Решение № 12375 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Фонд ГВРС, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 11461/03.04.2025 г., постановено по адм. дело 11684/2024г. по описа на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 25 от Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСН) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесена държавна такса в производството. Ответникът С. Г. С. редовно призован не се явява и не се представлява.Не взима становище по жалбата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като представена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК , от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК , за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащо на касационно оспорване съдебен акт. С Решение 11461/03.04.2025 г., постановено по адм. дело 11684/2024г. по описа на Административен съд София град е отменил по жалбата на С. С., Разпореждане 4504-40-70/10.10.2024 год. на директора на фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите към Националния осигурителен институт, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане на ответника по касация, тъй като заявлението е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл.25 от ЗГВРСНР,като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията в решението и са присъдени разноски. Съдът е приел за установено, че със Заявление-декларация от 24.09.2024 г. за отпускане на гарантирано вземане с вх. 4502-21-450 е заявено изплащане на гарантирано вземане за начислени и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения от работодателя Автомотор Корпорация АД ( в несъстоятелност). Въз основа на справка в Търговския регистър, съдът констатирал, че производството по несъстоятелност за Автомотор Корпорация АД е открито с Решение 690/14.05.2024 г. на Софийски градски съд, постановено по т.д. 2311 по описа на съда за 2022 г., като решението е вписано в ТР на 15.05.2024 г. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо,но неправилно. Решението на Административен съд София град, с което жалбата на С. С. е уважена, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона, в противоречие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното разпореждане, като са събрани и отнесени към правилното решаване на спора с писмени доказателства, обсъдени с релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. По делото не е спорно, че ответникът по касация е бил в трудово правоотношение с Автомотор Корпорация АД (в несъстоятелност) за периода от 17.07.2020 год. до 01.08.2022 г. Спорният въпрос в производството е относно началната дата, от която тече срокът по чл. 25 от ЗГВРСНР. Съгласно чл. 25 ЗГВРСНР, гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава. По силата на чл. 6, т. 1 от ЗГВРСНР правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. Съобразно чл. 7, ал. 1, изр. първо от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, вписаното обстоятелство се смята за известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, работодателят е длъжен в 14-дневен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в търговския регистър да информира работниците и служителите си за датата на вписването и за реда за получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР. Разпоредбата на чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, обаче, поставя началото на срока за претендиране на вземането не от уведомлението на работодателя, а от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът подробно е анализирал приложимите правни норми и е установил, че към датата на подаването на заявлението декларация на С. - 24.09.2024 г., срокът за упражняване на правото е изтекъл. Неправилно обаче е извършена преценката,че С. е пропуснал този срок по обективни причини.Представените медицински документи/които единствено биха могли да удостоверят това обстоятелство/ сочат,че С. е бил настанен на лечение в периода 09.08.2024-11.09.2024.Свидетелските показания на брата на ответника по касация,не биха могли да заместят необходимите медицински документи,които липсват,за да удостоверят невъзможността на С. да подаде заявлението си пред фонд ГВРС в периода 15.05.2024г- 08.08.2024г.Позоваването на свидетелските показания в този случай от страна на първоинстанционния съд е довело до грешна интерпретация на релевантните факти и респективно до неправилно приложение на чл.25 от ЗГВРСНР.След като заявлението на С. е с дата 24.09.2024г,а срокът по чл.25 от закона е изтекъл на 15.08.2024г,то разпореждането на Директора на Фонд ГВРС,с което е постановен отказ, се явява законосъобразен административен акт,жалбата против който следва да се отхвърли. Предвид изложеното Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е неправилно, като са налице посочените касационни основания за неговата отмяна и при изяснена фактическа обстановка в хипотезата на чл.222 ал.1 АПК да се постанови ново решение,с което да се отхвърли жалбата на С. Г. С. против Разпореждане 4504-40-70/10.10.2024г на Директора на Фонд ГВРС. При този изход на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на по 200,00 лева за инстанция или общо 400лв,както и сумата от 200 лв- дължима в производството държавна такса. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,