Решение № 731 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9219/2008 г.

Решение № 731 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9219/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Гергана Стефанова Павлова, Никола Станоев Николов, Станка Миладинова Спасова и Георги Миладинов Николов, всички от София, против решение № 131, постановено на 28.03.2008 г. от Административен съд София град по адм. д. № 1642/2007 г. Поддържа се твърдение за незаконосъобразност и необоснованост - касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - Кметът на Столична община - район Люлин - не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита изводите на съда за правилни, тъй като в развитото производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съдът изследва и преценява само наличието на реално фактическо строителство и или наличие на строителна дейност, която по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на имота. Касационната жалба е подадена в срок, допустима е процесуално, а по същество е неоснователна поради следните съображения: В производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ Административен съд София град е разгледал жалба на касаторките срещу заповед на кмета на район Люлин при Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение на техническата служба за определяне застроената част на бивша земеделска земя, съставляваща имот № 757, к. л. 261. Цялата територия на имота, възлизаща по графични данни на 3643 кв. м. е била определена като застроена. Съдът е отхвърлил жалбата, като е приел така, както и комисията, че целият имот е застроен. За да постанови този резултат е допуснал и приел две експертизи - основна и допълнителна. В първоначалното си заключение в. лице сочи, че съгласно действащия застроителен и регулационен план за м. "Люлин център" част от процесния имот попада в кв. 1 УПИ-1 с отреждане за"ЖС, магазини, подземен гараж и озеленяване" и УПИ-V с отреждане за "църква и православен учебен център". Останалата част от имота попадала в инж. инфраструктура -улица, която е изпълнена. Частта от имота, попадаща в УПИ V, площ от около 675кв. м. била незастроена. Същата е оцветена на скицата в жълто. В терена имало паметна плоча на Джавахарлал Неру, която е установена на място при оглед, без да е нанесена в кад. план. Същата била преместваема. В допълнителното си заключение в. лице сочи, че тази част от имота е с обща площ около 695кв. м. Върху нея имало извършена вертикална планировка с озеленяване. През югозападната незастроена част минавала подземна инженерна комуникация. При депозиране на заключението в. лице е пояснило, че в посочената свободна част от имота нямало отреждане за озеленяване, но такова имало с вертикална планировка. В същия имот имало и подземна инженерна комуникация, според нея канализация. Паметната плоча била с монумент, около който имало тревна площ. Целият имот бил облагороден, имало ограда от жив плет. Анализирайки заключенията на двете експертизи в съответствие с разпоредбата на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ Наредба I7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на територията съдът е взел предвид, че в понятието "жилищни територии" се включват части от населеното място, в които са обединени урегулирани поземлени имоти, предназначени предимно за жилищно застрояване. Прието е, че спорният имот се намира в жилищна територия, която съобразно характера на устройство и застрояване се определя по чл. 16 т. 4 от Наредбата с "преобладаващо комплексно застрояване". Взета е предвид и разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗУТ, според която в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия, както и ал. 3 от същия член, според която"допълващи зелената система" са и "озеленените площи за ограничено обществено ползуване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси". От всичко това е изведен извод, че извършеното озеленяване е елемент на застрояване, поради което и спорната площ е определена за застроена и заповедта на кмета оставена в сила. Касаторите оспорват изводите на съда. Считат, че процесната част от имота е незастроена, както било посочено и от вещото лице, тъй като не попада в планирано мероприятие, а съдът не е взел предвид и не съобразил доказателствата по делото. Върховният административен съд не възприема доводите на касаторите и счита решението на административния съд правилно. Не би могло да се възприеме буквално, че след като не е налице планирано мероприятие озеленяване извършеното такова не следва да се преценява като реализация на вид строителство. Спорният имот попада в жилищен комплекс, в който безспорно не може да се реализира плътно застрояване. На място е установено, че този имот има своята вертикална планировка, върху която е извършено съответно облагородяване, както е посочило вещото лице, Налице е ограждение с жив плет. Обосновано административният съд е мотивирал своя извод за липса на свободна от застрояване площ, като се е позовал на разпоредбата на ЗУТ, предвиждаща устройване на зелени площи. В този смисъл и приетото благоустрояване и озеленяване като елемент от комплексното жилищно строителство налага извод, че спорната процесна плащ не е -свободна от застрояване. Като е приел това административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение