Решение № 3044 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11692/2012 г.

Решение № 3044 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11692/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Стойчева, против решение № 3686 от 29.06.2012 г., постановено от Административен съд София - град, Второ административно отделение, 37 състав, по адм. д. № 1793/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя в процесния случай не се касае за извършена проверка на място от експертите от "Технически инспекторат" към ДФЗ- РА, каквото е изискването на чл. 30 и сл. от Регламент (ЕО)№ 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. и не е имало задължение за извършване на допълнителни проверки. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда относно определените финансови санкции и развива тезата, че процентът на наддекларираните площи е надхвърлил 50%, като заявява, че ако евентуално неправилно е изчислен този процент, той е следвало да се коригира от съдебния състав съобразно приетата експертиза на 29,52%. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - Петър Любенов Симеонов от гр. Левски оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Йончева, която с писмена молба и с писмен отговор пледира за оставянето й без разглеждане поради просрочие, както и за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото констатацията на съда за липсата на нужните мотиви към атакувания административен акт е достатъчно основание за неговата отмяна, като в тази насока има многобройна практика на ВАС - трето и четвърто отделение и не е необходимо нейното преповтаряне. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Неоснователно е възражението на ответника за просроченост на касационната жалба, тъй като съобщението за обжалваното решение е получено в ДФЗ на 09.07.2012 г. и жалбата е подадена по пощата на дата 23.07.2012 г., съобразно печата за изпращане, поставен върху приложения по делото пощенски плик. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 3686 от 29.06.2012 г. е отменено уведомително писмо изх. № 02-150-6500/3376 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подадено от Петър Любенов Симеонов от гр. Левски общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН 15/100610/48484 по СЕПП в размер на 10266,90 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 8662,47 лв. на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в същото решение, в срок от един месец от влизане в сила на решението. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е проверил законосъобразността на волеизявлението на административния орган по реда на чл. 146 от АПК и е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентния за това орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, но не е мотивиран и при постановяването му са допуснати съществени нарушения с административнопроизводствените правила и противоречия с материалноправните разпоредби, които са подробно анализирани в съдебното решение. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. При постановяване на атакувания съдебен акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд София - град точно е констатирал, че процесното уведомително писмо съдържа правно основание за издаването му - чл. 43, ал. 3, т. 4 във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП, но липсва каквато и да е конкретизация относно площите и сумите, които са отказани по посочените основания. Само относно застъпените площи е посочено БЗС с площ 0,01 ха, но и за него не е конкретизирано с кой друг имот на кой земеделски производител се застъпва, с оглед на което и спрямо тази част не може да се установи дали посоченото от ДФЗ застъпване отговаря на действителното положение и да се упражни контрол по законосъобразност по този въпрос. Правилно първоинстанционният съд е установил несъответствие в приложените таблици към процесното уведомително писмо - като правно основание след таблицата е отразен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП относно площи, посочени в колона 4 от първата таблица, която обаче е празна и не са вписани имотите, които не се стопанисват. Касае се за съществено нарушение, защото поради допускането му, както жалбоподателят в първоинстанционния процес, така и съдът е принуден да предполага за кои площи евентуално и приложена нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и за кои - чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП и да гадае на основание на какви факти е прието, че блоковете не са стопанисвани, че се застъпват и кои са с по- малка площ от допустимата за подпомагане. Настоящият съдебен състав констатира, че в словесната част от уведомителното писмо е вписано, че ДФЗ - РА отказва подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане по СНДП, а в третата приложена към писмото таблица е отразено, че оторизираната сума е 878, 69 лв., която съвпада изцяло със заявената сума от производителя. Това още повече затруднява преценката на съда при установяване на релевантните факти и съответствието на конкретните обстоятелства /непосочени от адм. орган/ с приложимите правни норми. В мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е установено, че не е спорно между страните, че стопанисваните от Петър Любенов Симеонов площи са били извън допустимия слой през 2009 г., но след наемането им през м. април 2010 г. те са обработени - почистени и рекултивирани, което е видно от показанията на изслушаните свидетели. Същественото в случая е, че земеделският производител е подал писмено възражение срещу изключване на площите от допустимия слой за 2010 г., като изрично е описал извършените от него действия и е посочил времето за това, но от страна на ДФЗ не са представени доказателства възражението да е обсъдено и да са извършени проверяващи действия по него. По изложените съображения първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод за осъществено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на относимите към спора факти и обстоятелства. По отношение на установените от ДФЗ площи с размери под нормативно установените, в оспореното съдебно решение правилно е преценено, че от представените едва в съдебното производство снимки не е видно кога точно е извършено заснемането. В тази връзка първоинстанционният съд се е позовал на приетата СТЕ и на приложено писмо от МЗХ, според които заснемането е направено само през 2009 и 2011 г., но през процесната 2010 г. не е извършено заснемане, предвид на което законосъобразно не е кредитирал заключенията, отнасящи се за 2009 г. Относно прилагането на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП първоинстанционният съд е извел вярно заключение, че е установено стопанисването на площите от земеделския производител - почистване и засаждане със звездец и червена детелина, но не е установено какъв е броя на дърветата и храстите с височина над 50 см. на хектар и дали те са в рамките на допустимите, съобразно изискванията на чл. 16, ал. 2, т. 1 или т. 2 от Наредба № 5/2010 г. и чл. 34, т. 4 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Във връзка с отразеното в приложените към процесния административен акт таблици за застъпвания, които не са отстранени, следва да се има предвид, че нормата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, която регламентира това основание за отказ от финансиране изобщо не е вписана като правно основание в оспореното уведомително писмо, предвид на което съдебното разглеждане на това обстоятелство е безпредметно. За пълнота на изложението следва да се отрази, че не са представени доказателства от страна на издателя на административния акт земеделският производител да е надлежно уведомен за установено застъпване на площи, не му е предоставена възможност за представяне на документи, доказващи правното основание за ползване, като той не се е отказал от съответните площи. При описаните подробно от първоинстанционния съд нарушения при издаването на процесното уведомително писмо, настоящият съдебен състав счита, че е законосъобразен изводът, изведен в обжалваното решение за липса на правно основание за налагане на финансова санкция. Тъй като не са конкретизирани площите, относно които е прието от ДФЗ, че надвишават с 50% действително стопанисваната площ, решаващият съдебен състав намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 58 от Регламент (ЕО) №1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение, счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Ответникът по касационната жалба е претендирал чрез процесуалния си представител адв. Йончева присъждане на направените разноски по делото, но това искане се отхвърля, тъй като няма доказателства за реално извършени разноски в настоящото касационно производство. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение