Решение № 67 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4166/2008 г.

Решение № 67 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4166/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "б" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.). Образувано е по жалба на Ц. В. П., родена на 21.04.1924 г. против въззивно решение № 188/18.10.2007 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр. д. № 290/2007 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на иска. Ответниците по касация Р. С. Г., Ц. В. П., родена през 1975 г. и С. В. П. не са отговорили по реда на чл. 218г ГПК (отм.), нито по-късно в хода на производството пред Върховен касационен съд. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в". С обжалваното решение съдът, като е потвърдил това на първата инстанция, го е отхвърлил. За да постанови този резултат, апелативният съд е установил, че ищцата Ц. дарила през 1997 г. на сина си В. П. Г. собствената си 1/2 ид. от недвижим имот, съставляващ апартамент от 85,29 кв. м. в гр. В., като запазила за себе си правото на ползване върху жилището. Васил Г. починал на 13.01.2006 г. и оставил наследници преживялата съпруга Р дъщерите С. Г. и Ц. П. Съдът, като обсъдил заключението на съдебномедицинската експертиза, писмените и гласни доказателства, както и обясненията на насрещните страни по чл. 114 ГПК, съдържащи признание на неизгодни за тях факти, е установил, че дарителят реално е изпаднал в трайна нужда от издръжка след 2004 г. и особено през 2005 г., когато поради здравословни проблеми е била неподвижна за продължителни периоди от време. През месец септември 2005 г. тя поискала от сина В. П. да се премести със семейството си при нея и да й дава издръжка. От октомври 2005 г. синът и съпругата му отишли да живеят заедно с възрастната жена, като се грижили за нея, подпомагали я в бита, заплащали консумативите, закупували й лекарства и организирали общо домакинство. Това продължило и след смъртта на В. П. до юли 2006 г., когато дарителката изразила желание снахата да напусне дома и за нея да се грижи дъщеря й Г. Г. При така установеното съдът е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл. 227, б. "в" ЗЗД, тъй като надареният след поканата е престирал нужната на дарената издръжка, който в случая включва не само даване на парични суми, но още и грижи, и престиране в натура (продукти, лекарства и т.н.). Решението е правилно. Законовото основание, на което е отменено решението на районния съд е материалният закон - чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, който е точно издирен, ясно посочен и правилно приложен, като съдът изрично е изяснил и в съдебния акт кои са елементите от фактическия състав на правната норма. По начало дарението не създава за дарения задължение да издържа или помага на дарителя си; то възниква само, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка. След като дарителят не може да се самообслужва, той има нужда от болногледач (придружител), поради което това обстоятелство следва да се прецени какво отражение има върху поисканата от самия дарител издръжка - в натура чрез гледане или чрез средства. В случая, обосновано и в съответствие с материалния закон съставът на Варненския апелативен съд е приел, че в момента, в който дарителя П. е поискала от надарения помощ и издръжка е получила такава, съответстваща именно на нуждите й. Тя е престирана трайно и непрекъснато до момента, в който самата П. се е отказала. Отказът й не е продиктуван от липсата на грижи от надарения, съответно от наследниците му, поради което обстоятелството, че от месец юли 2006 г. те не й дават издръжка, включително и чрез грижи и гледане, не съставлява неизпълнение на морално задължение, което да се санкционира по реда на чл. 277, ал. 1, б. "в" ЗЗД. В тази хипотеза е без значение дали дарителя и след посочената дата се е нуждаел от издръжка, нито какво е било здравословното му и финансово състояние. В случая, отношенията не се уреждат подобно на договора, по който приобретателят дължи като насрещна престация гледане и издръжка. Договорът за дарение е бъзвъзмезден и, както съдът вече изясни, за надарения има задължение да даде издръжка, само, ако дарителят е изпаднал в трайна нужда и е поискал такава и докато има желание да я получава. Всичко това дава основание да се приеме, че изводите на въззивния съд са съобразени с установените по делото факти, материалният закон е правилно приложен. Не са допуснати и процесуални нарушения, които да са се отразили върху правилността на решението. При тези съображения, следва да се приеме, че то не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба, която се явява неоснователна В хода на касационното производство ищцата (касатор) е починала. Призовани да я наследят са дъщерята Г. П. Г. и внучките Ц. П., р. 1975 г. и С. П. По отношение на последните две е налице сливане качеството на ищец и ответник вследствие правоприемството по чл. 120 ГПК (отм.). Ето защо, за техните наследствени дялове, до който обем са встъпили в правата на наследодателя си, производството се явява недопустимо, а това опорочава и постановеното решение. В заключение, обжалвания съдебен акт следва да бъде обезсилен в тази част. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение