Решение № 99 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2008 г.

Решение № 99 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. А. С., К. И. С., М. К. А. и В. К. П. против решение № 219 от 5.09.2007 г., постановено по гр. д. № 1* по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е оставено в сила решение № 127 от 17.07.2006 г. по гр. д. № 184/2005 г. на Петричкия районен съд за отхвърляне на предявения от В. А. С., К. И. С., М. К. А. и В. К. П. против Г. С. Д., С. С. Д., С. Г. Д. и Т. Г. Д. иск за делба на урегулиран поземлен имот II-1290 от кв. 150 по плана на гр. П., целия с площ от 797.50 кв. м. В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се допусне делба на процесния урегулиран поземлен имот. Ответниците по касационната жалба Г. С. Д., С. С. Д., С. Г. Д. и Т. Г. Д. не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), намира следното: Съдът е сезиран с иск за делба на урегулиран поземлен имот, основан на твърдението, че съсобствеността е възникнала по регулация, като квадратурата на имота и разположението на построените в него сгради, позволява реалното му поделяне. Благоевградският окръжен съд е обсъдил експертното заключение (проследяващо регулационния статут на имота, възникването на съсобственост при условията на чл. 29, ал. 2 от ЗТСУ - отм., застрояването със сгради - индивидуална собственост на всяка от страните и възможността за обособяване на два самостоятелни урегулирани поземлени имота) и е приел, че дворното място е обща част, като приложение намират указанията в ППВС № 2/82 г. поради което делбата му е недопустима. Изложени са съображения, че след като сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ са изтекли и ищците не са поискали уравнение, то всяка от страните има на разположение трите хипотези на § 8 от ПР на ЗУТ, за да прекрати възникналата съсобственост. Въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Тезата на касаторите е, че законът за собствеността не съдържа термина "хоризонтална етажна собственост" и не може по аналогия да се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 3 и чл. 37 от ЗС, както и че едно от основанията за изменение на подробния устройствен план е именно предложение на съда по дела за делба (чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ), поради което неправилно е прието, че делбата може да се извърши само по административен ред и при постигнато общо съгласие на съсобствениците. Посочената теза не намира опора в нормативната уредба и константната практика по прилагането й. Съдебната делба е способ за прекратяване на съществуваща съсобственост върху вещни права и е допустима винаги, освен ако делбата е несъвместима с естеството на правото или предназначението на вещта или по разпореждане на закона. В случая правилно въззивният съд е приел, че процесния урегулиран поземлен имот съставлява обща част, поради което делбата му е недопустима. Етажна собственост възниква не само, когато различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в една жилищна сграда, но и когато притежават отделни сгради, застроени в един урегулиран поземлен имот. И в двата случая терена загубва своята самостоятелност и се превръща в обслужваща обособените обекти, респ. сгради обща част и съответно делбата му е недопустима както поради предназначението му, така и поради изричната разпоредба на чл. 38, ал. 3 от ЗС. Именно с оглед характера на съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез заместването й с индивидуално право на собственост върху определена част от общите до момента вещи, допустимостта на делбата се преценява с оглед състоянието на тази съсобственост към момента на предявяване на иска. Делбата би била допустима ако съществуват два съсобствени урегулирани недвижими имота във всеки от които съществува сграда-индивидуална собственост на всяка от страните, в какъвто смисъл е решение № 504 от 24.09.1996 г. по гр. д. № 376/1996 г. на ВКС, I г. о., на което се позовават касаторите. Това разрешение обаче е неприложимо към настоящия спор, в който предмет на делбата е урегулиран поземлен имот, явяващ се обща част на изградените в него самостоятелни сгради. По същите съображения неотносима се явява възможността по чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ за изменение на подробния устройствен план когато има предложение на съда за делба, тъй като в случая недопустимостта на делбата следва по разпореждане на закона. Обстоятелството, че е налице експертно заключение за реална поделяемост на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, е изцяло неотносимо при преценка допустимостта на делбата, тъй като възможността при спазване на съответните изисквания да се образуват реални дялове е релевантна във втората фаза на производството, но не и при допускане на делбата. Следва да се отбележи и, че по делото не е установено към настоящия момент да е налице съсобственост на урегулирания поземлен имот, доколкото самите касатори признават, че липсва изравняване на частите за образувания при действието на ЗТСУ (отм.) съсобствен парцел, т. е. не е установено регулацията да е приложена в сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ, а следователно по силата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие на регулационния план и съответно към настоящия момент съществува разделна собственост върху двата поземлени имота, послужили като основа за урегулирания поземлен имот. В обобщение не е налице релевираното основание за касиране на атакуваното решение и същото следа да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение