Решение № 3991 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7311/2016 г.

Решение № 3991 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7311/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Д., подадена срещу решение № 111 от 04.05.2016 г., постановено по адм. дело № 72/2016 г. по описа на Административен съд - Х., с което по жалба на И. И. З. е отменено издадено от касатора решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ОК-10-8/09.02.2016 г., в частта му досежно определената форма за достъп - чрез преглед и прочитане. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. О. З., чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Твърди, че задълженият по Закона за достъп до обществена информация орган е длъжен да се съобрази с предпочитаната от него форма в която да бъде предоставена информацията. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението като материално незаконосъобразно. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: По делото няма спор относно фактите. Заявителят е поискал от касатора достъп до изготвен одобрен инвестиционен проект за изграждане на светофарна уредба на кръстовище между бул. "Г. С. Р." и улица "И. В." в Д. в 5 отделни точки е конкретизирал какви документи са му необходими, за да си състави собствено мнение за дейността и правилността на взетите управленски решения. В заявлението е посочена предпочитаната форма на достъп- писмено копие на документите. С постановеното процесно решение кметът на община Д. е предоставил пълен достъп на З. до цялата налична в общинската администрация документация, като е определил достъпът да се осъществи чрез преглед и прочит на информацията. Сезираният орган е изложил мотиви, че тази форма на достъп се определя на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ - предвид възможността за неправомерна обработка на исканата информация. За да уважи жалбата и да отмени решението и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания, съдът е приел, че в случая административния орган не е установил дали частичният достъп е продиктуван от защита интересите на трети лица и налице ли е надделяващ обществен интерес. Решението е неправилно. При постановяване на съдебния акт е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият спора по същество съд е установил, че търсената от ответника по касационната жалба информация представлява служебна обществена информация, създадена и съхранявана от кмета на община Д. в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Правилно е прието, че достъпът до тази информация е свободен и може да бъде ограничен само в предвидените в закона хипотези. Необоснован обаче е изводът, че формата в която предоставен "преглед и прочит", а не в изрично заявената-заверено копие на цялата документация, води до отказ от предоставяне на информация. Жалбата на З. до съда е с искане за отмяна на решението, в частта за определеният достъп до информацията/предоставена му в пълен обем/, и същата да бъде предоставена в заверено копие на хартиен носител. Административния орган принципно следва да се съобрази с предпочитанието на заявителя когато той се е възползвал от правото си да посочи някоя от изброените в чл. 26 от ЗДОИ форми на достъп. Но дори и конкретна форма да е изрично посочена като предпочитана от заявителя, органът не е длъжен да уважи искането, ако прецени, че е налице някоя от хипотезите на чл. 27, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗДОИ. В тези случаи той определя формата, чрез която да предостави достъпа, за което се мотивира. В случаят-кмета на О.-Д. е сторил именно това. Предоставя на заявителят цялата информация, но чрез прочит, при зачитане защитата на личните данни на лицата и търговската тайна. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,