Решение № 3177 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 312/2017 г.

Решение № 3177 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 312/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - П. против решение № 2130 от 10.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1148/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменено решение № 2153-15-107/22.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № 6310184479/протокол № 2140-15-63/28.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., с което на Ж. А. Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е изпратена преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. П., за ново произнасяне по заявлението й за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съблюдаване на дадените в решение указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ж. А. Н., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност по подадената касационна жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - П. е отменено решение 2153-15-107/22.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № 6310184479/протокол № 2140-15-63/28.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., с което на Ж. А. Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. П., за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Ж. А. Н., при съблюдаване на дадените в решение указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение съдът, след като е обсъдил доказателствата по преписката е приел, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Неправилна обаче е била преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане. Мотивирал се е, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. Не е изяснил факти и обстоятелства, чието наличие или липса са от значение за признаването или непризнаването на спорния осигурителен стаж. Посочил е, че в случая невъзможността да бъде извършена съответната проверка, не може да послужи като основание за незачитане на осигурителен стаж за периода от 01.01.1980 г. до 31.12.1980 г., положен на длъжност "общ работник" и от 01.01.1981 г. до 31.12.1989 г. на длъжност "оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех", за който стаж Н. е представила УП-30 № ХIV-242/17.06.1990 г., издадено от Железопътен завод "Георги Димитров" - С.; и за периода 01.01.1990 г. до 01.08.1995 г. на длъжност "оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех", за който е представен УП-3 № 203-3/23.07.2001 г., издадено от ДФ "Строймашинженеринг" /правоприемник на СО "Вагоностроене"/. Още повече, че жалбоподателката разполага с надлежно съставена и заверена трудова книжка, с надлежно вписан стаж и от двамата работодатели. Мотивирал се е и, че представената от Н. трудова книжка, чиято материалната доказателствена сила като официален документ по смисъла на чл. 347 от КТ, не е оборена по съответния ред, е годно и достатъчно доказателство за направените в нея отразявания. На последно място съдът е приел, че административният орган е допуснал и нарушение и на чл. 34 от АПК. Изложеното е обосновало съда да отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане, като върне преписката на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ-П., за ново произнасяне по заявлението на Ж. А. Н. при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд - П. е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Първоинстанционният съд правилно е приел, че пенсионните органи са формирали своите изводи в противоречие с правилото на чл. 35 от АПК, като са постановили оспореният административен акт без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. В случая пенсионният орган е отказал да зачете стажът на Н. по спорните удостоверения обр. УП-2 изх. № 203-2/23.07.2001 г. и обр. УП - 3 изх. № 203-3/23.07.2001 г. от ДФ "Строймашинженеринг" С. и удостоверение обр. УП № 30 № ХIV - 242 от 17.06.1990 г., издадено от Железопътен завод "Г. Д." - С., като не е изследвал въпросът съхраняват ли се изходящи дневници от работодателите и вписани ли са в тях издадените удостоверения, както и други относими въпроси. В нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК административния орган във връзка с изясняване на положения през спорния период стаж от Н. не е събрал служебно всички доказателства относими към случая. При наличните данни по делото, т. нар. "спорен" стаж, незаконосъобразно не е бил приет от пенсионния орган, както правилно е приел и съдът. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Като официални документи, те се ползват с материална доказателствена сила и административният орган е длъжен да зачете отразения в тях осигурителен стаж. А в случая спорният стаж на Н. е отразен в надлежно съставена и заверена трудова книжка. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за присъжда на разноски касационният жалбоподател следва да заплати сумата от 350 лева за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение