Решение № 1 от 20.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2099/2013 г.

Решение № 1 от 20.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2099/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Главният прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на нохд № 367/13 г. на Окръжния съд - гр. Шумен, отмяна на определението от 12.09.2013 г. за одобряване на споразумение между служебния защитник на подсъдимия А. И. И. и прокурор от Окръжна прокуратура-гр. Шумен и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство - на ОП-гр. Шумен. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: В производство по реда на чл. 381-382 НПК, с определение № 27 от 12.09.2013 г. по 367/13 г. ШОС одобрил споразумение между посочените по-горе страни, по силата на което обвиняемият И. е признат за виновен в извършването на две престъпления - по чл. 278, ал. 6 и чл. 277а, ал. 7 НК, за които при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК са му наложени наказания пробация, включващи пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото от 300 часа годишно за първото престъпление и от 200 часа годишно за второто. За престъплението по чл. 278 НК срокът на пробационните мерки е 2 години, а за престъплението по чл. 277а НК - 1 г. и 6 месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание, а именно - пробация, включваща пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител за срок от 1 години 6 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 300 часа годишно, за срок от две години. На основание чл. 53, ал. 1, б. "б" НК в полза на държавата е отнет един брой самоделно направен детектор за метал и акумулаторна батерия. Със същото определение наказателното производство по делото е прекратено. С оглед на предвиденото в чл. 382, ал. 9 НПК определението влязло в сила на 12.09.2013 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. Налице са претендираните от прокурора касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. При одобряване на споразумението съдът е допуснал нарушение на закона. Определянето на общо наказание по реда на чл. 23, ал. 1 НК предпоставя налагане на най-тежкото от определените наказания. Добре е видно, че пробационната мярка - задължителна регистрация по настоящ адрес, неправилно е наложена за срок от 1 г. и 6 месеца, вместо за 2 години. ШОС е следвало при условията на чл. 382, ал. 5 НПК да предприеме необходимото за преодоляване на допуснатото от вносителя на споразумението идентично нарушение. Вместо това е одобрил споразумението и е пренесъл неправилното приложение на закона и в съдебния акт. Искането на прокурора за връщане на делото за ново разглеждане на стадия на досъдебното производство, поради неизпълнение от страна на съда на задълженията, произтичащи от чл. 382, ал. 7 и 8 НПК, не може да се удовлетвори. Приложението на последно посоченото правило е в зависимост от резултата на мерките по чл. 382, ал. 5 НПК, а по делото липсват данни такива да са предприети. Последно казаното предопределя стадия на който делото следва да се върне за ново разглеждане, а именно - съдебното заседание. Водим от горното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение