Решение № 538 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4207/2014 г.

Решение № 538 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4207/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, подадена чрез пълномощника му, против решение № 8279/27.12.2013 г., постановено по адм. д. № 6507/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на министъра срещу решение № 70/21.03.2013 г. по преписка № 192/2011 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД). Касаторът твърди, че съдебния акт е постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано. Иска отмяната му. "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД обжалва решение № 8279/27.12.2013 г., постановено по адм. д. № 6507/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 70/21.03.2013 г. по преписка № 192/2011 г. на Комисия за защита от дискриминация. Развива съображения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че с оглед нормативно установените разписания за преференциални цени при пътуване с железопътен транспорт на територията на Република България на категории лица, между които и учащи се в редовна форма на обучение до 26-годишна възраст, дружеството не е допуснало дискриминационно отношение спрямо Анна Антонова Димитрова по признак "лично положение". Претендира отмяна на съдебния акт и присъждане на направените по делото разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, не изразява становище по постъпилите жалби. Ответникът - Анна Антонова Димитрова, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е изложил подробно релевантната фактическа обстановка. Установил е, че производството пред Комисията за защита от дискриминация е проведено по жалбата на Анна Антонова Димитрова от гр. София, студентка в Колежа по изкуства и социални науки в университета в Дънди, Шотландия с оплакване, че от "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД й е отказан билет за пътуване с железопътен превоз с намаление от 50% за студент, съгласно Наредбата за компенсиране на безплатните и по намалени цени пътувания на някои категории граждани по железопътния, автомобилния и водния транспорт в страната. С решение № 70/21.03.2013 г. по преписка № 192/2011 г. Комисия за защита от дискриминация е приела, че чл. 73, ал. 2 от Тарифата за превоз на пътници, багажи и колетни пратки по железопътен транспорт във вътрешно съобщение на Министерство на транспорта и съобщенията и "БДЖ" ЕАД от 2004 г., съгласно която учащи се от всички категории и училища и висши учебни заведения в страната с редовно целогодишно дневно обучение, редовните школници в сержантските училища, курсантите във висшите военни училища и редовните докторанти пътуват с 50% намаление във втори клас на пътническите и бързи влакове срещу представяне на железопътна карта "учащ", създава по-неблагоприятно третиране спрямо учащите се български граждани, обучаващи се в учебни заведения извън територията на Република България и представлява пряка дискриминация по признак "лично положение" и нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В тази връзка, на основание чл. 76, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. Комисията е предписала на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и управителите на "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД, с цел отстраняване на нарушението, да направят необходимото за преразглеждане и изменение на разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от Тарифата, за да се осигури равно третиране на учащите се български граждани, които реализират правото си на образование в и извън страната. Първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на производствените правила, материалния закон и съответства на целта на закона. Посочил е, че с оспорената разпоредба е въведено по-неблагоприятното третиране на учащите се извън територията на страната български граждани. Първонистанционният състав е заключил, че не е обоснована законна цел за подобно ограничение, като критерият местонахождение на учебното заведение не е установен по силата на чл. 4 от Постановление № 295 от 20.12.2001 г. на МС за определяне групите пътници, ползващи право на безплатни и с намалени цени пътувания при превоз с железопътен транспорт. Решението е правилно. Не се спори, че Анна Димитрова е български гражданин и в този смисъл - гражданин на Европейския съюз. Статутът на гражданин на ЕС е основен статут на гражданите на държавите-членки, налагащ еднаквото им третиране в сходни ситуации, независимо от националността им и без да се накърняват предвидените в тази връзка изключения. Гражданите на държава-членка, които учат в друга държава-членка, се ползват със статута на граждани на Съюза по смисъла на чл. 17, § 1 ЕО и, следователно, могат да се позовават на присъщите за този статут права, включително и по отношение на своята държава-членка на произход. Положенията, попадащи в приложното поле на общностното право, включват положенията, свързани с упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора, и по-специално свързаните със свободата на движение и на пребиваване на територията на държавите-членки, предвидена в чл. 18 ЕО. В своето решение от 13 февруари 1985 г. по делото Francoise Gravier срещу Ville de Liege, Дело 293/83, СЕС приема, че нормата на чл. 128 от Договора създава трайна база за развитие на областта - професионалното развитие, като политика на общността. Тя установява елемента, необходим за дейностите на общността, чиито цели обхващат извън другото - свободното движение на хора, мобилност на работната ръка и подобряване нивото на живот на работниците. В частност, достъпът до професионално развитие е в състояние да насърчи свободното движение на хора в общността, позволявайки им да получат квалификация в определена държава-членка. Следва да се има предвид, че обучението във висши учебни заведения и обучението в университети представляват професионално обучение. Принципът на недопускане на дискриминация забранява не само преките дискриминационни практики, но и всички непреки форми на дискриминация, които чрез прилагане на други критерии за разграничаване, фактически водят до същия резултат. Освен това, за да може да бъде обоснована, съответната мярка трябва да бъде в състояние да гарантира осъществяването на преследваната легитимна цел и не трябва да надхвърля необходимото за постигането. Тарифата има задължителен, обвързващ както превозвача, така и ползвателите на съответната услуга, характер. Правомощието на КЗД по чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. не обхваща само възможността да се издават задължителни предписания относно нормативна промяна, а предвижда възможност Комисията, в изпълнение на правомощията си, да вземе мерки, задължително обвързващи адресата им, с цел отстраняване на закононарушението. В този смисъл задължителните предписания могат да засягат както установено нарушение, произтичащо от съответен нормативен акт, така и нарушение, обективирано в дадена административна практика, включително и нарушение, произтичащо от упражнена договорна свобода между съконтрахенти, налагаща дискриминационно третиране на трети за договора страни. Такъв е случаят и с подписания между Министерство на транспорта на Република България и "БДЖ-Пътнически превози" ЕАД договор за извършване на обществени превозни услуги в областта на железопътния транспорт. И именно защото по силата на този договор министерството възлага на превозвача извършването на конкретните услуги в областта на транспорта, следва задължителните предписания относно конкретното условие, с което се предоставя услугата на дадена категория пътници, да бъде променено, като тази промяна да породи действие между между двете страни по договора. Посредством подобна мярка в националната регламентация българските студенти, упражняващи основните си права като граждани на ЕС, в свободно движение с цел професионално обучение и подготовка, попадат в негативно положение спрямо студентите, избрали своето място на обучение на територията на страната. Облекченията, които ДФЕС предоставя в областта на свободното движение на гражданите на ЕС, не може да породи пълен ефект, ако гражданин на държава-членка е възпрепятстван да ги използва поради пречки за пребиваването му в друга държава-членка, произтичащи от правна уредба в държавата му по произход, които го поставят в по-неблагоприятно положение поради самото обстоятелство, че се е възползвал от посочените възможности. Това съображение е особено важно в областта на образованието, предвид целите, преследвани с чл. 3, § 1, буква р) ЕО и чл. 149, § 2, второ тире ЕО, за насърчаване на мобилността на студенти и преподаватели. И в този смисъл националната мярка несъмнено е дискриминационна спрямо конкретно засегнато лице, но и въвежда дискриминационен режим спрямо цяла една категория - студенти, упражняващи правото си на професионална подготовка в друга държава-членка на територията на съюза. В тази връзка без последствия за правилността на съдебния акт е обстоятелството изследвал ли е съдът наличието и в какво се изразява признака "лично положение" на лицето. Правото на Анна Димитрова се обуславя от обстоятелството, че тя спада сред категорията лица, обучаващи се в друга държава-член на ЕС - Великобритания, присъединила се към ЕС през 1973 г. Поради това тя спада към категорията учащи се, имащи право на съответното преференциално третиране на територията на страната, чиито гражданин е тя. Т. е. процесно установеното лично положение, като защитен белег по смисъла на чл. 3 от ЗЗДискр., не разкрива характерни и съществени особености на личността извън контекста на категорията лица, сред които спада. ВАС се е произнасял нееднократно, че признакът "лично положение" предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег. В случая, дискриминационното третиране е по друг, общо защитим белег "образование". Съгласно чл. 50, т. 2 ЗЗДискр. Комисията разполага с инициативата сама да провери и установи наличието на дискриминационно третиране на отделни личности или обществени групи. Фактът, че действително не може да се приеме наличието на пряка дискриминация на основата на признак "лично положение", не влече незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото административното производство е образувано на основаната на признаците "лично положение" и "образование". Наличието на дискриминация спрямо определена категория лица дава правомощие на Комисията да се сезира и установи въпросното нарушение, като даде задължителни предписания за отстраняването му, с цел защита интересите на определената обществена група. Така доказаните елементи на неравенство в третирането присъстват както в частта, с която се установява нарушение, така и в частта, с която се издават задължителни предписания, с ясно изведена и подчертана от административния орган цел - "да се осигури равно третиране на учащите се български граждани, които реализират правото си на образование в или извън територията на страната", в която връзка защитеният белег "образование" е категорично изведен и установен в административния акт, а Анна Димитрова несъмнено представлява лице, спадащо към конкретната група, поради което и представлява субект на дискриминационно третиране. Дотук изложеното дава основание да се приеме, че като е поставил българския гражданин, упражняващ правото си на свободно движение и образование в друга държава-членка, в по-неблагоприятно положение от гражданите на Съюза, упражняващи правото си образование и професионална подготовка в страната, жалбоподателите са приели дискриминационна разпоредба, която следва да променят, съгласно дадените от Комисията предписания. Като е отхвърлил жалбите, Административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд