Решение № 11206 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7226/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. В. М. за отмяна на влязло в сила Решение 4589 от 20.05.2025 г. по адм. дело 587/2025 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 25-1030-000143 от 04.03.2025 г., издадена от началник група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Пловдив, сектор Пътна полиция. Като основание за отмяна сочи чл. 239, т. 1 и 3 АПК твърди, че съдебният акт се основава на акт за установяване на административно нарушение, който няма необходимата установителна и доказателствена сила. Въз основа на същия АУАН е издадена и втора заповед за прилагане на още една ПАМ. Става въпрос за Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 25-1030-000144 от 04.03.2025 г. на началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор Пътна полиция, с която на Д. М. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. б ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо, с рег. [рег. номер], за срок от 6 месеца. Втората заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение. За да отмени административния акт, съдът е приел, че представеният по делото акт за установяване на административно нарушение (АУАН) не е подписан от актосъставителя му. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски по приложен списък. Ответникът - началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. По същество искането е неоснователно. Предмет на искането за отмяна е Решение 4589 от 20.05.2025 г. по адм. дело 587/2025 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 25-1030-000143 от 04.03.2025 г. на началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор Пътна полиция, с която му е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е законосъобразен на всички основания по АПК. Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решение 4589 от 20.05.2025 г. по адм. дело 587/2025 г. на Административен съд - Пловдив не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. С влязло в сила Решение 5135 от 06.06.2025 г. по адм. дело 588/2025 г. на Административен съд Пловдив е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 25-1030-000144 от 04.03.2025 г. на началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор Пътна полиция, с която на Д. М. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. б ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо, с рег. [рег. номер], за срок от 6 месеца. За да отмени административния акт, съдът е приел, че представеният по делото АУАН рег. 3597005/01.03.2025 г. е подписан от свидетел и нарушителя, но не и от актосъставителя. Според съда този документ е послужил като фактическо и правно основание за издаване на оспорената ПАМ, поради което дисквалификацията му води до незаконосъобразност на приложената принудителна административна мярка. Производството за отмяна по чл. 237 и сл. АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да докаже в това производство. В случая от искателя не е доказано наличието на нито едно от двете посочени основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Същият АУАН като този по адм. дело 588/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив е описан в обстоятелствената част на процесната ПАМ. Този АУАН е бил известен на страната при разглеждане на делото, тъй като същият му е бил връчен и негово копие е било представено по делото. Именно в производството по обжалването на процесната ПАМ оспорващият е следвало да изложи своите възражения срещу реквизитите на АУАН и неговата доказателствена сила, а не да се позовава на проверката, извършена в друго съдебно производство, образувано по жалба срещу различна ПАМ. Пасивното процесуално поведение на страната не може да бъде санирано чрез извънинстанционния способ за проверка на влезли в сила съдебни решения. Съгласно чл. 239, т. 3 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая не са представени доказателства, че АУАН е признат за подправен по надлежния съдебен ред, нито че издаденото въз основа на него наказателно постановление е отменено. По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение