Решение № 8729 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2013 г.

Решение № 8729 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Феникс Строй груп 42" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, срещу решение № 44 от 17.01.2013 г. по адм. д. № 369/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, седми състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответниците - Дирекция "Инспекция по труда", гр. Русе и Осман Исмаилов Османов, от с. Бъзън, Русенска област, не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 44 от 17.01.2013 г. по адм. д. № 369/2012 г., Административен съд - гр. Русе, седми състав, е отхвърлил жалбата на "Феникс Строй груп 42" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, срещу постановление от 15.10.2012 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Осман Исмаилов Османов и "Феникс Строй груп 42" ЕООД, издадено от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда", гр. Русе и срещу предписание от същата дата, с която работодателят е задължен да предложи на този работник сключване на трудов договор до 18.10.2012 г. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че при извършената на 09.10.2012 г. от инспектор в Дирекция "Инспекция по труда", гр. Русе, на обект "Монтаж на топлоизолационна система на жилищна сграда в гр. Русе, ул. Ниш 16, вх. Б", е констатирано, че работодателят е допуснал до работа Осман Исмаилов Османов на длъжност "общ работник" в цитирания обект без да сключи писмен трудов договор с него. Същите констатации се съдържат и в обстоятелствената част на постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 15.10.2012 г. В него е отразено, че на тази дата (15.10.2012 г.), около 13.00 часа, същото лице полага труд като общ работник на обекта. Следователно в тази връзка е налице повторна констатация. Съществено е, че и при двете проверки не е бил представен от работодателя граждански договор от 01.10.2012 г. На 09.10.2012 г. Османов е подписал декларация на основание чл. 399 от КТ във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, чл. 402, ал. 2 КТ, чл. 39, ал. 1 АПК и чл. 40, ал. 1 АПК, в която е посочил, че работи като общ работник с работно време от 08.00 до 17.00 часа. Предходният ден е работил от 08.00 до 17.00 часа и на 09.10.2012 г. е започнал работа в 08.00 часа. Трудовото му възнаграждение е 320 лв., а за м. 10.2012 г. е получил 150 лв. По делото е налице заповед № 13 от 01.10.2012 г. на управителя на дружеството, с която е наредено Османов да бъде обучаван по безопасни и здравословни условия на труд от работника Адилов в продължение на 5 дни - от 02.10.2012 г. до 08.10.2012 г. По първоначалното дело се съдържа списък на лицата, на които е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, в който списък под № 13 фигурира Османов. Същият фигурира и в книгата за инструктаж по безопасност. При тези данни по делото, обосновано е прието от първоинстанционния съд, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Налице е престиране на работна сила за извършване на дейност като общ работник срещу уговорено възнаграждение, което е определено като месечно възнаграждение, а не за извършване на дейност, определена по обем. Установено е също така наличие на работно място, работно време, организация на работата от страна на дружеството, както и отношение на контрол от същото спрямо извършваната работа. Неоснователно е възражението в касационната жалба, което е поддържано и пред първата инстанция, че Османов е осъществявал дейност като общ работник на обекта в изпълнение на граждански договор. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор и по-точно по договор за поръчка, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя. С оглед конкретния предмет на дейността - монтаж на топлоизолационна система на вход от жилищна сграда, обективно не е било възможно отделния работник да работи самостоятелно. По делото е било безспорно установено, че заедно с него са работили и свидетелите Мюрвен Рамаданов Ахмедов и Селвин Бахтинуров Мехмедов. Както бе посочено в настоящите мотиви, по делото се съдържат декларации и обяснения, събрани по предвидения ред в рамките на административното производство и съгласно чл. 171, ал. 1 във вр. с чл. 39, ал. 1 АПК, са допустими доказателствени средства и в съдебното производство. По делото е безспорно, че декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, съставена при проверката на 09.10.2012 г., е попълнена и подписана от Османов, поради което същият не може да опровергава съдържанието на този документ само чрез обясненията си като страна по първоначалното дело. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Предвид изложеното в настоящите мотиви се приема, че изводът на първоинстанционния съд, че съществуващото правоотношение между дружеството и Османов е трудово и в този смисъл оспореното постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ е издадено при наличие на предвидените законови предпоставки, е правилен и законосъобразен. Предписанието за сключване на трудов договор, издадено на основание чл. 405а, ал. 4 КТ е обусловено от законосъобразността на постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ. Като е приел същото, първоинстанционният съд е постановил правилно решение и в тази му част. По изложените съображения подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,