Решение № 3213 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16113/2010 г.

Решение № 3213 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16113/2010 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветослав Николов Ценов от гр. Враца, подадена чрез пълномощника му адв. Гергова, срещу решение № 67 от 5.11.2010 г. по адм. дело № 577/2010 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 2795/08.06.2010 г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Враца. Излага съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира отмяната му, както и тази на оспорения административен акт. Ответникът - Директорът на ОД на МВР - Враца, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: По делото няма спор относно фактическата обстановка, която правилно е установена от административния съд. Жалбоподателят е уволнен за извършено от него нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Установено е, че на 20.04.2010 г. при извършена проверка на управлявания в извънработно време от Ценов лек автомобил, са открити десет мастербокса цигари без акцизен бандерол. Задържането на нарушителя и привличането му като обвиняем е станало обществено достояние от публикациите в средствата за масово осведомяване, което се е отразило негативно върху авторитета на МВР и е уронен престижът на службата. Както дисциплинарно наказващият орган, така и съдът са приели, че извършеното от Ценов е тежко нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно посочените разпоредби. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание с процесната заповед. Предвид приемането на дадените писмени обяснения от служителя, както е в случая, и при липсата на кумулативно предвидено в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР задължение на органа за изслушването му, несъставянето на протокол съобразно чл. 10, ал. 1 от Инструкция Iз-1015/2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР не съставлява порок на дисциплинарното производство. Неполагането на подпис върху заповедта от юрисконсулта на структурното звено също не води до незаконосъобразност на акта, тъй като чл. 24 от приложимата инструкция изисква съгласуване, но не и отбелязване на това обстоятелство върху акта. Видно от съдържанието й, както правилно е констатирано и от първоинстанционния съд, заповедта за уволнение обективира всички необходими реквизити по смисъла на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, в т. ч. посочване на мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени и правното основание за наложеното наказание. Както в хода на дисциплинарното производство, така и пред съда не са събрани доказателства в подкрепа на защитната теза, че жалбоподателят е работил под прикритие с цел разкриване на канал за контрабанда на цигари. При това положение е безспорно, че поведението му, последвано от задържането и привличането му като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, е несъвместимо с етичните правила на поведение на държавния служител в МВР (т. 4, 7 и 8 от същите) и уронва престижа на службата. Тъй като дисциплинарната отговорност се носи независимо от наказателната такава, то липсата на влязла в сила присъда в случая не е пречка за уволнението на Ценов поради недоказаност на вината му. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на постановеното съдебно решение и същото, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касационният жалбоподател следва да се осъди да заплати на ОД на МВР - Враца сумата 150 лева разноски за тази инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение