Решение № 8246 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3070/2021 г.

ВАСПето отделение07.07.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 7327/16.12.2020 г., постановено по адм. дело 12004/2017 г., по описа на Административeн съд София град.ОСЪЖДА Министерство на външните работи да заплати на Г. Димитров от гр. София, с [ЕГН], сумата от 600 лв., представляващи направените за настоящата касационна инстанция разноски.Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на външните работи, чрез юрк. Пенчев срещу решение 7327/16.12.2020 г., постановено по адм. дело 12004/2017 г., по описа на Административeн съд София град, с което по молба на Г. Димитров, представляван от адв. Тотев, е постановено да се издаде дубликат на изпълнителен лист за сумата от 615 лева въз основа на влязло в сила определение 631/15.01.2020 г., постановено по адм. дело 12945/2018 г. по описа на ВАС и 500 лева въз основа на влязло в сила решение 15954/25.11.2019 г., постановено по адм. дело 12945/2018 г. Според касатора обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Счита, че не е доказана законовата предпоставка по чл. 409, ал. 1 ГПК, а именно, че изпълнителният лист е бил изгубен. Иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата на дружеството за издаване на дубликат на изпълнителен лист да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Г. Димитров, представляван от адв. Тотев, в депозирания по делото писмен отговор я оспорва. Твърди, че оплакванията по жалбата са неоснователни. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, счита че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е постановил да се издаде дубликат на изпълнителен лист за сумата от 615 лева въз основа на влязло в сила определение 631/15.01.2020 г., постановено по адм. дело 12945/2018 г. по описа на ВАС и 500 лева въз основа на влязло в сила решение 15954/25.11.2019 г., постановено по адм. дело 12945/2018 г. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 409, ал. 1 ГПК, съгласно който, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че за да бъде уважена молбата за издаване на дубликат, следва да са налице две кумулативни условия издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т.е. същият да не се намира в държане на молителя, и молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист. Наличието на изпълнително основание съдът е обосновал с два съдебни акта - определение 631/15.01.2020 г., постановено по адм. дело 12945/2018 г. по описа на ВАС и решение 15954/25.11.2019 г., постановено по адм. дело 12945/2018 г. Относно установяването на другата предпоставка - обстоятелството, че издаденият изпълнителен лист е изгубен, съдът е приел, че не са налице предпоставки, които да сочат положителни факти, оборващи твърдението на молителя за изгубване на изпълнителния лист, т.е. че оригиналът на изпълнителния лист е в наличност и че се намира в държане на молителя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 409, ал. 1 ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице двете кумулативни условия за уважаване на молбата за издаване на дубликат на изпълнителния лист - издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен и молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист. По делото е безспорно, че на молителя са присъдени с влезли в сила съдебни актове - определение 631/15.01.2020 г., постановено по адм. дело 12945/2018 г. по описа на ВАС и решение 15954/25.11.2019 г., постановено по адм. дело 12945/2018 г., съдебни разноски в общ размер на 1115 лв. Посочените решения са изпълнителни основания по силата на чл. 404, ал. 1 ГПК и следователно удовлетворяват изискването на чл. 409 ГПК да е налице акт, по който е издаден първообразът на изпълнителния лист. Относно другата предпоставка - обстоятелството, че издаденият изпълнителен лист е изгубен, не са налице предпоставки които да сочат положителни факти, оборващи твърдението на молителя за изгубване на изпълнителния лист, т.е. че оригиналът на изпълнителния лист е в наличност и че се намира в държане на молителя. Освен това е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин. Тези обстоятелства са достатъчни, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен (решение 263/12.06.2012 г. по гр. дело 1138/2011 г. на ВКС). Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е установил, че са налице кумулативните условия за издаване на дубликат на изпълнителния лист същият не се намира в държане на молителя и той разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист. По тези съображения настоящият съдебен състав на ВАС, Пето отделение, счита че решението на първоинстанционния съд не страда от сочените пороци и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба и с оглед заявеното искане от адв. Тотев за оставяне в сила на обжалваното решение със законните от това последици, на тази страна следва да се присъдят направените за настоящата касационна инстанция разноски в размер на 600 лв., предвид обстоятелството, че в настоящето производство разноските не се присъждат върху материалния интерес, а само относно издадения от първоинстанционния съд дубликат на изпълнителен лист. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Пето отделение