Решение № 276 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10473/2008 г.

Решение № 276 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10473/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП против Решение № 706 от 3.07.2008г. на Административен съд София-град по адм. д. № 4947 по описа за 2007 г., с което по жалба на Вилибалд Рукхофер е отменен РА № 22560187/09.03.2007 г. на ТД на НАП, потвърден с Решение № 1352/10.08.2007 г. на директор Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП, по отношение установения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 36 840,60 лв., внесен изцяло от жалбоподателя и дирекцията е осъдена да му заплати направените по делото разноски. В касационна жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 20, т. 3 АПК, изразяващо се в неправилно прилагане на чл. 7 ал. 3 от СИДОДДИ между Република България и Република Австрия и на чл. 9, ал. 3 и чл. 19 от ЗОДФЛ (отм.). Заплащането на трудовото възнаграждение на ревизираното лице е ставало за сметка на "Фаб атек" консорциум, на която фирма работникът, пребивавал повече от 183 дни на българска територия, е престирал работната си сила. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Вилибалд Рукхофер - чрез пълномощника си адв. Петрова, моли решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а решението на АС София-град за правилно в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но е неоснователна. За да отмени обжалвания данъчен акт и потвърдилото го решение на директора на ОУИ - София при ЦУ на НАП, АС София град е приел, че жалбоподателят като местно лице на Република Австрия е получил доходи от трудово възнаграждение, заплатени от работодател-австрийско юридическо лице (без място на стопанска дейност в България) за работа, извършена на строителна площадка в България и тези доходи на осн. чл. 7, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 2, б. аб от посочената СИДОДДИ вр. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България подлежат на облагане само в Република Австрия. За този си извод съдът се е позовал и на приетото от органите по приходите, че трудовото възнаграждение на жалбоподателя е изплатено от австрийското дружество "МСЕ Индустриалтехник-Австрия", което е и негов работодател (а не "Фаб Фатех" Консорциум), като работодателят му няма обект на стопанска дейност в страната ни. Съгласно чл. 7, ал. 3 СИДДО произходът на тези средства е без значение - от значение е само правният статут на лицето, което изплаща дохода на данъчния субект, а в случая австрийският работодател, чийто служител е бил жалбоподателят, е чуждестранно лице и няма място на стопанска дейност в страната. Съдът е посочил също, че за процесния период не са били налице действащи правни норми, които да приравняват трудовите правоотношения, свързани с наемане на работна ръка от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, и съгласно която работодател е и чуждестранно лице, което наема физически лица по трудови правоотношения или по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице, каквито понятия са въведени с нормите на § 1, т. 26, б. Е и т. 27 от ЗДДФЛ - редакция от 1. т. 2008 г. В крайна сметка съдът, позовавайки се и на прието заключение на вещо лице е приел, че не е налице счетоводна информация, от която да е видно, че на г-н Рукхофер е начислено възнаграждение или осигурителни вноски през процесния период от "Фаб Фатех" Консорциум, подкрепящо извод за това, че консорциумът няма качеството на работодател на жалбоподателя и е постановил посочения правен резултат. Постановеното решение е законосъобразно - не е нарушен материалният закон, като се има предвид и произнасянето на други два състава на ВАС по напълно идентичини казуси по адм. д. № № 6869 и 8852 по описа за 2008г. При безспорно установените факти и обстоятелства, че "Фаб Фатех" Консорциум, регистриран в БТПП със седалище и адрес на управление в гр. София не е работодател на ревизираното лице, а такъв е "МСЕ Индустриалтехник" - Австрия със седалище в Австрия, то на основание чл. 7, ал. 3 от СИДОДДИ между България и Австрия е изключено облагането с данък в България върху работна заплата и друго възнаграждение, получено от местно лице на Австрия за работата му на строителна площадка или обект (в случая по договор и анекс към него от 9.VIII. 2004 г. за изпълнение проект за разширение пристанище Бургас), щом като плащането на възнаграждението е извършено от лице - платец, което не е с място на стопанска дейност в България. Платецът (в случая и работодател) на жалбоподателя - "МСЕ Индустриалтехник" - Австрия, изплатил трудовото му възнаграждение и наименован в договора и анекса към него като наемодател на квалифициран персонал за извършване на стопанската дейност от наемополучателя - Консорциума не осъществява стопанска дейност на територията на България, респ. не разполага с място на стопанска дейност в страната, поради което и съгласно нормата на чл. 7, ал. 3 СИДОДДИ облагането на дохода за 2005 г. на г-н Рукхофер подлежи на облагане само в Австрия. Разширително тълкуване на ясната норма на чл. 7, ал. 3 от СИДДО е недопустимо. АС София-град като е извел от безспорните факти правен извод в този смисъл и е отменил обжалвания РА е постановил законосъобразно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Разноски по делото за настоящата касационна инстанция не са доказани за присъждане на ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,