Решение № 148 от 17.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4444/2014 г.

Решение № 148 от 17.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4444/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1000069/02.01.2014 г., подадена от Ф. Н. Г. и В. Ф. Г., и двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение от 05.03.2012 г. на Софийски районен съд, ГО, 118 състав, постановено по гр. д. № 24312/2011 г. по описа на същия съд, което е потвърдено с решение № 6957/18.10.2013 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 14650/2012 г. по описа на същия съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата си молителите твърдят, че към момента на подаване на отговора по чл. 131 ГПК в производството по делото, са ангажирали доказателства, че в процесния апартамент № 138 след демонтиране на всички отоплителни тела не се полза топлинна енергия и БГВ за битови нужди по смисъла на Закона да енергетиката, като всички шлангове, преминаващи през апартаментите от етаж 17 до етаж 20 са демонтирани, изрязани от живущите, като неизползваеми. Изрично се посочва, че отново се прилагат доказателства, а именно: Констативен протокол от 02.09.2010 г. за демонтирани отоплителни тела, Констативен протокол на ФДР от 22.08.2012 г. за откачени и затапени радиатори, че в жилището няма шланг за топла вода и Документ за главен отчет издаден от ФДР за период 01.05.2011 г. до 20.04.2012 г. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на която молителите се позовават, предвижда възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение от заинтересувана страна, когато са налице нови доказателства, както се твърди в настоящия случай, или се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са били известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая се касае до непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната, т. е. налице е обективна невъзможност на страната да разкрие истината по време на висящността на процеса. Видно от данните по представените с молбата писмени доказателства, същите са съставени и издадени преди влизането в сила на постановеното решение - преди 18.10.2013 г. Още повече, и двата констативни протокола са подписани от молителите- страни по делото, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, като по първия от тях, съставен на 2.09.2010г при посещение в жилището на молителите, същият е подписан от втория молител В. Ф. Г., а вторият от тях от дата 02.08.2012 г. от втория молител Ф. Г., включително с изписване името на последния. Следователно, тези писмени доказателства са били известни на страните по време на висящността на процеса, поради което са могли да направят необходимото и да ги представят по делото, приключило с влязлото в сила решение. Въпреки това те не са положили необходимите усилия и грижа за снабдяването и представянето на тези доказателства, в случая същото се отнася и документ за главен отчет, приложен с молбата. За да бъде допусната отмяна на твърдяното от молителите основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК обаче е необходимо страната не само да не е знаела за тези документи, каквато хипотеза не е налице в случая, или да не е била в състояние да ги представи лично, въпреки знанието си за тях, а и незнанието и непредставянето им да не се дължат на процесуалната й небрежност при водене на делото. Ето защо, не са налице предпоставките, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение, поради което подадената молба да отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд