Решение № 6962 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13197/2011 г.

Решение № 6962 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13197/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Андрей Вичев-пълномощник на Румен Божилов Атанасов, Аннатолия Божилова Александрова, Кина Анастасова Попова, Иван Любомиров Пандов, Иванка Василева Пандова, Росица Панчова Пандова, Лилия Панчова Пандова, срещу решение № 3812 от 1.08.2011 г., постановено по адм. д. № 2136 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта на кмета на район "Люлин" на Столична община, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е допуснал събирането на доказателствено искане направено в последното съдебно заседание относно поставянето на допълнителна задача на вещото лице. Твърди се освен това, че съдът не е обсъдил доводите в жалбата относно нищожността на решението на техническата служба на общината № 71, по протокол № 4 от 26.04.2005 г., което било взето от некомпетентен орган. На следващо място се твърди, че съдът не е съобразил, че в тежест на административния орган е било доказването на съществуващите фактически констатации към момента на издаването на акта, които са различни от тези, установени от вещото лице. По изложените съображения се моли, решението на съда да се отмени, като се обяви оспорената заповед за нищожна или алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Претендира се и присъждане на разноски. Ответната страна - кметът на район "Люлин" на Столична община (СО) не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Счита, че то е постановено при изяснена фактическа обстановка, която сочи на цялостно застрояване върху бившия имот. Прокурорът взема становище и по наведените доводи за нищожност, като счита, че те са неоснователни. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Касаторите и жалбоподатели пред Административният съд София-град са наследници на Найда Божилова Кръстанова, която е записана като собственик на имот с пл. № 21725, кадастрален лист № 172 от помощния кадастрален план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с площ по графични данни от 5301 кв. м, попадащ в границите на урбанизирана територия, определени със застроителен и регулационен план на местността "СПЗ Модерно предградие-Обеля". Върху този имот е заявено възстановяване на правото на собственост. Административното производство е започнало през 2004 г., като по искането за издаване на скица и удостоверение за имота, назначената от кмета комисия на свое заседание е взела решение № 71 относно имота, според което той попада в местността "СПЗ Модерно предградие-Обеля", кв. 4, УПИ VII-1754, "за производствена и складова дейност", като цялата площ на имота е определена за застроена с релсов път и масивна сграда. Това решение на назначената комисия е одобрено със заповед № РД-09-829 от 6.10.2006 г. на кмета на район "Люлин" на СО, на когото са делегирани права според § 11, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на столична община със заповед № РД-09-846 от 19.11.1998 г. Заповедта на кмета е обжалвана, като за изясняване на спорните обстоятелства относно застрояването на имота съдът е допуснал заключение на вещо лице, прието от страните без оспорване. От него е прието за установено, че действащият застроителен и регулационен план на местността е одобрен със заповед № РД-09-50-60 от 3.02.1999 г., като в този план имотът не е нанесен със самостоятелен контур и планоснимачен номер; имотът е идентичен с УПИ VII-1754 от кв. 4; предходният застроителен и регулационен план е бил одобрен със заповед № 135 от 40.04.1977 г., като имотът не е бил нанесен и на този план и попада в терен отреден за "Софийски метрополитен - за метро, депо и строителна база"; на място имотът е застроен по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ: части от него от 240 кв. м и 380 кв. м попадат под сгради за техническо обезпечаване на Метро-депото, североизточната част от имота попада под изградена асфалтирана улица с тротоар, алейно осветление и асфалтов подход към триетажната сграда, а останалата част от имота представлява озеленена площ. В тази озеленена част на мястото има шахти, представляващи индикация за наличие на подземни комуникации на Метрополитена. Въз основа на така установените факти, съдът е направил извод, че имотът е изцяло застроен. Обжалваната заповед е преценена за валидна и законосъобразна, поради което съдът е отхвърлил оспорването й. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са твърденията за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила изразяващи се в недопускане на събирането на доказателства - поставяне на допълнителна задача на вещото лице относно площта заета от застроените сгради. От заключението на вещото лице и устните му обяснения в съдебно заседание безспорно е било установено, че имотът е застроен. Без значение е и обстоятелството застрояването по кой регулационен и застроителен план е извършено, включително и с какви документи. Описаните от вещото лице извършени строителни дейности върху имота сочат на правилност на заповедта на кмета на района относно определянето на площта на имота за изцяло застроена. Неоснователно е и твърдението за незаконосъобразност на решението, поради неизясняване на фактическите обстоятелства, послужили за издаването на заповедта, предмет на жалбата към момента на издаването й и тази, установени от вещото лице, които били различни. По този довод следва да се отбележи, че заповедта на кмета е издадена през 2006 г., докато заключението на вещото лице е с дата 27.05.2011 г. Не може да се очаква, че към момента на решението на назначената от кмета комисия фактическите констатации ще са същите, каквито са и тези след изтичането на почти шест години. Строителството не може да бъде спряно, за да се изчака подаването на жалби. Въпреки това, установените факти от съда не се различават от заповедта на кмета относно цялостното застрояване на имота. Неоснователен е и доводът за нищожност на решението на назначената от кмета комисия. На съдебен контрол за законосъобразност подлежи заповедта на кмета на района, която е индивидуалният административен акт, а не решението на назначената от него комисия, която е помощният му орган и която не притежава административна правосубектност. Независимо от това на настоящият състав е служебно известно решение № 31, взето по протокол № 48 от заседанието на Столичния общински съвет, състояло се на 28.09.1998 г., с което на основание § 11, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА Столичният общински съвет е възложил на районните технически служби функциите на общинската техническа служба по изпълнението на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на съда като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора искането за присъждане на разноски ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение