Решение № 8196 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5480/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Иванова, чрез процесуален представител адв. Б. Газдова, срещу решение 1288 от 01.03.2021г., постановено по адм. дело 7943/2020г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение Ц-1040-21-62/14.07.2020г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град и потвърденото с него разпореждане РВ-3-21-00740022/01.04.2020г на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормите чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, във вр. с чл. 10, ал. 1 КСО и §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция. Ответникът директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град, чрез процесуален представител юрисконсулт Атанасова, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с претендирани от касатора разноски и при евентуално присъждане на такива, се иска да бъде приложен текста на чл. 78, ал.5 ГПК с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и във връзка със статута на ответника като ТП на НОИ, чиито задължения са свързани с дейност по разходване на фондовете на ДОО: Общо заболяване и майчинство, Пенсии, Трудова злополука и професионална болест и Безработица. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение Ц-1040-21-62/14.07.2020г. издадено от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт София-град, с което е отхвърлена жалба вх. Ц1012-21-93/08.05.2020г. на К. Иванова и потвърдено разпореждане РВ-3-21-00740022/01.04.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град. С последното разпореждане е разпоредено жалбоподателката да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност, изплатено й за периода от 23.08.2017г. до 02.10.2018г. вкл., в размер 11 668, 43 лв. Въз основа на писмените доказателства по делото се установява, че от осигурител КРИС-32-ММ ЕООД за жалбоподателката в ТП на НОИ София-град е представено Удостоверение Приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) по болничен лист Е20171126250, Е20171126406, Е20176026804, Е20176026947, Е20181810131, Е20182149677, Е20182149802, с данни относно правото на лицето на парично обезщетение. Периодите на временна неработоспособност, определени с болничните листове са от 23.08.2017г. до 21.09.2017г. вкл. от 22.09.2017г. до 21.10.2017г. вкл., от 22.10.2017г. до 20.11.2017г. вкл., от 21.11.2017г. до 20.12.2017г. вкл., от 06.07.2018г. до 03.08.2018г. вкл., от 04.08.2018г. до 02.09.2018г. вкл., от 03.09.2018г. до 02.10.2018г. вкл. По реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване на К. Иванова са изплатени парични обезщетения за общо заболяване за периода от 23.08.2017г. до 02.10.2018г. вкл. по посочените болнични листове в общ размер на 11 668, 43 лв. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че при правилно приложение на материалния закон и обосновано от доказателствата, директорът на ТП на НОИ София-град приема, че разпореждане РВ-3-21-00740022/01.04.2020г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководство на контрола по разходите на ДОО, е законосъобразно. Същото е издадено след проверка по реда на чл. 108 КСО, в хода на която е установено, че след 01.03.2016г. дружеството осигурител не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ, която да предполага наемане на лица по трудов договор за осъществяването й, а жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност при него и не е осигурено лице за същия период (01.03.2016г. до 31.07.2019г. вкл.) по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Въз основа на изложеното са издадени и влезли в сила предписания за заличаване на подадените от осигурителя КРИС-32-ММ ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 КСО за лицата, включително и по отношение на жалбоподателката. Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лице (отм.) при наличие на предвидените в същата разпоредба предпоставки неизпълнение на предписанията от адресата им в указания срок. Развити са съображения, че заличените данни са за периода от 01.03.2016г. до 31.07.2019г., осигурителния доход за който, съгласно чл. 41, ал. 1 КСО е от значение за определяне размера на обезщетението за временна неработоспособност на жалбоподателката по процесните болнични листове. Предвид горното, в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 КСО е изведено, че сумата в размер на 11 683, 43 лв. е неоснователно изплатена. Прието е наличието на хипотезата по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, на което основание е разпоредено възстановяването й от оспорващата. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. При извършени проверки от контролни органи на ТП на НОИ - София-град по спазване на осигурителното законодателство и от Националната агенция за приходите е установено, че търговското дружество КРИС-32-ММ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 28.06.2012г. с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството К. Шопов. За 2015г., 2016г. и 2017г. няма данни за подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО, няма данни за обявени ГФО. Въз основа на данъчното осигурителната сметка на задълженото лице е установено, че същото има изискуеми публични задължения за данъци и осигурителни вноски по ИД 160159660/2016г. общо в размер на 152 405.82 лв. По данни от Констативен протокол КВ-5-21-00715006/14.01.2020г., чрез съдействие на компетентните органи е осъществен контакт с К. Шопов в 5-то РУ-СДВР. Същият, в качеството си на представляващ търговското дружество, декларира, че не е назначавал лица по трудови правоотношения и не познава лицата назначени по трудови правоотношения в дружеството, не е подавал данни в Регистъра за осигурените лица, не е изготвял счетоводни документи, в това число и разплащателни ведомости, не е подавал документи за изплащане на обезщетения по болнични листове, майчинство, отглеждане на дете и други обезщетения, не е представлявал и не е упражнявал дейност с никое от дружествата, които е придобил, в това число и с КРИС-32-ММ ЕООД. Според констативния протокол по данни от справка за декларираните в персоналния регистър и внесени в сметка Приходи суми, от дружеството не са внасяни осигурителни вноски в дължимия размер за наетите по трудов договор с дружеството лица от март 2016г. до юли 2019г. Релевираните от касатора оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. При извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в административното производство по издаване на задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО за спазване разпоредбите на ДОО са контролният орган и осигурителят и само последният е адресат на издадените от контролния орган задължителни предписания. Правото на защита на работника или служителя не е накърнено, а е налице друг регламентиран в закона ред. Предвид неоспорените писмени доказателства, вкл. Констативен протокол КВ-5-21-00715006/14.01.2020г. и Протокол 22220618123596-073-001/29.01.2019г., явяващи се официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила, съгласно чл.179, ал.1 ГПК, обосновано административният съд е извел, че дружеството посочено за осигурител не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ за процесния период. В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. В първоинстанционното производство е назначена необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - графологична експертиза, съгласно чл. 195 ГПК, във вр. чл. 144 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК. Видно от заключението на вещото лице Маринов експерт криминалист подписите в графи Подпис на работодателя и Управител на правоъгълни щемпели на страници 12 и 13 на Трудовата книжка на К. Илиева и подписът в Декларация до ТП на НОИ от К. Шопов вероятно не са положени от едно и също лице. При липсата на идентичност между трудовото и осигурителното правоотношения, в процесния случай, съобразно доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, възникването на последното не е доказано. Съгласно чл.347 КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя и вписаните обстоятелства не се ползват с материална доказателствена сила относно установяване на възникването на осигурителното правоотношение. Показанията на свидетелите Попов и Бонев са обсъдени в съответствие със съдопроизводственото правило по чл.172 ГПК и с оглед на степента им на конкретност, относимост и правдоподобност, при съпоставка с другите доказателства, вкл. декларацията на К. Шопов, от първоинстанционния съд са изложени убедителни мотиви защо не се кредитират в светлината на застъпваната от жалбоподателката теза. Освен това предвид чл.164, ал.1, т.2 и т.6 ГПК правнозначимите факти относно обстоятелствата по чл.10 ал.1 и §1 т.3 ДР на КСО не могат да се опровергават със свидетелски показания. Необосновани са развитите от жалбоподателката доводи досежно нищожност на разпореждането, в частта касаеща връщане на суми, получени след 31.12.2017г. Неоснователни са оплакванията относно обема на проверката предвид Заповед ЗР-5-21-00595789/19.07.2019г. и съдържанието на Констативен протокол КВ-5-21-00715006/14.01.2020г., от които е видно, че проверката е обхванала целия процесен период, а не само този посочен в касационната жалба. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е представена и хипотезата, когато след изплащането на обезщетенията са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока за изплащане. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че в конкретния случай, предвид заличаването на данните по чл. 5, ал. 4 КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход на К. Иванова от месец 07.2016г. до месец 10.2018г. вкл., подадени неоснователно от осигурителя КРИС-32-ММ ЕООД, са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които имат значение за определяне на правото, размера и срока за изплащане на паричното обезщетение. От жалбоподателката не се оспорват отразените обстоятелства относно размерите на получените обезщетения по представените болнични листове, поради което оплакванията в касационната жалба относно тези въпроси се явяват неоснователни. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение Ц-1040-21-62/14.07.2020г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане РВ-3-21-00740022/01.04.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, с оглед разпоредените правни последици по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, за периода от 23.08.2017г. до 02.10.2018г. вкл. в размер на 11 668, 43 лв. Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка К. Иванова следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ София-град съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,