Решение № 277 от 18.7.2023 г. на ВКС по н.д. № 20238002200182/2023 г.

Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец – ДФ „Земеделие“-РА, подадена чрез процесуалния представител- гл.юрисконсулт Д.М. срещу въззивно решение №2 от 06.01.2023г., постановено по ВНОХД № 141/2022г. по описа на Апелативен съд гр.Варна. Твърди се, че неправилно съдът е интерпретирал понятие като „наддеклариране“ на земеделски земи, поради което и неправилно е отхвърлил предявения от ищеца граждански иск. Иска се от касационната инстанция да се произнесе в обратен смисъл и да удовлетвори гражданската претенция на ищеца. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд жалбоподателя –ДФ „Земеделие“ не изпраща процесуален представител. Не се явяват и подсъдимия и негов защитник, които не взимат отношение по депозираната касационна жалба Представителят на Върховна касационна прокуратура счита касационната жалба на граждански ищец е неоснователна. След като въззивният съд е приел, че подсъдимият не е осъществил деянието, следователно не е налице и деликт, от който се търси обезщетение за вреди. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на гражданския ищец, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 21 от 04.04.2022г., постановена по НОХД № 857/2021г., Окръжен съд гр.Варна е признал подсъдимия Ю. Х. за невиновен в извършване на престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.2, вр.ал.1, вр. чл.26 НК, като на основание чл.9, ал.2 НК го е оправдал изцяло. Отхвърлен е предявеният срещу подсъдимия от ДФ „Земеделие“ РА граждански иск в размер на 5 909, 40лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди. По повод депозиран протест и жалба от граждански ищец е инициирана въззивна проверка на първоинстанционната присъда. С решение №2 от 06.01.2023г., постановено по ВНОХД № 141/2022г. по описа на Апелативен съд гр.Варна, присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло. Касационната инстанция намира, че въззивното решение и потвърдената с него присъда следва да бъдат отменени. Настоящият състав служебно констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните. То се установява в дейността на първоинстанционния съд и не е коригирано от въззивната инстанция. При запознаване с първоинстанционното дело се констатира, че разпореждането за насрочване на разпоредително заседание, протоколите от съдени заседания, присъдата на първия съд и мотивите към тях, не носят мастилен подпис на председателя на съдебния състав, секретаря, респективно на членовете на съдебния състав. Върху кориците на делото е направено отбелязване „електронно дело“, а приложените протоколи от съдебни заседания са представени като копия, без мастилени подписи на председателя на състава и секретаря, като някои носят печат „копие“, а при други това отсъства. Присъдата и мотивите към нея също не носят мастилен подпис на председателя и членовете на съдебния състав, а са приложени по делото, с поставен печат „вярно с оригинала“ и отбелязване, което може да се приеме, за удостоверяващо, че проверката е направена от деловодител, чието име е посочено. Основният въпрос, който се поставя при така комплектованото дело е - може ли да се приеме, че представените копия от протоколи и присъда на съда, удостоверяващи същността и съдържанието на проведените действия и постановени съдебни актове, са процесуално годни, отговарящи на законовите изисквания. В няколко свои решения, сред които и решение № 82/07.07.2022г. по н.д. 291/2022г. на III н.о. на ВКС, решение № 50114/09.09.2022г. по н.д. 423/2022г. на II на н.о. ВКС, относими към подобни ситуации, касационният съд е имал повод да направи извод, че отсъствието на саморъчно подписани съдебни актове и протоколи е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК и е от категорията на абсолютните. Безспорно, подписаните с електронен подпис актове са част от електронно досие, но не изчерпват неговото съдържание. Съгласно чл.360з, ал.2 ЗЗСВ електронното дело е съвкупност от свързани електронни записи в информационната система на органа на съдебната власт, които съдържат всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството и органите на съдебната власт във връзка с упражнени процесуални права или удостоверителни изявления, всички електронни документи и доказателства по чл. 360ж ЗСВ и други данни, обработвани от органа на съдебната власт във връзка с производството. В същото трябва да се намират в електронен вариант всички доказателства и документи с процесуална стойност. След направените промени в чл.247а НПК, се регламентират правилата за образуване на електронно дело в информационната система, като същевременно не е въведена забрана за изготвяне на съдебните актове освен на електронен и на хартиен вариант. Задължението за приложение на хартиен вариант с мастилен подпис ще продължи да съществува, докато системата на електронно правосъдие започне да функционира пълноценно, предоставяйки достъп на страните до доказателствата и документите по делото, приложени в електронен вариант, както и до постановените съдебни актове, изготвени в такъв електронен вариант, с гарантирано право да се оспорват положените електронни подписи. Към настоящия момент не всички доказателства и документи, приложени по делото са представени в електронен вариант, поради което и не е налице електронно дело по смисъла на горецитираните разпоредби от ЗСВ. Функциониращата към момента информационна система не предоставя в пълен обем възможностите очертани в чл.360в, ал.3 ЗСВ включително отдалечен, непрекъснат и безплатен достъп, както и технологии и средства за това, нито предвижда ред за запознаването на страните с документите по делото според изискванията на чл.360з, ал.4 ЗСВ, няма и възможност за оспорване и установяване достоверността на електронния подпис. Това обуславя извода, че след като посочените изисквания, които всъщност касаят съществуването на пълноценно функциониращо електронно правосъдия не са изпълнени, то съществено се ограничават процесуалните права на страните. Въззивният съд не е констатирал коментирания дотук пропуски и не е предприел действия за отстраняването им. Фактически той е осъществил въззивна проверка на процесуално негоден съдебен акт, страдащ от съществен порок, до такава степен рефлектиращ негативно върху процесуалната му законосъобразност, че може единствено да се приравни на негова липса. Така на свой ред апелативният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяната на въззивното решение. И тъй като порокът не може да се санира в рамките на въззивното производство, то на отмяна подлежи и първоинстанционния акт, постановен от окръжния съд. Делото следва да се върне за ново разглеждане от окръжния съд. Предвид наличие на касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, не следва да бъдат обсъждани релевираните в жалбата на подсъдимия доводи.