Решение № 13502 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8035/2014 г.

Решение № 13502 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8035/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 5650/25.04.2014 г. по адм. дело № 13474/2012 г. на Върховния административен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - Николай Иванов Трантин, в писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С атакуваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е отменил заповед рег. № К 9943/05.09.2012 г. на министъра на вътрешните работи. С цитираната заповед на Николай Иванов Трантин е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 15.03.2012 г. инспектор Николай Иванов Трантин, в качеството си на полицейски служител, се е намесил в гражданско - правен спор, като е осуетил изпълнението на правно - регламентирани действия от служебно естество на служители от фирма "Секюрити 96 Груп" ООД срещу брат му Васил Трантин - деяние, с което виновно е нарушил т. 4, т. 7, т. 8 и т. 12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/08.06.2006 г., действията му са станали достояние на граждански лица, с което е уронил престижа на службата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в нарушение на материалноправни разпоредби - основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Според съда безспорно са установени обстоятелствата, свързани със сигнала за заплаха за живота и здравето, подаден от Васил Трантин, който налага реакцията на полицейските служители, включително жалбоподателя, по проверката му на мястото, посочено от Васил Трантин. Тричленният състав е приел, че действително сигналът не е регистриран своевременно според изискванията на Инструкция рег. № Iз-2843/29.11.2010 г., изменена с Инструкция рег. № Iз-2359/14.09.2011 г. за организацията и работата на МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, регистрирани са единствено протоколите за предупреждение, изготвени на основание чл. 56 от ЗМВР, но доколкото такова нарушение не е вменено на Трантин с оспорената заповед, то съдът не го е обсъдил в контекста на преценката за законосъобразност на заповедта. Съдът е изложил съображения, че не споделя вложеното от дисциплинарнонаказващия орган разбиране за намеса в гражданско-правен спор и осуетяване на изпълнението на правно-регламентирани действия от служебно естество, извършвани от представителите на "Секюрити 96 Груп", развили се в сервиза на Васил Трантин. Тричленният състав е отбелязал още, че в заповедта не е пояснено в какво се изразяват тези правно-регламентирани действия . По тези съображения съдът е стигнал до извод, че в разглеждания казус дисциплинарнонаказващият орган не е доказал намеса в правно-регламентирани действия, които осъществява фирмата в сервиза на В. Трантин, и които са прекъснати неправомерно от полицейските служители, проверяващи сигнала за заплаха. Решението е правилно. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушение по т. 10 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, който изброява видовете дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР са и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява. Дисциплинарната отговорност на Трантин е ангажирана за това че в качеството си на полицейски служител се е намесил в гражданско правен спор, като е осуетил изпълнението на право-регламентирани действия от служебно естество на служители на фирма "Секюрити 96 Груп" ООД срещу брат му. Както правилно е отбелязал и тричленният състав, нито в заповедта, нито в обобщената справка или становището, цитирани в заповедта, е посочено в какво се изразяват тези право-регламентирани действия, които са извършвали служителите на дружеството. Липсата на посочване на конкретните действия, представляващи право-регламентирана дейност, възпрепятстват съда да прецени дали наистина извършваните действия от служителите са били правно-регламентирани/ т. е. допустими и незабранени съгласно нашия закон/ и второ дали действително служителят е осуетил извършването на тази правно-регламентирана дейност/ както твърдят служителите на дружеството/ или е осуетил извършването на забранена от закона дейност, в каквато насока са твърденията на брат му. Съгласно българското законодателство правно-регламентираната дейност, извършвана от дружества, събиращи просрочени вземания, се осъществява единствено и само със съгласието на длъжника и при положение, че същият признава задължението. Примери за такъв вид правно-регламентирана дейност са получаване на дължима сума чрез доброволно плащане от длъжника или от друго лице, получаване на дължима вещ чрез доброволно предаване на вещта от длъжника и др. действия, извършвани доброволно от длъжника. Принудително изпълнение на задължението т. е изпълнението без съгласието на длъжника се извършва единствено и само от изрично определени държавни органи - съдебни изпълнители при спазване на строго регламентирана процедура/ чл. 410 и следващите от ГПК - издаване на заповед за изпълнение; чл. 442 и следващите ГПК - изпълнение на парични вземания; чл. 521 и следващите ГПК - принудително отнемане на вещи/. Ето защо посочването на конкретните действия, които е следвало да извършат служителите на дружеството, е от изключително значение за установяване на факта дали действително са осуетени правно-регламентирани действия, което пък от своя страна ще доведе до установяване на факта дали описаното в заповедта деяние може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение. Непосочването на конкретните действия на служителите на "Секюрите 96 Груп" ООД, предприети срещу Васил Трантин, прави заповедта немотивирана, което е основание за отмяна на същата като незаконосъобразна. По делото не е спорно обстоятелството, че на 15.03.2015 г. в рамките на работното време Васил Трантин е подал жалба до Районна прокуратура - Разлог за осъществявани закани, заплахи и опити за изнудване от служители на "Секюрити 96 Груп" ООД. Не е спорен и фактът, че към 15.03.2012 г. жалбата все още не е била регистрирана в РПУ- Разлог, както и в ПУ- Якоруда, както и че във връзка с подадената жалба на 19.03.2012 г. е разпоредено от прокурор при РП - Разлог извършването на проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл. 144 и чл. 213 НК. По делото не се спори и относно факта, че Николай Трантин, като брат на лизингополучателя, е имал информация за подадената от страна на брат му жалба срещу служители на дружеството. Безспорно е и обстоятелството, че Николай Трантин е нарушил разпоредбата на чл. 6 от Инструкция рег. № Iз-2843/29.11.2010 г., тъй като не е докладвал за регистриране полученото от брат му съобщение за извършено престъпление, както и разпоредбата на чл. 11 от Инструкция № Iз-17118/15.09.2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на министерството на вътрешните работи и реда в тях, доколкото не е издал или разпоредил издаване на заповеди за задържане на лицата Светослав Славов и Станимир Станчев, при положение че е ограничено правото им на свободно придвижване. Но доколкото служителят не е наказан за тези нарушения, същите са неотносими към законосъобразността на обжалвания административен акт и не следва да се обсъждат в настоящото производство. Спорният по делото въпрос е извършвали ли са служителите на дружеството правно-регламентирана дейност и дали тази дейност е била осуетена от полицейския служител. Както бе отбелязано и по-горе, настоящата инстанция не може да отговори на този въпрос, тъй като административният орган, нарушавайки разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, не е посочил какви са конкретните действия, които са извършвали или е предстояло да извършат служителите на "Секюрити 96 Груп" ООД по отношение на Васил Трантин и които според дисциплинарнонаказващия орган попадат в обхвата на понятието правно-регламентирана дейност. Непосочването на конкретните факти, включващи се в съдържанието на понятието "правно-регламентирана дейност" налага извод за незаконосъобразност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание. Като е стигнал до същия извод и е отменил обжалвания акт, тричленният състав е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав