Решение № 14159 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4813/2013 г.

Решение № 14159 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4813/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Карнобат чрез председателя Теодор Ченешев, против решение № 311 от 11.02.2013 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело № 2172/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. т. 2 и 3 АПК. Според касатора съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - § 4, ал. 1 във връзка с § 3 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е преценил правилно наведените факти, при което е направил необосновани правни изводи за приложимостта на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК). Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли протеста, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - Окръжна прокуратура Бургас и Районна прокуратура Карнобат, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на решението на Административен съд - Бургас, с което по прокурорски протест е обявено за нищожно процесното решение на Общински съвет Карнобат. Излага подробни съображения относно правилната преценка на съда за допуснати нарушения на специалния материален закон, като нарушението е съществено. Намира, че изводът на съда за липса на материална компетентност на ОбС - Карнобат е правилен, поради което и решението, с което е обявен оспореният индивидуален административен акт за нищожен, е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 311/11.06.2013 г. е прогласена нищожността на решение взето по протокол № 9/31.07.2012 г. на Общински съвет - Карнобат, с което, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е дадено съгласие за отдаване под наем на язовири, публична общинска собственост за срок от 10 години а именно: 1. Рибарник, с площ от 16.449 дка, образуващ имот № 000016 по КВС, находящ се в землището на гр. Карнобат, актуван с Акт за публична общинска собственост № 326/19.10.1998 г.; 2. Язовир "Еркесията", с площ от 38.422 дка, образуващ имот 0000148 по КВС, находящ се в землището на с. Добриново, актуван с Акт за публична общинска собственост № 160/08.06.1998 г.; 3. Водоем, с площ от 8.154 дка, образуващ имот № 000246 по КВС, находящ се в землището на с. Добриново, актуван с Акт за публична общинска собственост № 691/04.08.1999 г.; 4. Язовир, с площ от 18.830 дка, образуващ имот № 000122 по КВС, находящ се в землището на с. Екзарх Антимово, актуван с Акт за публична общинска собственост № 734/13.10.1999 г. и 5. Язовир "Султанка" с площ от 42.300 дка, образуващ имот № 000359 по КВС, находящ се в землището на с. Деветак, актуван с Акт за публична общинска собственост № 193/19.06.1998 г. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че язовирите се актуват като публична общинска собственост (по делото са представени АПОС за всеки един от имотите, които имат удостоверителен характер и представляват годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализирания в него обект), като предвид липсата на данни за всеки един от тях да е предназначен за напояване или да представлява елемент от напоителна система на територия на сдружение за напояване, с оглед на което обстоятелство не са приложими разпоредбите на § 3 и § 4 от ПЗР ЗСН, а в случая е следвало да намерят приложение чл. 19, т. 4, б. "в" от Закона за водите (ЗВ) и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, респективно имотът не може да се отдава под наем по реда на Закона за общинската собственост. Първоинстационният съд е изложил съображенията си относно хипотезата на § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН, която визира предоставянето на ползването на имотите по реда на ЗОбС, едва след съгласуване с надзорния орган. Обсъдено е приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОбС, посочена като правно основание за издаване на акта на ОбС, при което е съобразено, че тя изрично изключва от режима на обектите, публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези подлежащи на концесиониране съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК. При тези данни е осъществена обоснована и правилна преценка за нищожността на оспореното решение на ОбС - Карнобат, доколкото процесните язовири изобщо не са могли да бъдат обекти, предоставяни под наем по реда на Закона за общинската собственост. Обоснован е изводът, че решението на Общинския съвет предмет на делото има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което подаденият протест от прокурор в Районна прокуратура - Карнобат е процесуално допустим. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законосъобразността на административния процес и предприема действия за отмяната на незаконосъобразни административни и съдебни актове. Ето защо развитите съображения в касационната жалба в противоположния смисъл са необосновани. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Административен съд - Бургас точно е тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за концесиите (ЗК), който е специален по отношение на Закона за общинската собственост. В тази връзка правилно е взето предвид, че от представените по делото доказателства не се установява язовирът да попада в кръга на обектите по § 3 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН. След като по делото безспорно е установено, че процесните язовири са публична общинска собственост и липсват данни да са включени в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР ЗСН, то в случая е относимо правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, че обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Както правилно е отбелязано и в обжалваното решение, правилото на чл. 14, ал. 7 ЗОбС изрично изключва от обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на ЗОбС, подлежащите на концесиониране обекти, в кръга на които попадат и процесните с оглед неприложимостта на § 4 ПЗР ЗСН. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от ОбС - Карнобат административен акт. Съдебното решение не страда от наведените от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. т. 2 и 3 АПК, поради което касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,