Решение № 4378 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2757/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на М. О. /M. О./, гражданин на Турция, чрез процесуален представител адв. Т. Савов, против решение № 41815 от 14.12.2025г., постановено по адм. дело № 10895/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ на виза тип "Д" по Заявление № IST25013474V от 13.05.2025г., издаден от съветник консул в посолството на Република България в Република Турция. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорения отказ. Ответната страна –съветник консул в посолството на Република България в Република Турция, не изразява становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 13.05.2025 г. жалбоподателят е подал заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид "D") до Посолството на Република България в Република Турция, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ - като представител на чуждестранно търговско дружество, регистрирано в Българската търговско-промишлена палата /БТПП/. С обжалвания административен акт е постановен отказ за издаване на виза. Като правно основание на постановения отказ за издаване на виза е посочено, че визата е отказана на основание чл. 10, ал. 1, т. 17, т.23 и т. 24 ЗЧРБ. Като фактически основания за отказа е посочено " основателни съмнения за фиктивно вписване на търговско представителство с цел получаване на пребиваване за пътуване в Шенген". Приобщена е и справка, изготвена от ОД на МВР Бургас Сектор "Миграция", с която е дадено отрицателно мнение, с оглед наличието само на едно регистрирано влизане в страната през последните 10 години приз 2025г. за шест дни. Приобщено е и писмо (класифицирана информация) от ДАНС с отрицателно становище на агенцията по заявлението на жалбоподателя. Първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и е мотивиран от фактическа и правна страна по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Отчетено е и обстоятелството, че отказът е издаден след проведена съгласувателна процедура с Дирекция "Миграция" - МВР и ДАНС съобразно чл. 30а от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Направил е извод, че оспореният отказ не страда от липса на мотиви, формата отговаря на изискванията на Визовия кодекс, съдържа изискуемите реквизити, отбелязани са и правните основания за отказа – чл. 10, ал. 1, т. 17, т.23 и т. 24 от ЗЧРБ. Счетено е, че представените документи за намерения за разширяване на търговската дейност, не съдържат обективна информация за реално осъществявана търговска дейност. Декларираните от жалбоподателя финансови резултати от осъществена търговска дейност, както и липсата на публични задължения, не са удостоверени от съответните компетентни органи. Така постановеното решение е правилно. С постановения акт решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти като настоящата инстанция напълно ги споделя, поради което не следва да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 АПК. Неоснователно е възражението, изложено в касационната жалба, че след като в БТПП е регистрирано търговското представителство при извършване на всички необходими проверки, то следва, че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Решението за вписване в единния търговски регистър на Българска търговска-промишлена палата (БТПП) и сертификатът, удостоверяващ вписването, сами по себе си не водят до задължително получаване на виза на основание чл.24, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ. Съгласно действащата разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ към момента на постановяване на отказа, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са представители на чуждестранно търговско дружество с регистрирано от Българската търговско-промишлена палата търговско представителство в Република България, като тази регистрация се извършва след проверка и оценка на представени документи относно икономическата активност и данъчната изрядност на чуждестранното дружество за период от две години преди регистрацията на представителството, ккто и на документи относно неговите планирани дейности. При това разрешение за продължително пребиваване могат да получат не повече от трима представители за всяко чуждестранно търговско дружество, а Българската търговско-промишлена палата е задължена своевременно да уведоми дирекция "Миграция" при промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството. Следва да се отбележи, че производството по регистрация на търговско представителство в БТПП и производството по предоставяне на виза за дългосрочно пребиване са две различни производства и всеки орган извършва собствена проверка. В производството по издаване на виза за дългосрочно пребиваване, административният орган на собствено основание извършва проверка на заявените от кандидата обстоятелства. Не случайно в чл. 30 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР) е регламентирана допълнителна съгласувателна процедура със службите за административен контрол на чужденците в Република България и Държавна агенция "Национална сигурност", различна от регистрационния режим, поддържан от БТПП. Видно от представените доказателства по делото е налице отрицателно становище на Дирекция "Миграция", което допълва мотивите на оспорения отказ. Мотивите могат да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт и в конкретната хипотеза това е становище с рег. № УРИ 5382р-5421 от 23.09.2025 г., изготвена от ОД на МВР Бургас- сектор "Миграция", в която е дадено отрицателно становище по искането за издаване на виза, като е отразено, че апликантът има само едно регистрирано влизане през последните 10 години през 2025г. за 6 дни. При тези обстоятелства правилно и административният орган и първоинстанционният съд са приели, че е налице хипотезата на чл.10, ал.1, т.17, т. 23 и т.24 от ЗЧРБ и не са изпълнени условията да се издаде исканата виза. Относно издаденият от БТПП сертификат, същият удостоверява единствено обстоятелствата, осъществили се в производството пред палатата. Декларираното намерение за осъществяване на представителство само по себе си не представлява обективно реализиран проект, зад който стоят реални действия за кандидатстващия за виза да изпълнява дейности в Република България. Чуждестранно лице може да регистрира търговско представителство в България при условие, че има право да извършва търговска дейност съгласно националното законодателство на държавата, в която е установено. Търговското представителство на чуждестранно лице не е юридическо лице, а търговският представител и представителството не могат да извършват стопанска дейност от свое име. Приложените от жалбоподателя доказателства не обосновават наличието на всички условия за издаване на исканата виза, което е в тежест на доказване от жалбоподателя на основание чл. 170, ал.2 АПК. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,