Решение № 14473 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2010 г.

ВАСII отделение29.11.2010 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 102/28.05.2010 г, постановено по адм. д. № 127/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Перник. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 14473 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Гълъб Стоилов Божанов, против решение № 102/28.05.2010 г, постановено по адм. д. № 127/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Перник. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска отмяната му. Представителят на нач. сектор Перник на РДНСК - Югозападен район изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че жалбата е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора, против Заповед № ДК-02-П-к-08/26.02.2010 г, на началника на РДНСК-Перник, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, във вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Гараж-2 броя", извършен от Гълъб Стоилов Божанов в УПИ V-3703, кв. 50, по плана на гр. Перник. За да постанови този резултат административния съд е приел, че е налице незаконен строеж, поради което същият подлежи на премахване по силата на чл. 225, ал. 1, ЗУТ. Съдът е направил извода, че издадената заповед от началник-сектор Перник на РДНСК - Югозападен район за премахване на незаконния строеж е правилна и законосъобразна. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона. Заповедта на нач. сектор-Перник при РДНСК - Югозападен район е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Съгласно установеното с констативните актове и в съответствие със събраните по преписката доказателства административният орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 55 ЗТСУ (отм.), чл. 225, ал. 1, т. 5 от ППЗТСУ (отм.), сега чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ от ЗУТ. По делото безспорно е било установено, че процесните гаражи са били построени без необходимите строителни книжа и одобрени архитектурни проекти, както и без разрешение за строеж. Към момента на построяването им - 1986 г, при действащите ЗТСУ (отм.) ППЗТСУ (отм.) и Наредба № 5/1977 г,за правила и норми за териториално и селищно устройство, строежът е бил извършен без строителни книжа, на регулационната линия със съседния УПИ II-1120, кв. 50 по плана на гр. Перник, отреден за строителство на детска градина, като строежът не покрива калканна стена или плътна ограда, извършен е без налично съгласие на съседите и не е предвиден с подробен устройствен план (съответно квартално застроителен и силуетен план). Същите се недопустими по смисъла на чл. 97, т. 1,3 и 5 от Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977 г, действала към датата на изграждането им. Недопустими са и съгласно чл. 116, ал. 2 ППЗТСУ. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че представените от касатора нотариално заверени декларации, отразяващи съгласието на съседите за построяването на гаражите, не могат да бъдат убедителни доказателства нито за законността на строежа, нито за неговата търпимост, тъй като са съставени след извършените констатации на контролните органи. Съгласно чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Видно от изготвената и приета по делото СТЕ в процесния случай тези изисквания не са били спазени. Не е спазена и разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ЗУТ за разстоянието на допълващото застрояване до вътрешните граници на УПИ. Правилен е изводът на съда, че след като не е налице разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 и 2 от ЗУТ, и жалбоподателя не притежава нужните строителни книжа е налице един незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който като такъв подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от същия закон. Налице е влязъл в сила отказ за издаване на удостоверение за търпимост по § 16 ПР на ДР ЗУТ на гл. архитект на Община - Перник. Правилно съдът е приел, че констатациите на административния орган за незаконосъобразност на процесните гаражи не са били оборени с надлежни доказателства от страна на касатора нито в административното производство, нито пред съдебната инстанция. Надлежни доказателства, установяващи по безспорен начин законността на процесните гаражи, не са представени и пред настоящата касационна инстанция. Следователно законосъобразно е прието от съда, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от същия закон. Издаденият на това основание административен акт е от компетентен орган и е законосъобразен. Решението на Административен съд-Перник следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - второ отделение,

Цитирани разпоредби

1