Решение № 6836 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4460/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" (ГД ФК) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Евтимов, срещу решение 6124/21.02.2025 г., постановено по адм. дело 9868/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебния извод за противоречие с принципа на съразмерност при определянето на срока на налагане на ПАМ. Твърди че в конкретния случай се касае за повторно нарушение от страна на търговеца и поради това ПАМ е наложена на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС, като размерът на наложената мярка е именно в пределите на законовата разпоредба. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което заповедта за налагане на ПАМ да бъде потвърдена. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Джон Тиен ООД, чрез процесуален представител, я оспорва по съображения, изложени в писмен отговор и в хода по същество и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.05.202 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд София град е била заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-С3252-0162902/14.08.2024 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" София, мълчаливо потвърдена от директора на Дирекция Оперативни дейности в ГД ФК при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б а ЗДДС на Джон Тиен ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин за аксесоари за коса, находящ се в гр. София, [улица] е забранен достъпът до него за срок от 30 дни. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че при извършена проверка на 03.07.2024 г. търговецът не регистрира и не отчита всяка осъществена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство. Резултатите от проверката са обективирани в протокол 0162902/03.07.2024 г., към който е приложен дневен финансов отчет, ФКБ-копие, съкратен отчет на ФП и декларация от лице, работещо по трудово правоотношение. Описаното деяние в АУАН F778756/18.07.2024 г. е квалифицирано като нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и с НП 783941-F778756/13.08.2024 г. на дружеството е наложена имуществена санкция. Според мотивите на административния орган в ЗНПАМ, неспазването на конкретното задължение от страна на субекта винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Подчертано е още, че нарушението се явява повторно по смисъла на закона и продължителността на мярката в случая е съобразена с тежестта на извършеното и с целената превенция. За да отмени оспорения административен акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС във вр. със заповед ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в изискуемата форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и преследваната от него легитимна цел. Независимо от спазването на процедурните норми, заповедта не е съобразена с принципа на съразмерност и тълкуването, дадено от Съда на ЕС в тт. 56, 57 и 58 на решение С-97/21. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС с проведеното производство срещу дружеството-жалбоподател за налагане на имуществена санкция по ЗДДС не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, от една страна, а от друга страна - е непропорционална. Така постановеното решение от Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Първостепенният съд е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Събраните доказателства по делото са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, включително представеното НП 783941-F778756/13.08.2024 г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД ФК" при ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 184, ал. 4 вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. При липсата на спор по фактите, правомерно административният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в колизия със задължителното тълкуване, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-97/21. Изложеното в тази част на решението дава самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед ФК-С3252-0162902/14.08.2024 г. В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС подчертава, че чл. 273 от Директивата за ДДС и чл. 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В тази насока фактът, че е налице повторност на извършеното нарушение от Джон Тиен ООД, не обуславя противоположен на направения от съда извод за незаконосъобразност на ЗНПАМ. Достигайки до аналогични правни изводи Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от релевираните пороци в касационната жалба на Началник отдел Оперативни дейности" София и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят своевременно претендираните разноски в размер на 400 лв., представляващи платен адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие 22/20.05.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,