Решение № 396 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2013 г.

Решение № 396 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Пловдив против решение № 1467/01.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1132/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № 85/03.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Боно Иванов Богойски от гр. Сопот оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и становище от пълномощника адв. Павел Киров. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение № 85/03.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4903294444, взето по протокол № 1203 от 28.12.2012 г. на ръководител "ПО" при РУСО гр. Пловдив. Съдът е изпратил преписката на административния орган за произнасяне при съобразяване на дадените с решението указания по тълкуването на материалния закон. За да постанови това решение, съдът е приел, че при отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Боно Иванов Богойски, което е направено с разпореждане № 4903294444/28.12.2012 г. неправилно осигурителният стаж на същия за периода от 01.09.1966 г. до 31.12.1999 г. на длъжност електромонтьор в цех за пластмаси във "ВМЗ" ЕАД гр. Сопот е зачетен от трета категория, вместо от втора категория по т. 35 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./. Съдът се е позовал на данните, съдържащи се в удостоверението, издадено от работодателя по повод запитване от пенсионния орган с писма изх. № МП-57310# 1 и # 2 от 06.11.2012 г., според които през спорния период Боно Богойски е работил като електромонтьор в цех за пластмаси и като такъв е бил зает непосредствено със смоли и смолни деривати, в удостоверението се съдържа описание на производствения процес и конкретните дейности, които е осъществявал работника. Съдът е посочил, че пенсионният орган, като не е обсъдил доказателствата, които са представени пред съда /въпросното удостоверение и вътрешна заповед № 437/22.05.201999 г., с която жалбоподателят е включен в списъка на лицата, чийто труд е определен от втора категория по т. 35 ПКТП/, е достигнал до неправилния извод, че трудът през спорния период е от трета категория. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Боно Иванов Богойски е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-57310/24.09.2012 г. и с разпореждане № 4903294444 по протокол № 1203 от 28.12.2012 г. на ръководител "ПО" при РУСО гр. Пловдив е отпусната пенсия, считано от 01.08.2012 г., при зачетен общ осигурителен стаж от трета категория 46 години и 23 дни. Спорът по делото е свързан с категорията на труда през периода от 01.09.1966 г. до 31.12.1999 г. на длъжността електромонтьор в цех за пластмаси във "Вазовски машиностроителни заводи" /ВМЗ/ ЕАД гр. Сопот, като по делото е безспорно, че през този период Боно Богойски е изпълнявал именно посочената длъжност. В приложеното към заявлението за пенсиониране удостоверение, обр. УП-3 с изх. № 003865/20.09.2012 г., издадено от "ВМЗ" ЕАД - гр. Сопот, е посочено, че през периода от 01.09.1966 г. до 31.12.1999 г. Боно Богойски е изпълнявал длъжността "електромонтьор, зает непосредствено със смоли и смолни деривати" и е направено предложение за зачитане на този стаж по т. 35 ПКТП (отм.). Пред административния орган е била представена и заповед № 437/22.05.201999 г. на изпълнителния директор на ВМЗ, с която жалбоподателят, наред с други работници, е включен в списъка на лицата, чийто труд е определен от втора категория по т. 35 ПКТП. За установяване на естеството на изпълняваната трудова функция, от административния орган е направено искане до работодателя /с писма изх. № МП-57310# 1 и # 2 от 06.11.2012 г./ да бъде уточнено съгласно разплащателните ведомости каква е била заеманата длъжност от Боно Богойски, с указание, че при необходимост може да бъде издадено ново удостоверение обр. УП-3. В отговор на тези писма е изпратено писмо - удостоверение с изх. № 004826/03.12.2012 г., подписано от инспектор "ПО", от началник цех и от директор "ЧР", в което са потвърдени данните, посочени във вече издаденото удостоверение обр. УП-3 от 20.09.2012 г., като са представени и допълнителни данни в следния смисъл: лицето е заемало длъжността ел. монтьор в цех за пластмаси, в цеха се работи предимно с термоактивни стъклонапълнени материали и фенопласти на основата на модифицирани резолни фенолформалдехидни смоли с различни свойства - електроизолационни, удароустойчиви и др.; посочено е също, че електромонтьорът оборудва с ел. нагреватели пресформите, в които се пресоват пресматериалите; участва в екип с монтьори и настройчици в монтирането им на пресите и настройва съвместно със същите температурата на пресоване до получаване на годен детайл; при необходимост прави корекция на ел. нагряването на пресовия инструмент. В удостоверението е посочено също, че предвид голямата номенклатура от детайли се налага непрекъсната промяна и ремонт на пресформите и пресовото оборудване; ремонтът се извършва при условие, че на всички останали преси се пресоват детайли от посочените материали, при които се отделят токсичните фенол, формалдехид, стъклен прах и прах от фенопласти; ел. монтьорът поддържа различните сушилни съоръжения в цеха, в които се подсушават пресматериалите и следи за режима на подсушаването им, поддържа и почиства аспирационните съоръжения от натрупания прах /стъклен прах и фенопласти/ поддържа оборудването за механична обработка и за лакиране, като всички тези дейности се извършват от него в цеха. Предвид тези фактически обстоятелства по делото, правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и съответстват на материалния закон. В т. 35 ПКТП (отм.) е предвидено, че от втора категория се определя трудът на работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително от смолното производство и работещите със смоли и смолни деривати. Анализът на събраните по делото доказателства налага извода, че трудът, полагат от Боно Богойски през спорния период е такъв от смолното производство - в цеха, където е работил същият непрекъснато се работи със смоли, което неизменно е свързано с отделяните при това производство токсични вещества. Поради естеството на тези вещества те се разпространяват във въздуха в помещението, в което е работил Боно Богойски, поради което осъществяваната от него дейност е свързана със същата вредност, с която е свързана работата и на останалите работници в цеха. Поддържаното от административния орган становище, включително и в касационната жалба, че по т. 35 ПКТП (отм.) се квалифицира трудът само на пряко работещите със смоли и смолни деривати, е неправилно, тъй като на първо място, такова изрично изискване не е предвидено в посочената точка на ПКТП, а освен това не държи сметка за разпоредбата на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), според която трудът на работниците и служителите, посочен в раздели I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда, както и на ал. 2 от същата точка, в която е предвидено, че работниците и инженерно-техническия персонал, независимо от отрасловата им принадлежност, ползват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти, в раздели I и II на правилника за времето, през което работят в тях. Съществено значение за определяне на категорията на труда имат условията на труда - вредност и тежест, а както вече се посочи в конкретния случай, трудът полагат от Боно Богойски е със същата вредност, като този на останалите работници в цеха. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е приел обжалвания административен акт за незаконосъобразен в частта, с която трудът на Боно Богойски през периода от 01.09.1966 г. до 31.12.1999 г. е зачетен от трета категория, вместо от втора по т. 35 ПКТП (отм.). Като е отменил акта и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно указанията относно категоризацията на труда през посочения период, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски пред касационната инстанция в размер на 350 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 81400 от 23.07.2013 г., поради което следва да бъдат присъдени в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение