че е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16001617008166-091-001/19.06.2018 г. на ТД на НАП-Пловдив в частта за определен годишен и авансов данък на ЕТ за 2012 г. – 2015 г. общо 2306,28 лв. с 923,41 лв лихви, данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. 997,04 лв. с 217,72 лв. лихви, допълнително установени задължения за периода 2011 г. – 2015 г. за: ДОО – 3632,76 лв. с 1862,06 лв. лихви, за ЗО – 1615,27 лв. с 829,82 лв. лихви и за ДЗПО-УПФ – 1419,04 лв. със 727,34 лв. лихви, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за 2011 г. – 2015 г. - наличие на данни за укрити приходи, а за 2015 г. и по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - доходите на лицето не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. До започване на ревизията не са подавани декларации от касаторката за доходите, получени в режим на СИО със съпруга й Н. Арабаджийски от продажбата на 42 автомобила и едно ремарке през ревизираните периоди. Съдът е обсъдил разликите в показанията на разпитаните по делото свидетели и дадените от тях обяснения пред органите на КАТ-МВР и обосновано е приел, че следва да кредитира писмените обяснения в случаите на различия предвид факта, че са страни по сделки с ревизираното лице и съпругът й. По време на ревизията е назначена оценъчна експертиза, която е оценила автомобилите и ремаркето предвид данните за тяхната първа регистрация, вид, модел и техническо състояние. В РА е определена продажна цена на превозните средства в диапазона, посочен от техническата експертиза и предвид обясненията на купувачите за действително заплатените суми за покупките, различаващи се от посочените в нотариално заверените договори за продажба на автомобилите. При определяне дохода на ревизираното лице са спаднати разходи за дейността, изчислени са предвид годишните надценки на търговци, извършващи продажби на автомобили по аналог. Неоснователен е доводът на касаторката за неправилност на решението относно продажбата на автомобил БМВ 318, рег. № [рег. номер на МПС], на Г. Костадинов, тъй като при продажбата съпругът на ревизираното лице е действал по пълномощие на М. и Р. Лекови. Възражението е разгледано при обжалване на РА по административен ред и с решение № 520/10.09.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-София е уважено, като са намалени задълженията за 2013 г. за данък, осигуровки и лихви, поради намаление на дохода с продажната цена на този автомобил. На основание чл. 156, ал. 1 от ДОПК в частта за тази продажба след решението по административен ред в РА не са определени задължения, които да бъдат предмет на обжалване. Правилно съдът е отхвърлил доводът на касаторката, че автомобилите са били бракувани, след като не са представени доказателства по делото за това, а са представени доказателства за извършвани последващи продажби с част от тях. Неоснователен е доводът за неправилно определена продажна цена на автомобил "Мазда" с рег. [рег. номер на МПС], за който свидетелят Марински е дал обяснения и показания за продажна цена от 900 лв, каквато е посочена в договора, а в РА е определена продажна цена предвид оценъчната експертиза от 4550 лв. Автомобилът е с първа регистрация от 2004 г., оценен е от оценъчната експертиза на 7762 лв. При непредставени доказателства за техническо състояние на автомобила, обосноваващи продажна цена от 900 лв и доказано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК при извършване на търговската дейност по продажба на моторните превозни средства на основание чл. 122, ал. 4 от ДОПК органите по приходите определят данъчната основа за облагане с данъци като определената цена от 4550 лв в РА е значително по-ниска от определената от оценъчната експертиза и в съответствие с чл. 122, ал. 4 от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на автомобилите от купувачите не може да обоснове различни изводи от направените в РА на основание чл. 122, ал. 4 от ДОПК относно продажната стойност на автомобилите. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 966,13 лв, но тъй като се претендира присъждане на 966 лв, следва да се присъдят разноски в този размер, за да не се присъди плюс петитум. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,