Решение № 10663 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7061/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Т., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез адв. И. Аргирова, срещу Решение 5258 от 21.05.2025 г., постановено по адм. д. 1022 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 2809 от 31.03.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на Т. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отправени са упреци, че съдът не обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спора. Критикуван е изводът му, че по отношение на молителя не се установява осъществяване на основанията по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец. Не било съобразено от съда, че чужденецът бил арестуван през 2014 г. от ДАЕШ, защото не ходел на молитва, бил държан четири дни в ареста и бил принуден да ходи на религиозно обучение тези обстоятелства следвало да се квалифицират като основателни опасения от преследване, основано на религия. Изразява се недоволство и от изводите на съда за отсъствие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди се, че Т. се отклонил от военна служба в Сирия, което представлявало тежко престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, което може да обоснове опасения от тежко посегателство, нечовешко или унизително отношение - основание по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Не били изследвани и обстоятелствата в областта по последното местоживеене на молителя Халеб, като липсвал анализ на възможността чужденецът да пътува до посочения регион, както и относно възможността той да се установи в друга област на Сирия, предвид съществуващи битови, финансови, административни и правни пречки за подобно установяване. Посочените пропуски, според касационния жалбоподател, обуславяли противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), което не било съобразено от съда. Като неправилен е квалифициран и изводът му, че не били налице хипотезите по Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-456/2007 г., с оглед ситуацията в Сирия, която продължавала да е неспокойна, несигурна и с опасност за населението. По така формулираните съображения касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и участва в производството чрез назначения му преводач като поддържа касационната жалба, а по същество на спора моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Преди заседанието назначеният му процесуален представител на Т. адв. И. Аргирова е депозирала писмено становище по същество на спора в същия смисъл. Ответникът по касация председателят на ДАБ при МС не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощения юрисконсулт Хичовски, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд направил извод от правна страна за отсъствие на основанията по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК за прогласяване на нищожност или за отмяна на спорното административно решение то е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и в установената писмена форма. Като съобразил извършените в хода на административното производство процесуални действия, съставът на АС - Хасково формирал заключение, че при постановяване на решението на председателя на ДАБ не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да са предпоставка за отмяна на акта по чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 146, т. 3 АПК. В тази връзка съдът констатирал разместване на бащиното и фамилно име на молителя, но приел, че това не води до опорочаване на волята на органа, доколкото лицето се идентифицирало безспорно и в административния акт, и от документите по преписката. По материалната законосъобразност на решението на председателя на ДАБ, съдът споделил преценката на административния орган, че в хода на производството не били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за съществуването на визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежност към определена социална група. Според съда, не се констатира нарушаване на основни права на лицето или осъществяване на съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Не били заявени от молителя конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към религиозна група или етническата му принадлежност е достатъчно основание за опасения от преследване. Съдът приел, че заявеният факт в хода на проведеното интервю, че Т. не отбил военна служба, също не представлява такова обстоятелство, тъй като не се твърди и не било установено чужденецът да е призован да служи в армията и поради това да е напуснал страната. Молителят не бил арестуван, осъждан или политически ангажиран, като твърдението му за задържане било относимо към случай, предхождащ вземането на решение за напускане на Сирия и нямал връзка с него. Отсъствали данни извършваната от чужденеца дейност след отпътуването му да е от категорията да обоснове опасения от преследване. Според съда Т. напуснал Сирия по лични причини - заради войната и икономическото положение и нямал намерение да се завърне там. Предвид липсата на основателни опасения от преследване, съставът на АС Хасково не намерил за необходимо да изследва дали е възможно предоставяне на закрила на Т. от субектите по чл. 8, ал. 7 ЗУБ, както и дали съществува част от държавата по произход, в която той да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ. По отношение наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът счел, че Т. не се позовава на твърдения в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, каквито предвиждали разпоредбите на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Молителят не бил арестуван или осъждан в страната си по произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ, нито бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 Забрана за изтезания от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи съгласно изискването на чл. чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. По приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът съобразил даденото от СЕС тълкуване на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2004/83/ЕО. Приел, че доколкото личната бежанска история на молителя се характеризирала с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му, за да му се следва предоставянето на хуманитарен статут. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не се сочели от молителя осъществяването на конкретни военни действия, нито от него били представени доказателства, удостоверяващи осъществяването на такива, така че да се формира извод за наличие на причинно-следствена връзка между тези военни действия и напускането на страната по произход. При това, молителят не заявил нови релевантни факти в хода на съдебното производство по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Съдът изследвал обстановката в Сирия, позовавайки се на общодостъпни информационни източници и на представените по делото справки, изготвени от Дирекция Международна дейност (Д МД ) при ДАБ при МС, които квалифицирал като официални документи, с необорена материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Въз основа на данните от посочените източници формирал изводи, че смяната на властта след падането на режима на Б. А. не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, а тенденциите за развитие на страната били по-скоро положителни. Подчертал наличието на информация за значителен брой бежанци и вътрешно разселени лица, които се завръщали в Сирия и в регионите си по произход. Приел, че не представлявали въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които сочели справките от 08.04.2025 г. и 14.03.2025 г., тъй като те не могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя. Налице били и данни за възможност чужденецът да получи закрила от субектите по чл. 9, ал. 4 ЗУБ. Счел, че ситуацията в Сирия била овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, като съществувала възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като дори и да се приемело, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не бил повсеместен и не бил насочен пряко към мирните граждани на тази страна. В този смисъл съдът приел, че не може да се приеме, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят щял бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Предвид изложеното и по по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, съдът споделил извода на издателя на акта за отсъствие на основания за предоставяне на хуманитарен статут в полза на Т.. Наред с горното, приел, че липсвали предпоставките за предоставяне на закрила по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, както и че тежката хуманитарна криза в Сирия и региона не попадала в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Предвид гореизложеното, съставът на АС Хасково аргументирал становището, че по отношение на Т. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Представил и допълнителни доводи във връзка с причините от личен характер на молителя да напусне Сирия, както и анализ на установените факти във връзка с Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от ВКБООН. В заключение направил извод за неоснователност на оспорването и отхвърлил жалбата на Т. срещу спорното решение на председателя на ДАБ при МС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на Т. на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, във вр. с чл. 8, ал. 4 ЗУБ и чл. 8, ал. 9 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложените от АС Хасково съображения в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение в тази им част. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване за погрешна преценка на заявените от молителя твърдения за негов арест през 2014 г. от ДАЕШ. Посоченото събитие е настъпило много преди Т. да напусне Сирия през 2024 г., като междувременно очевидно лицето не е имало опасения от преследване и е продължило да живее в държавата си по произход, както правилно е съобразено и от първоинстанционния съд. Правилно също така, в тази връзка, съдът е подчертал и изразените от Т. конкретни причини да напусне Сирия, които не са свързани с опасения от преследване по признак религия, а именно - войната, притеснение да не бъде мобилизиран и лошото икономическо положение. Следователно, обоснована се явява преценката на съда, че посочените факти и обстоятелства не представляват основания за предоставяне на бежански статут. Несъстоятелен е и аргументът, релевиран в касационната жалба, че кандидатът се отклонил от военна служба, поради което при завръщането му в Сирия било възможно да понесе тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Чужденецът е заявил изрично в проведеното в хода на административното производство интервюто, че не е получавал призовка за военна служба, макар да е очаквал такава, поради което не може да се приеме, че е извършил деяние, представляващо отклонение от военна служба, нито пък е изразил нарочни опасения в тази връзка по време на производството. Споделими са изложените от състава на АС Хасково съображения за ситуацията в страната по произход на Т. във връзка с изследване на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обоснован на данните от наличните по делото информационни източници е изводът на съда, че след падането на режима на президента А. обществено-политическата обстановка в Сирия се е подобрила, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В касационната жалба отсъстват и позовавания на конкретни посегателства срещу цивилни лица, които да не са съобразени от съда. Резонно в тази връзка съдът е акцентирал върху показателното за сравнително спокойната обстановка в страната обстоятелство, че голям брой бежанци и вътрешно разселени лица са се завърнали в Сирия или в районите си по произход. В приобщената пред касационната инстанция актуална справка от Д МД към ДАБ от м.09.2025 г. се констатира затвърждаване на тази тенденция, като по данни на ВКБООН към 25.09.2025 г. броят на прибралите се в страната сирийски граждани, считано от 08.12.2024 г. е достигнал 1027887 души преминали обратно в Сирия от съседни страни, а броят на вътрешно разселените лица, които са се завърнали по домовете си съответно е достигнал 1863863 души. Наред с това се установява продължаващо усилие от страна на ВКБООН за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. В допълнение се констатира, че подкрепата на ВКБООН за властите и за бежанците за доброволно завръщане продължава в рамките на финансиран от ЕС проект. В справката се сочи, че основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Неоснователно е и направеното в касационната жалба оплакване, че в обжалвания съдебен акт отсъствало изследване на ситуацията в региона по последно местоживеене на молителя в Сирия. В решението на председателя на ДАБ при МС е направена преценка за цялостната ситуация в Сирия, относима и конкретно към района по произход на Т. в област Халеб. Приложими в тази връзка са всички гореизложени съображения, като в касационната жалба не се правят нарочни оплаквания за несъобразени от първоинстанционния съд обстоятелства по отношение посочената част от територията на Сирия, предвид което по-конкретен отговор на оплакването не се следва. Предвид изложеното, при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и съответен на материалния закон е решаващият извод на състава на АС - Хасково, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС за предоставяне на хуманитарен статут, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, споделим е и изводът на първоинстанционния съд, че по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват основания да се приеме, че Т. е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, видно от казаното от него по време на проведеното интервю. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение