Решение № 10274 от 22.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2693/2014 г.

Решение № 10274 от 22.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2693/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Бисерка Василева Михалева, гр. Сливен, чрез процесуалния й представител-адв. Георгиева, против Заповед № РД 10-39/17.01.2014 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 89, ал. 1 и чл. 92 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Недоволна от заповедта, Михалева я обжалва. Излага доводи за съществено нарушение на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ЗДСл, относно едногодишният срок за налагане на дисциплинарното наказание. Също така твърди, че в процесната заповед не е посочено в какво точно се изразява нарушението на служебните й правомощия. Иска отмяна на заповедта, както и присъждане на разноски по делото.

Ответникът - министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител-юрк. Петрова, излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е изпълнявала длъжността - началник на Регионалния инспекторат на образованието- Сливен.

Въз основа на Доклад № 8089403-56/13.09.2013 г., на комисия на Министерство на образованието и науката/МОН/, министъра на МОН образува дисциплинарно производство срещу Бисерка Михалева № 12 по описа за 2013 г. на Дисциплинарния съвет при МОН. След събиране и обсъждане на всички доказателства по дисциплинарното производство и изслушване на Михалева, министъра приема, че последната е извършила тежки дисциплинарни нарушения, а именно:

1.Комисията на МОН е установила, че в Регионален инспекторат по образование/РИО/ - Сливен са подадени 116 декларации по чл. 12, т. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси/ЗПУКИ/; поддържа се регистър в електронен вариант, обявен на сайта на РИО-Сливен. Михалева, в соченото й длъжностно качество е разработила вътрешни правила за противодействие на корупцията в РИО, като в същите е записано, че проверката по установяване на конфликт на интереси се извършва от утвърдена от началника на РИО комисия. Извода на комисията е, че изготвените вътрешни правила са в противоречие на ЗПУКИ. Въз основа на това наказващия орган приема, че с действията си е нарушила чл. 8, т. 31 от Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието/ПУДРИО/, Обн. ДВ, бр. 61/2003 г., нееднократно изменян и допълван/, във връзка с разпоредбите на чл. 12, чл. 17, чл. 18, чл. 18а, чл. 19, ал. 2, чл. 22а и чл. 23 от ЗПУКИ. С тези си действия Михалева е нарушила чл. 2, ал. 1 - 5 и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация/КПСДА/.

2. Въз основа на т. 4 от доклада е прието, че жалбоподателката лично е издавала заповеди да бъде замествана от служители на РИО, което е в разрез с разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗДСл - предвиждащ, че заповедта за заместване се издава от органа по назначаване, въз основа на искане на непосредствения ръководител.

3. Прието е от наказващия орган, че съгласно т. V. 2.1.5 от доклада на комисията на МОН- началника на РИО-Сливен, не е уведомила министъра за констатирани нарушения в ПГЕЕ- "Мария Склодовска Кюри" - Сливен. Извършеното е нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 23, чл. 18, ал. 3 ПУДРИО.

4. Също така, констатирано е от министъра, че Михалева, съгласно т. V. 2.1.6 - от доклада на комисията - не е осъществила задължението си да контролира изпълнението на заповед със задължителни предписания по смисъла на чл. 18, ал. 3 ПУДРИО - нейна Заповед № РД-14-255/7.05.2013 г., с дадени предписания до директора на ПГЕЕ- "Мария Склодовска Кюри"- Сливен.

5. По т. VI - от доклада- министъра приема, че Михалева, в качеството й на началник на РИО-Сливен, не е осъществила контролно- организационните си дейности спрямо директорите на училища и изпълнението на дадените им заповеди, със задължителни предписания във връзка с чл. 18 ПУДРИО;

6. По т. ХI - от доклада е прието, че Михалева, в соченото й длъжностно качество, не е осъществила контролно-организационните си дейности спрямо работата на екипа за комплексно педагогическо оценяване/ЕКПО/, към РИО - Сливен, през учебната 2012-2013 г..

Министъра на образованието и науката приема писмените обяснения на привлеченият към дисциплинарна отговорност с вх. № 0520-223/16.10.2013 г., изслушва лично Михалева на 14.01.2014 г. и на 17.01.2014 г. издава Заповед № РД-10-39, предмет на оспорване, с която налага на Бисерка Михалева, дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратява служебното й правоотношение.

Дисциплинарнонаказващият орган в; приема, че държавния служител е извършил нарушенията на служебните задължения, сочени по-горе, поради това намира, че е осъществен съставът на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл, поради което и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 налага на Михалева най-тежкото дисциплинарно наказание.

При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Именно министърът е компетентен, съгласно чл. 92 от ЗДСл, да наложи дисциплинарното наказание. При постановяване на заповедта обаче, той е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, които съставляват основание за отмяната й.

Соченото от жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1, предл. 2 от ЗДСл е основателно. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Посочено бе по-горе -Заповедта е издадена на 17.01.2014 г., а съгласно константната практика на съдилищата- срокът по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл е преклузивен и с неговото изтичане се преклудира правото на органа по назначаване да търси отговорност на съответния служител за действията му.

Всички визирани в заповедта нарушения на служебната дисциплина са извършени в различни периоди, но преди януари 2013 г. За някои от тях- /т. 1 от описанието им по-горе/- се сочи като израз на нарушението- издадена от Михалева Заповед на 20.09.2010 г.-повече от три години преди издаване на заповедта. За други от тях- заповеди за заместване- същите не са конкретизирани чрез посочването им. С оглед обхвата на извършената проверка, визирана в доклада до министъра и послужила за образуване на дисциплинарното производство- от 12.08.2012 до 12.08.2013 г. Липсват доказателства има ли такива след 17.01.2013 г., за какъв период от време са същите и какво е качеството на лицето, определено да замества титуляра. По аналог на ал. 3 на чл. 84 ЗДСл - процедурата по заместване по ал. 1 и 2- е неприложима по отношение на лица, които по длъжност са заместници на титуляра.

Правилно жалбоподателката твърди, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. Твърдените нейни нарушения са посочени от министъра, чрез механичното възпроизвеждане констатациите в доклада, без да се конкретизира в какво точно се състои неспазването на кръга на служебните задължения. Така например, за неупражненият контрол над ръководствата на училищата в областта и не уведомяване на министъра за резултати от проверка на същите, включително и по отношение на неприключили проверки - наказващият орган не сочи в кой момент е следвало упражни контрол, обобщи резултатите от същия и извести за това министъра. В тежест на административния орган е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта за дисциплинарно наказание, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

По изложените причини, след анализ на събраните по делото доказателства настоящият състав на ВАС направи извод, че държавният служител не е извършил нарушение на служебните си задължения, които да са основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Не е налице фактическото основание за издаването на заповедта, затова оспорването на Михалева срещу Заповед № РД 10-39/17.01.2014 г. се явява основателно и следва да бъде уважено. Заповедта следва да бъде отменена.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски от Михалева както и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерството на образованието и науката следва да бъде осъдено да й заплати сумата от 945.00 (деветстотин четиридесет и пет) лева разноски по делото. С оглед фактическата и правна сложност на делото - твърдения за множество нарушения на служебната дисциплина, подкрепени с голям обем писмени доказателства/приложени в два тома/ -съда намира уговореното възнаграждение за адвокат в рамките на обичайното и не се налага намаляването му поради прекомерност.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, Върховният административен съд, състав на пето отделение