Решение № 13767 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10918/2016 г.

Решение № 13767 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10918/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Агромаксима"ЕООД, гр. С., представлявано от управителя Т. С. С., против решение № 454 от 04.08.2016 г. по адм. д. № 871/2015 г. на Административен съд - П., 4-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против уведомително писмо за одобрение № 509/311 с изх. № 01-2600/5023/29.07.2015 г., издадено от зам. -изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Смята, че неправилно съдът не е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза в частта, отнасяща се до въпросите на оспорващото дружество. Излага, че съгласно сключения с ДФ "Земеделие" договор когато одобрената сума надхвърля реално направените разходи, фондът е следвало да заплати не 67% от допустимите разходи, а 80% от тях. Моли, да се отмени обжалваното решение, като по същество се постанови ново, с което да се отмени обжалваното уведомително писмо и преписката да се върне на органа за ново произнасяне. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ чрез пълномощника юриск. М. П. в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата. Излага, че обжалваното уведомително писмо е подробно мотивирано, свързано с неизпълнена инвестиция, която включва неизвършени дейности и по-високи от реално изплатените цени на доставчици на СМР, договорени като безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Смята, че установените несъответствия от Разплащателната агенция след прилагане на разпоредбите по чл. 30, § 1 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията, са довели до редукция на вече определената субсидия, което е потвърдено и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 454 от 04.08.2016 г. по адм. д. № 871/2015 г. на Административен съд - П. е отхвърлена жалбата на "Агромаксима"ЕООД против уведомително писмо за одобрение № 509/311 с изх. № 01-2600/5023/29.07.2015 г., издадено от зам. -изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Със същото решение "Агромаксима"ЕООД е осъдено да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 550 лв. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Приел е, че спорът между страните е наложената редукция на субсидията в размер на 12 667,92 лв. във връзка с изпълнението на договор № 13/311/00336 от 11.11.2011 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитието на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепено от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), сключен между ДФЗ и "Агромаксима" ЕООД. Приел е, че в случая след извършена проверка на място от служители на РТИ - П. е установено несъответствие между одобрените по договор с ДФЗ количества по позиции на извършените строително-монтажни работи, заявените и реално изпълнените СМР. Съдът е посочил, че според ДФЗ допустимите за финансово подпомагане инвестиционни разходи възлизат на 242 929,80 лв., т. е. наложена е редукция на заявените за финансово подпомагане в размер на 18 852,20 лв. Приел е, че в хипотезата на чл. 30 от Регламент ЕО № 65/2011 г., когато определената сума в искането за плащане надхвърля определената след проверка на допустимостта на исканото плащане, с повече от 3%, то определената сума се намалява, като е изчислена допустима за финансово подпомагане субсидия в размер на 163 239,12 лв., като е наложената редукция на заявената за подпомагане субсидия е в размер на 12 667,92 лв. Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието без оспорване заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение на факта, че стойността на неизвършените дейности към подадена заявка възлиза на 16 227,03 лв., а стойността на изпълнените в отклонение от количествено-стойностната сметка - 773,81 лв. Съдът е приел, че в случаи като процесния, когато след извършен анализ за установяване на фактическото несъответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция ДФЗ може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато са налице условията за прилагане на правилото на чл. 36 от Регламент ЕО № 65/2011 г. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "Агромаксима"ЕООД срещу уведомително писмо за одобрение № 509/311 с изх. № 01-2600/5023/29.07.2015 г., издадено от зам. -изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 02.09.2008 г.) е одобрена допустима субсидия в размер на 150 571,20 лв по заявление на дружеството с УИН на проекта 13/311/00336. С процесното писмо е одобрена за финансиране подадената от "Агромаксима"ЕООД заявка за плащане с одобрени допустими разходи в размер на общо 242 929,80 и общо допустима субсидия в размер на 163 239,12 лв. Наложена е и допълнителна редукция в размер на 12 667,92 лв. на основание чл. 30, т. 1 от Регламент ЕО № 65/2011 г, когато определената сума в искането за плащане надхвърля определената след проверка на допустимостта на исканото плащане, с повече от 3%, то определената сума се намалява, като размера е разликата между двете суми. При извършените проверки по допустимостта на плащането, е установено, че е налице несъответствие между одобрените по договор с ДФЗ количества по позиции на извършените строително-монтажни работи, заявените и реално изпълнените такива. След уведомяване на дружеството за несъответствията и подаденото от него възражение е извършена и контролна проверка на фотоволтаичната електроцентрала, като ТИ - ЦУ е потвърдил с малки изключения констатациите на РТИ П.. Съдът обективно е посочил, че след извършаната проверка и анализ на всички обстоятелства и факти, административният орган е установил, че следва да наложи горепосочената редукция на заявката за финансово подпомагане. По делото е изслушано заключение на съдебно - техническа експертиза, която изцяло е потвърдила фактическите констатации в оспореното писмо. Експертизата е установила, че стойността на неизвършените дейности към подадена заявка възлиза на 16 227,03 лв., а стойността на изпълнените в отклонение от количествено-стойностната сметка - 773,81 лв. Позовавайки се на приетата по делото експертиза, според която одобрените за финансиране разходи са правилно определени от административния орган, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод, че наложената редукция е правилна, тъй като са спазени реда и сроковете на чл. 37 и чл. 39 от Наредба № 30/2008 г. Съгласно текста на чл. 39 - Разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 и да приложи приложи правилото по чл. 30 от Регламент (ЕО) № 65/2011 г. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в него. Посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и потвърдени от заключението на вещото лице по делото. Обективно съдът е съобразил заключението на вещото лице, че неизвършените дейности към подадената заявка за междинно плащане се разминават с дейностите, посочени в количествено-стойностната сметка на дружеството и за това е налице неизпълнение на т. 4.4 от договор 13/311/00336 от 11.11.2011 г., което кореспондира с фактическите констатации на органа, послужили като основания за наложените редукции. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение