Решение № 8641 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10456/2010 г.

ВАСII отделение17.06.2011 г.докладчик Захаринка Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92/28.06.2010 г., постановено от Административен съд - Ловеч, по адм. дело № 3/2010 г., с което е обявена за нищожна заповед № КД-14-11-315/04.12.2009 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Ловеч в оспорената й част и делото е изпратено като преписка на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, по компетентност. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8641 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10456/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Мария Василева Маринова от с. Балканец, Ловешка област и Васил Михайлов Маринов от гр. София, против решение № 92/28.06.2010 г., постановено от Административен съд - Ловеч, по адм. дело № 3/2010 г., с което е обявена за нищожна заповед № КД-14-11-315/04.12.2009 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Ловеч в оспорената й част и делото е изпратено като преписка на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, по компетентност. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Р. Димитров, упълномощен и от ответната страна Зорница Михайлова Бачева, по съображенията, изложени в нея. Ответниците Мита Маринова Дочева и Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч, не се явяват и не изпращат представители. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, не са налице сочените касационни основания, решението следва да бъде оставено в сила.. За да постанови горепосочения правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел, че процесната заповед, в частта й по отношение на имот с идентификатор 02448.500.156, е издадена от некомпетентен орган - заповед № РД-18-111/29.12.2008 г. на АГКК-София, с която са одобрени първоначалните КК и КР за землището на с. Балканец, общ. Троян, в частта й за посочения имот, е била отменена с влязло в сила решение № 89/30.09.2009 г. по адм. дело № 61/2009 г. на АС-Ловеч. Затова и единствено изпълнителният директор на Агенцията е оправомощен да одобри КК по отношение на спорния имот, предмет на част от заповедта. Решението е правилно. Съдът, след детайлно проучване на доказателствата и подробен анализ на относимата за спора правна уредба, обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е приел, че оспорената заповед на Началника на СГКК-Ловеч, е издадена от материално некомпетентен орган, с оглед което е обявил нищожност на акта в оспорената му част. Изложените в решението мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилна е преценката, че след отмяната на цитираната заповед на директора на АГКК, се касае за производство по гл. V-та, чл. 35 и сл. от ЗКИР - по първоначално създаване на кадастрална карта и регистри, което не е приключило с влязъл в сила акт. В това производство началникът на Служба ГКК няма компетентност, такава, с каквато би разполагал в производството по чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР, или в това по чл. 54 от ЗКИР, в случай на допустимото по закон овластяване. С оглед това, навежданите в касационната жалба твърдения в обратния смисъл са неоснователни - не е налице хипотезата на влязъл в сила административен акт, поради неподадена жалба, а след подадена такава и последвал отменителен, окончателен съдебен акт, е възстановена висящността на производството по създаването на КК и КР, открито с нарочна заповед през м. IХ. 2006 г. Нещо повече, настоящият състав споделя становището на прокурора, че заповедта е издадена и в противоречие на влязлото в сила съдебно решение № 89/30.09.2009 г., с което делото е върнато като преписка именно на АГКК-София, с изричните указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно приетото по делото заключение на вещото лице досежно имот 02448.500.156 - че същият съответства на имоти № № ХIV-156 и ХV-156 по регулационния план на с. Балканец, първият от които е собственост на наследниците на Михаил В. Маринов, с площ от 956 кв. м. С оглед изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2