Решение № 1557 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2019 г.

Решение № 1557 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Н. Бабаджанков от [населено място] и на К. Найденов, М. Найденова, Н. Найденов, С. Найденов, Б. Киряков и В. Кирякова всички от [населено място], чрез процесуалните им представители адв. Вулджева и адв. Атанасов, срещу решение № 556 от 12.03.2019 г. по адм. д. № 961/2018 г. на Административен съд – гр. Пловдив, с което са отхвърлени жалбите срещу Заповед № 48 - РОА – 110 от 6.03.2018 г. на Кмета на район "Южен" на община Пловдив, с която на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 178, ал. 1 от (ЗУТ) е забранено ползването и достъпа до невъведения в експлоатация строеж "Жилищна сграда с партер и четириетажна с мансарда с идентификатор № 56784.530.225. 1 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Пловдив", намираща се в УПИ № IX – 225, кв. 5 – нов (стар 26) по плана на кв. "Въстаннически - север", гр. Пловдив, с административен адрес ул. "Гоце Делчев" № 7 и с което решение жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационните жалби се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил всички представени в производството доказателства и обстоятелства от значение за спора. Посочва, че съдът не е съобразил и неколкократно отменяни откази на главния архитект на район "Южен" на община Пловдив за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. Твърдят, че строежът е извършен на два етапа и за втория етап, който е извършен в отклонение с одобрените строителни книжа, не носят отговорност като собственици на обекти в сградата, а такава носи строителят. Твърдят и че оспореното решение е в противоречие с целта на закона и принципа за съразмерност, тъй като със забраната за ползване на сградата, ще бъдат лишени от единствените си жилища. Пред настоящата инстанция твърдят и настъпили нови обстоятелства като представят и доказателства в тази връзка, а именно решение от 11.10.2019 г. на Административен съд – гр. Пловдив за отменен отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в екплоатация на сградата, както и издадено такова удостоверение от 17.01.2020 г. Иска оспореното решение да бъде отменено, както и да бъде отменена заповедта на Кмета на район "Южен" на община Пловдив. Касаторите без Н. Бабаджанков претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Кметът на район "Южен" община Пловдив с представен писмен отговор на касационните жалби изразява становище за неоснователност на същите и законосъобразност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Л. Георгиева Иванова, Е. Харалампиева Бабаджанкова и Г. Николов Бабаджанков не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби, включително вземайки предвид представените пред настоящата инстанция нови доказателства. Касационната жалба (наименована частна жалба) на Н. Бабаджанков следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по отношение на него да бъде прекратено, тъй като не са отстранени нередовностите в нея. При извършване на дължимата проверка за редовност на частната жалба, председателят на второ отделение е оставил частната жалба на Бабаджанков без движение и е указал с разпореждане от 29.03.2019 г. в 7-дневен срок от съобщението Н. Бабаджанков да представи жалбата си подписана от него, приподписана от адвокат и да заплати държавна такса в размер 70 лв. и да представи вносния документ за това по делото. Съобщението е връчено на 18.04.2019 г. като е получено от Е. Бабаджанкова, майка на касатора, като в разпореждането изрично е посочено, че при неотстраняване на нередовността в срок, касационната му жалба ще бъде оставена без разглеждане. До изтичане на определения срок и към настоящия момент, установените нередовности в касационната жалба на Бабаджанков не са отстранени. По силата на чл. 213б, ал. 2 от АПК, ако нередовностите не бъдат отстранени в срок и същите се открият от съдебния състав в течение на производството, касационната жалба се оставя без разглеждане, а производството се прекратява от съдебния състав. В настоящия случай след образуване на делото и след неотстраняване на нередовностите от жалбоподателя Бабаджанков, вече настоящият състав след като установи, че не са отстранени нередовностите в касационната жалба, следва да остави същата без разглеждане, а производството по отношение на Н. Бабажданков следва да се прекрати. Втората касационната жалба на останалите касатори е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страни – адресати на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е е процесуално допустима. Разгледана по същество допустимата касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е материално законосъобразна. Приел е, че от събраните в хода на производството доказателства, се установява, че обекта към момента на издаване на заповедта се ползва за живеене. Приел е, че след като строежът се ползва без да е въведен в експлоатация по установения ред от компетентните органи по чл. 177 от ЗУТ, това е основание за издаване на оспорената заповед за забрана на ползването му. Приел е и че от доказателствата безспорно се установява, че процедурата по приемане на строежа не е завършена и липсва акт за въвеждане в експлоатация на същия, поради което е налице хипотезата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Приел е, че е неотносимо към спора обстоятелството, че строителството е извършено на етапи и съответно, че по отношение на първия етап не се прилага Наредба № 2 от 31.07.2003 г., тъй като същият е завършен преди 31.03.2001 г. Приел е, че това е така, тъй като се касае за единна сграда, изградена в отклонение от одобрените проекти, което засяга цялата сграда. Поради това е приел за законосъобразна заповедта досежно забраната за ползване на цялата сграда. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с ал. 1 от ЗУТ. Забраната за ползване на обекта е на основание чл. 178, ал. 1, предл. Първо от ЗУТ, а именно поради това, че обекта се ползва без да е въведен в експлоатация по предвидения за това ред. След издаване на оспорената пред АС – гр. Пловдив заповед и преди приключване на устните състезания в това производство са настъпили нови факти и обстоятелства от значение за спора. Пред настоящата инстанция са представени съдебно решение № 1931 от 11.10.2019 г. на АС – гр. Пловдив по адм. д. № 647/2019 г., с което е отменен отказ на главния архитект на район "Южен" на община Пловдив за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на "Жилищна сграда – първи, втори етап и надстройка", намираща се в ПИ идентификатор № 56784.530.225 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ IX – 225, кв. 5 – нов (стар кв. 26) по плана на кв. "Въстанически - север" с административен адрес гр. Пловдив, ул. "Гоце Делчев" № 7 и преписката е върната за произнасяне на административния орган. Това решение е влезнало в сила на 15.11.2019 г. без да е оспорено. Въз основа на това решение и при направен преглед и като е взел предвид, че строежът на сградата е извършен въз основа на разрешение за строеж № 22 от 12.04.1990 г., № 180 от 14.12.2000 г. и № 160 от 4.10.2002 г., Главният архитект на район "Южен" е издал удостоверение за въвеждане в екплоатация № 3 от 17.01.2020 г. за строеж "Жилищна сграда – първи, втори етап и надстройка", намираща се в УПИ IX – 225, кв. 5 – нов (стар кв. 26) по плана на кв. "Въстанически - север" (ПИ идентификатор № 56784.530.225 по КККР на гр. Пловдив), с административен адрес гр. Пловдив, ул. "Гоце Делчев" № 7". Т. е. към момента на постановяване на настоящото решение не са налице материално правните предпоставки по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за забрана на ползването на сградата, тъй като за нея вече е налице издадено удостоверение за въвеждане в екплоатация от компетентните органи. Тези релевантни факти осъществили се и установени по делото след издаване на обжалвания акт следва съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК водят до извод за незаконосъобразността на оспорената заповед към момента на приключване на устните състезания, поради отпадане на предпоставките за забрана за ползването. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му, но не и след това. Изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142, ал. 2 АПК, в случая е приложимо, тъй като са установени нови факти от значение за делото, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Във връзка с гореизложеното и предвид отпадането на предпоставките за забрана на ползването на строежа, тъй като същият е въведен вече в експлоатация и поради настъпилите нови факти и обстоятелства от значение за спора, оспореното решение на АС – гр. Пловдив следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед на кмета на район "Южен" на община Пловдив. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника по касация Кмета на район "Южен" на община Пловдив за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, а искането на касаторите К. Найденов, М. Найденова, Н. Найденов, С. Найденов, Б. Киряков и В. Кирякова за присъждане на разноски за двете инстанции, а именно сторените в първата инстанция за заплатени държавни такси и процесуално представителство и в размер на заплатената държавна такса за настоящата инстанция като основателно и доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 213б, ал. 2, изр. последно от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,