Решение № 4583 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2008 г.

Решение № 4583 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Йордан Василев Данков от с. Храбърско, Софийска област, против решение № 84 от 27.03.2008 г., постановено от Софийски окръжен съд по адм. д. № 126/2004 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя на ползвателя на процесния имот неправилно му е предоставено право да го закупи, тъй като липсва построена сграда в него по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касаторът твърди, че съдът не се е съобразил с приетата съдебно- техническа експертиза, според която имало несъответствие между границите на имота на ползвателя по документа за ползване и границите, с които е заснет в оспорения план на новообразуваните имоти. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи жалбата му, въз основа на която е образувано съдебното производство. Ответникът - областният управител на Софийска област не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Антоанета Иванова Владимирова и Лиляна Димитрова Кирчева, двете от гр. София, заявяват в съдебно заседание мнение за основателност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на съдебното решение, защото то е съобразено с указанията, дадени от състав на Върховния административен съд по приложението на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Йордан Василев Данков е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 84 от 27.03.2008 г. е отхвърлена жалбата на Йордан Василев Данков от с. Храбърско, община Божурище, против одобрения със заповед № ОА - 31/11.02.2004 г. на областния управител на Софийска област план на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Храбърско, община Божурище, обн. в ДВ бр. 19/09.03.2004 г. За да достигне до този резултат Софийският окръжен съд е приел, че липсват данни за незаконосъобразност в отреждането на процесния имот на ползвателя Живко Узунов и в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не подлежи на контрол административния акт, с който е разрешено закупуването на предоставения за ползване имот. В мотивите на съдебното решение е преценено, че атакуваният план адекватно отразява закупения имот според наличните данни и липсват нарушения на техническите правила и норми за изготвянето му, а възраженията на жалбоподателя, базиращи се на спор за материално право не следва да се разглеждат в административния процес. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото възраженията на жалбоподателя, както в първоинстанционното производство, така и в касационната инстанция, са против закупуването на имота от ползвателя, като се развива тезата, че правото на ползване на ползвателя незаконосъобразно е трансформирано в право на собственост. Решаващият съдебен състав не споделя това становище, защото то се опровергава от събраните по делото доказателства. В хода на процеса е безспорно установено, че Живко Николов Узунов е придобил спорния имот по силата на оценителен протокол от 09.08.1993 г. по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който комисията, назначена със заповед № 711/1992 г. на кмета на общината, е определила съответната оценка на имота. В текста на горепосочения оценителен протокол е вписано основанието са съставянето му - удостоверение № 614/1987 г. и жалбоподателят не е оспорил този документ при приемането му като писмено доказателство. Няма спор относно факта, че ползвателя е заплатил определената цена с квитанция, която е вписана като основание за съставяне на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ № 173, том IV, дело № 1331/1994 г. Визираният нотариален акт също е приет като писмено доказателство и отново не е оспорен по съответния ред от жалбоподателя, поради което същият съставлява удостоверяващ документ относно отразените в него факти и обстоятелства. В посочения нотариален акт е вписано, че пред нотариуса са представени доказателства: удостоверение № 614/1987 г. на ОбС - Божурище за предоставено право на ползване по ПМС № 1/1981 г. в м. "Беличка река" в землището на с. Храбърско, ситуационна скица, оценителен протокол с квитанция за внесената сума, удостоверение за базисната пазарна цена на имота и др. Първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод, че посоченият оценителен протокол представлява влязъл в сила през 1993 г. административен акт и същият не може да се преразглежда сега в производството по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилни са мотивите, съдържащи се в обжалваното съдебно решение относно нотариалния акт, легитимиращ ползвателя като собственик и който не може да се обсъжда по отношение законосъобразността му в рамките на административното производство, а само по реда на общия исков процес. В този смисъл приетата съдебно- техническа експертиза относно характера на построената в спорния имот сграда - дали е постоянна или временна постройка и как е закрепена за земята е неотносима към настоящия процес. Аналогично е положението със заключението на изслушаното вещо лице по отношение на обстоятелствата, дали границите на предоставеното право на ползване на Живко Николов Узунов съвпадат с ползваните от него и отразените в нотариалния акт, дали ползваният имот е бил заснет и отразен в кадастралния план към 1991 г. и дали вписаните съседи на имота в удостоверението за ползване представляват трайни топографски ориентири и могат ли да бъдат установени към настоящия момент. Всички тези въпроси са ирелевантни в производството по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото касаят придобиването на правото на собственост от ползвателя по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който въпрос е извън предмета на настоящия правен спор. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,