Решение № 7268 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3996/2020 г.

Решение № 7268 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3996/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ведър, чрез процесуален представител, срещу решение № 381 от 17.01.2020 г., постановено по административно дело № 3146/2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалба на Ведър против заповед №ЧР-2-41/26.02.2019 г. на Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане при Министерство на труда и социалната политика. С посочената заповед е прекратено служебното правоотношение с А. Ведър, на длъжност "юрисконсулт", в отдел "Предварителен контрол за законосъобразност", Дирекция "Човешки ресурси и правно обслужване", АСП- гр. София, с ранг IV младши, на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, поради съкращаване на длъжността. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба– Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, чрез процесуален представител оспорва същата. Съображения излага в писмен отговор и писмени бележки. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение Административен съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е достигнал до извод, че по новото щатно разписание, в сила от 01.03.2019 г., в отдел "Предварителен контрол за законосъобразност" в дирекция "Човешки ресурси и правно обслужване" длъжността "юрисконсулт" е трансформирана в "главен юрисконсулт", и в случая действително длъжността е съкратена, тъй като е била изменена системата от функции, задължения и изисквания за конкретна нормативно определена позиция, а жалбоподателя към момента на освобождаването му от длъжност не е отговарял на изискванията, заложени в длъжностната характеристика за "главен юрисконсулт", които предполагат по-голям професионален опит/ 4 години или III младши ранг /. Приел е, че при прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за органа по назначаването не съществува задължение за подбор, а преценката за прекратяване на конкретното служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. В мотивите на АССГ липсва произнасяне по съответствието на оспорения акт с целта на закона предвид задължението му по чл. 168, ал. 1 АПК. Решението е неправилно. От приетите по делото доказателства се установява, че: А. Ведър до 26.02.2019 г. е заемал длъжност "юрисконсулт" в отдел "Предварителен контрол за законосъобразност", дирекция "Човешки ресурси и правно обслужване"/ЧРП/ в АСП-гр. София. Съгласно действалото към тази дата длъжностно разписание в АСП-обща администрация, дирекция ЧРП се състои от четири отдела: "Управление на човешки ресурси" /с общо 6 щ. бр. за длъжности по сл. правоотношение и 7 щ. бр. за длъжности по трудово правоотношение/; отдел "Връзки с обществеността"/с общо 7 щ. бр. за длъжности по сл. правоотношение, /; отдел "Правно осигуряване и обществени поръчки" /с общо 5 бр. за длъжности по сл. правоотношение, от които 1 щ. бр. началник отдел, 1 щ. бр. "главен юрисконсулт", 1 щ. бр. "старши юрисконсулт" и 2 щ. бр. "юрисконсулт", от които една свободна/, и отдел "Предварителен контрол за законосъобразност"/ с общо 3 бр. за длъжности по сл. правоотношение, от които 1 щ. бр. началник отдел-свободна, 1 щ. бр. "Старши юрисконсулт" заемана от Д. Кехайова., 1 щ. бр. "юрисконсулт"- заемана от касатора/. На основание утвърдено от ИД на АСП предложение от 26.02.2019 г. на директора на дирекция ЧРПО на АСП за трансформиране на длъжността "юрисконсулт" в отдел "Предварителен контрол за законосъобразност" в дирекция ЧРП в длъжност "главен юрисконсулт" в същия отдел, е изменено длъжностното разписание на процесната дирекция считано от 01.03.2019 г., според което изменение общата численост на щатните бройки по служебно правоотношение в дирекцията се запазва, включително 3 щ. бр. в отдел "Предварителен контрол за законосъобразност", които след трансформацията, видно от поименното длъжностно разписание в сила от 01.03.2019 г., са както следва: началник отдел, 1 щ. бр. -свободна, "Главен юрисконсулт", 1 щ. бр. -свободна, и "старши юрисконсулт" 1 щ. бр. - заемана от Д. Кехайова. При така установените факти настоящият състав приема, че заповед №ЧР-2-41/26.02.2019 г. на Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане е издадена в нарушение принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, по следните съображения: В процесния случай извършената промяна да попада в обхвата на правомощията на ИД на АСП да утвърждава длъжностното разписания на администрацията на агенцията. Правилно първоинстанционния съд е приел, че преценката относно начина на организиране на администрацията с цел оптимизиране работата й при спазване нормативните изисквания е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, а ЗДСл не съдържа изискване за органа по назначаването да извърши подбор в такава хипотеза. Същевременно на осн. чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, какъвто е процесния, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В обхвата на този контрол обаче е задължението на съда да изследва дали оспореният административен акт в конкретния казус е издаден с цел, различна от целите на непосредствените приложими нормативни актове, и при превратно упражняване на властнически правомощия, което не е сторено от първостепенния съд. В конкретния казус след съпоставката между поименните разписания на длъжностите в АСП в сила от 01.02.2019 г., 22.02.2019 г. и 01.03.2019 г., анализа на длъжностните характеристики за длъжности "юрисконсулт" и "главен юрисконсулт" в АСП, дирекция ЧРПО, отдел ПКЗ, ведно с предприетите действия за трансформиране на длъжността "юрисконсулт" в процесния отдел "Предварителен контрол за законосъобразност" в длъжност "главен юрисконсулт" и последицата от тази трансформация, а именно прекратяване служебното правоотношение на касатора налагат извода, че трансформацията на длъжност, описана по-горе, извършена на органа по назначаване, макар сторена в рамките на оперативната самостоятелност на органа, не цели обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в процесния отдел, а освобождаване на служител от заеманата от него длъжност. Направеният избор на органа за трансформация на длъжността "юрисконсулт" в изключително сходната длъжност "главен юрисконсулт" в рамките на отдела, без намаляване на общата щатна численост за длъжностите по служебно правоотношение както в рамките на дирекцията така и за процесния отдел, и при наличието на свободна щатна бройка за длъжност "юрисконсулт" в тази дирекция, макар и в друг отдел/в случая в отдел "Правно осигуряване и обществени поръчки"/, не преследва най-доброто функциониране на процесната обществена служба, т. е. на целта, заложена от законодателя, а на други цели, които предвид обективните факти по делото са незаконосъобразни, защото имат за последица единствено освобождаване от длъжност на държавен служител, която последица при налична свободна щатна бройка за длъжност "юрисконсулт" в отдел "Правно осигуряване и обществени поръчки" и формиране на нова свободна щатна бройка, т. е. на поне две вакантни длъжности, нарушават принципа на стабилитет при изпълнение на държавна служба по чл. 18 ЗДСл и възможността за растеж на място/служебно развитие/. Иначе казано заповедта за прекратяване служебното правоотношение на Ведър засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава акта по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което същата е несъвместима със законосъобразното изпълнение задължението на ИД на АСП в качеството му на административен орган по назначаване да упражнява правомощията си по разумен и справедлив начин. Съобразно изложеното следва да се приеме, че в случая изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване служебното правоотношение не са спазени, съответно налице е основанието по чл. 146, т. 5 АПК за отмяна на оспорената пред АССГ заповед. Решението на Административен съд София-град като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано следва да бъде отменено, и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови ново решение по същество, с което жалбата на А. Ведър против заповед №ЧР-2-41/26.02.2019 г. на Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, се приеме за основателна, а оспорения акт се отмени като незаконосъобразен. При този изход на делото, предвид претендираните и доказани разноски, следва Агенция за социално подпомагане да бъде осъдена да заплати на А. Ведър деловодни разноски за две съдебни инстанции в размер общо на 1500 лв., заплатени хонорари за един адвокат съгласно договори за правна помощ от 12.06.2019 г. и 12.02.2020 г. с адвокат Н. Стоилова и отразени сума от 1500 лв. за всяка инстанция, намалени до размер на 1500 лв. общо за двете съдебни инстанции, предвид направеното възражение от ответната страна пред първоинстанционния съд по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се уважава до посочения размер от 1500 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение