Решение № 18 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3124/2015 г.

Решение № 18 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3124/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. К. К. срещу решение № 130 от 15.01.15 г., постановено по в. гр. дело № 306/14 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът му по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Постъпила е касационна жалба и от [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] в частта, с която е уважен искът по чл. 135 ЗЗД. С определение № 1079 от 2.10.15 г. настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК само в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по материалноправния въпрос: дали успешно проведеният конститутивен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД има за резултат възстановяване на първоначалното правно положение, респективно до възможност да се обяви сключен преди увреждащата сделка предварителен договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Прието е, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с влязлото в сила решение № 204 от 6.07.12 г. по гр. дело № 15/12 г. на РС-Петрич, изменено с решение № 524 от 3.01.13 г. по в. гр. дело № 961/12 г. на ОС - Благоевград, в което е прието, че успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД дава възможност на купувача да реализира правата си по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. На основание чл. 291, т. 1 ГПК настоящият съдебен състав намира за правилна практиката, обективирана в решение № 204 от 6.07.12 г. по гр. дело № 15/12 г. на Районен съд - Петрич по следните съображения: Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. С обявяване на атакуваното правно действие за недействително спрямо кредитора излезлият от имуществото на длъжника актив все едно се завръща в това имущество и кредиторът- ищец има правото да се удовлетвори от него. Когато обещан с предварителен договор имот е продаден на трето лице, за купувача по предварителния договор сделката е увреждаща поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен договор. Сключването на последваща сделка от страна на обещателя-длъжник, след като задължението му за сключване на окончателен договор не е погасено, е съзнателно волево действие, насочено към правни последици, увреждащи кредитора по предварителния договор и затова предпоставящо извод за знание на длъжника относно тези последици и увреждащия им характер. За кредитора по предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск/решение № 326 от 20.12.12 г. по гр. дело № 177/12 г. на III г. о. на ВКС; решение № 176 по гр. дело № 1746/08 г. на IV г. о. на ВКС/и съответно успешното му провеждане дава възможност да се обяви за окончателен сключения преди увреждащата сделка предварителен договор. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от К. К. К. против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 135 ЗЗД и в тази му част е постановено друго, с което е призната за относително недействителна по отношение на ищеца продажбата, сключена с нот. акт № . от 27.08.08 г. между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач на следния недвижим имот: апартамент № 8, на втори етаж, застроен на 65.47 кв. м. и 6.699% от общите части и правото на строеж в жилищна сграда в ПИ с идентификатор 48619.505.301,с площ от 365 кв. м. по КК на [населено място]. Прието е, че са налице изискуемите се от закона предпоставки за успешното провеждане на иска - ищецът се легитимира като кредитор по отношение на продавача по атакуваната сделка с доказателства за извършено плащане на цената на процесния имот по предварителен договор, сключен с него на 14.11.07; налице е увреждане, тъй като извършената продажба осуетява реализиране както правата на ищеца по предварителния договор, така и представлява намаляване на имуществото на длъжника предвид неизпълненото му задължение да върне продажната цена и на трето място - не е оборена законовата презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД при безспорното обстоятелство, че едноличният собственик и представляващ третото лице [фирма] Н. Ц. е съпруга на Н. Ц. - управител на [фирма]. Решението на първостепенния съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е потвърдено. Изложени са мотиви, че извършената разпоредителна сделка с апартамента по предварителния договор е относително недействителна единствено по отношение на ищеца, но запазва вещното си действие за всички останали. Относителната недействителност на сделката прави възможно реализиране на правата му в изпълнителния процес, но правото му чрез конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да придобие собствеността не може да бъде удовлетворено, тъй като продавачът по предварителния договор вече не е собственик. В касационната жалба на К. К. се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго, с което да се уважи искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ответниците по касационната жалба считат, че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата на К. К. и провери правилността на обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Жалбата е основателна. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че правото на ищеца, упражнено чрез конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да придобие собствеността върху процесния имот, не може да бъде удовлетворено, защото продавачът по предварителния договор вече не е собственик. Както бе посочено по-горе, с успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД относителната недействителност на сделката ползва кредитора, който я е поискал. Спрямо този кредитор длъжникът се поставя в положението отпреди сделката. В конкретния случай сключеният между К. К. и [фирма] предварителен договор и извършеното плащане на уговорената продажна цена, удостоверено в договора и разписката от 14.11.2007 г. легитимира ищеца като кредитор и предвид уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД същият разполага с възможността да иска обявяване на предварителния договор за окончателен. Видно от изложеното решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция по същество съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Установено е по делото, че на 14.11.07 г. е сключен предварителен договор между продавача [фирма] и купувача К. К. К., по силата на който продавачът се е задължил да построи и продаде на купувача апартамент № 8,който ще бъде построен в бъдещата жилищна сграда, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор 48619.505.301,с площ от 365 кв. м. по КККР на [населено място], кв. В.. Уговорена е продажна цена от 20 000 лв, която е изплатена в брой при сключване на договора и получена от продавача, видно от подписаната от страните по сделката разписка от същата дата. Продавачът е бил надлежно представляван от пълномощник С. П., упълномощен от Н. Ц. в качеството му на управител на [фирма], чиито пълномощия са оттеглени след сключване на сделката - на 7.03.08 г. С нот. акт за учредяване право на строеж срещу обезщетение за построяване на обекти в жилищна сграда № 1/2007 г./фирма/ е учредила в полза на [фирма] правото да построи жилищна сграда в поземлен имот, в която ще се намира и процесния апартамент. С нот. акт № 107/2008 г. [фирма] чрез управителя си Н. Ц. е продало на [фирма] чрез управителя Н. Ц./съпруга на Н. Ц./правото на строеж за изграждане на апартамента, предмет на предварителния договор с ищеца, заедно с правото на строеж за други обекти в същата сграда. В частта, с която сделката е призната за относително недействителна спрямо К. К. К. по отношение на процесния имот, на основание чл. 135 ЗЗД, въззивното решение е влязло в сила. Установява се от удостоверение № 86/18.10.11 г., че процесната сграда е въведена в експлоатация. Данъчната оценка на имота е 42 313.80 лв съгласно удостоверение от 15.11.12 г. по чл. 264 ДОПК, издадено от [община]. При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че страните са валидно обвързани от сключения предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, поради което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да бъде уважен. Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК ищецът дължи следващите се разноски по прехвърляне на имота, а именно - нотариална такса по сметка на ВКС, съгласно чл. 85, ал. 2 вр. с чл. 87, определена по раздел II т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, съобразно материалния интерес, възлизаща на сумата 419.01 лв, както и местен данък съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на [община] за придобиване на имота по сметка на [община] в размер на сумата 1269.41 лв, съгласно чл. 47, ал. 2 вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗМДТ. При този изход на спора ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя направените по делото разноски за трите съдебен инстанции в размер на 9650.16 лв съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.