Решение № 4338 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 667/2016 г.

Решение № 4338 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 667/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Георги Петков Петков срещу решение № 13132 от 04.12.2015 г., постановено по адм. дело № 9832 по описа за 2014 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение. Касационният жалбоподател, лично и чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че в нарушение на чл. 224 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) се приема, че е извършил дисциплинарно нарушение. Както обжалваната заповед, така и решението, са издадени в нарушение на чл. 225, ал. 4, чл. 227, ал. 1, т. 1, чл. 229, ал. 3 и чл. 230, ал. 3 от ЗМВР (отм.), тъй като е установено наличието на досъдебно производство по случая, но не е установено в каква фаза се намира то. В противоречие с трайната практика на Върховния административен съд (ВАС) се приемат за доказани факти, на базата на протоколи от досъдебното производство, без да има данни за влязъл в сила акт на прокуратурата или съда. Събраните доказателства са обсъдени в противоречие с изискванията на чл. 171 и чл. 172а, ал. 2 от АПК. Кредитирани са единствено доказателствата, обосноваващи тезата на наказващия орган, а останалите са пренебрегнати. При наличието на две групи свидетели не става ясно защо са кредитирани единствено обясненията на т. нар. пострадали, въпреки многобройните противоречия между тях. Пренебрегнати са представени материали от интернет, които потвърждават показанията на свидетеля Мерджанов. Не е обсъден доводът, че при инцидента Петков не е бил на работа, не е имал униформа и служебни знаци, а се приема, че е извършил нарушение на служебната дисциплина и е уронил престижа на службата. Публикациите в медиите не са дело на жалбоподателя, а са следствие от неправомерно изнасяне на информация от страна на прокуратурата и разследващите органи. Пропуснат е фактът, че медицинските свидетелства, издадени в деня на инцидента, не съдържат данни за увреждания. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, по съществото на спора, с което жалбата му да бъде уважена. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане към съда тя да бъде оставена без уважение, а решението на тричленния състав на ВАС, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение № 13132 от 04.12.2015 г. постановено по адм. дело № 9832 по описа за 2014 г. на ВАС, пето отделение, е отхвърлена жалбата на Георги Петков Петков срещу заповед № К3689 от 25.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи и Петков е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи (МВР) сумата 450,00 лв. - направени по делото разноски. За да постанови решението си, съдът е изложил, че с оспорената заповед № К3689 от 25.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи на Георги Петков Петков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 19.10.2013 г. около 16.30 ч. на "Асеновградско шосе", в близост до металургичен комбинат "КЦМ" АД, в извънработно време, управлявайки личния си автомобил, придружаван от три лица, при възникнал инцидент с Бейсим Нури Салим - водач на лек автомобил марка "Пежо", ДК № РВ 5446МТ, служителят в съучастие с две от лицата, е нанесъл побой на Бейсим Салим и пътуващите с него две тринадесетгодишни момчета (Сали Дурсун Салим и Хакан Идриз Исмаил), като им причинили телесни повреди, а случаят е станал обществено достояние, чрез средствата за масово осведомяване (публикувана статия със заглавие "Полицай бие деца на пътя" във вестник "Марица", бр. 249 от 23.10.2013 г.) и е уронил престижа на МВР. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.). В мотивите на заповедта е посочено, че с действията си Петков е нарушил разпоредбата на т. т. 4, 7, 8, 18, 64 и 77 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (отм.). Дисциплинарното производство срещу него е образувано със заповед № К1409 от 12.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи. С последваща негова заповед № К-2739 от 14.03.2014 г. е удължен срокът за провеждането на дисциплинарното производство. На 31.03.2014 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначена комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Служителят е запознат със справката на 31.03.2014 г. Същият е бил уведомен, че има право в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения, като такива, са депозирани от него на 01.04.2014 г. Служителят е поканен да даде писмени обяснения с покана рег. № 16539 от 25.02.2014 г., като същите са депозирани от него на 28.02.2014 г. Изготвено е становище от 02.04.2014 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи, за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на Петков и прекратяване на служебното му правоотношение. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в производството заповед № К3689 от 25.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Илиян Тодоров Мерджанов и Борислав Здравчев Здравчев, чиито показания съдът подробно е обсъдил в решението си, като е посочил и обосновал кои от показанията кредитира. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в рамките на установените срокове по чл. 225 от ЗМВР, като заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Приел е, че в хода на административното производство са събрани и обсъдени всички относими към спора доказателства и обосновано, въз основа на тях, са приети за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност от служителя. Решението е правилно. В съответствие със събраните по делото доказателства е направеният от ВАС, тричленен състав, извод за законосъобразност на № К3689 от 25.04.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Петков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Правилно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.) административен орган и в предвидената от закона форма, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й. Съображения, обосноваващи наложеното наказание, се съдържат и в цитираната в заповедта обобщена справка. Административната процедура по налагане на наказанието е проведена по правилата, разписани в чл. 229 и следв. от ЗМВР (отм.) и чл. 223 и следв. от ППЗМВР (отм.). Дисциплинарното наказание е наложено в преклузивния двумесечен срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.), а заповедта е издадена в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението. В съответствие със закона е и изводът на тричленния състав на ВАС, че предпоставките за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Неоснователни са направените в касационната жалба възражения, че неправилно са приети за доказани факти, на базата на протоколи от досъдебното производство. Съгласно 36, ал. 1 от АПК доказателствата се събират служебно от административния орган. В случая с писмо на в. н. д. зам.-директор "Полиция" в ОД на МВР - Пловдив са надлежно изискани заверени копия от материалите по преписка рег. № ИЯ/01-16012 от 23.10.2013 г., представляващи част от материалите по досъдебно производство № 192/2013 г. по описа но ОСО при Окръжна прокуратура - Пловдив. С постановление от 07.11.2013 г. на прокурор в Районна прокуратура - Пловдив е разрешено заверени копия от материали по досъдебното производство, конкретно - материалите по посочената преписка да бъдат предоставени на в. н. д. зам.-директор "Полиция" в ОД на МВР - Пловдив. Същите са постъпили в ОД на МВР - Пловдив на 15.11.2013 г. Следователно посочените документи, редовно приобщени към административната преписка, са доказателства, имащи сила и пред съда. Посочените в заповедта действия на служителя, изразяващи се в нанасяне на побой на Бейсим Салим, са безспорно установени в хода на административното производство. Те се потвърждават пряко от снетите в хода на дисциплинарното производство сведения от Бейсим Салим, Хакан Исмаил и Сали Салим (пътували в лекия автомобил "Пежо"), както и от обясненията дадени от Борислав Здравчев, разпитан в хода на първоинстанционното производство като свидетел. Всички те установяват, че Георги Петков се е приближил към водача на лекия автомобил "Пежо" и му е нанесъл удари в лицето през отворения прозорец. Противно на изложеното в касационната жалба, в заявеното от посочените лица досежно действията на наказания служител, не се откриват противоречия. Сведенията, дадени от пътуващите с Петков негови колеги - Илиян Мерджанов (разпитан в първоинстанционното производство като свидетел), Румен Игнатов и Даниела Арданова, че не е осъществяван физически контакт между наказания служител и водача на лекия автомобил "Пежо", правилно не са кредитирани от тричленния състав на ВАС, предвид възможната тяхна заинтересованост. Посочените лица са колеги на наказания служител, налице са данни, че са участвали в незаконосъобразните действия спрямо останалите пътували в лекия автомобил "Пежо" лица. Дадените от тях сведения не кореспондират с обясненията, дадени от независимия за спора свидетел Борислав Здравчев и с останалия доказателствен материал. Представените от жалбоподателя материали от интернет не водят до различни правни изводи относно осъщественото от него поведение, без значение дали и по какъв начин същият е бил провокиран. Без значение е и фактът образувано ли е по случая досъдебно производство и в каква фаза се намира то. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.) основанието за търсене и на друг вид отговорност не изключва дисциплинарна такава. Дисциплинарната отговорност е самостоятелна по вид юридическа отговорност и съществува вън и независимо от административно-наказателната, гражданската и наказателната отговорност на служителя. В този смисъл е изразеното и в мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по тълкувателно дело № 4/2007 г. на Общото събрание на ВАС становище, че "Заради разширения обхват на дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР няма значение дали деянието представлява и престъпление или административно нарушение". Извършеното от Петков деяние е в противоречие правилата на т. т. 4, 7, 8, 18, 64 и 77 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Това е дало основание действията на жалбоподателя да се квалифицират и като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Не може да се счита, че след като деянието е извършено в извънработно време, то не би могло да се квалифицира като нарушение на служебната дисциплина. В чл. 224, ал. 2 от ЗМВР (отм.) са изброени дисциплинарните нарушения. Неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е определено като самостоятелно нарушение т. 4 от посочения член, което за разлика от останалите три хипотези в т. 1 - 3 не изисква деянието да е свързано с изпълнение на служебните задължения. Идеята на законодателя за такова разширяване на границите на дисциплинарната отговорност произхожда от по-високи изисквания и очаквания на обществото към служителите на Министерството на вътрешните работи (в този смисъл Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по тълкувателно дело № 4/2007 г. на Общото събрание на ВАС). Обстоятелството, че служителят няма отношение към публикациите във вестник "Марица", е ирелевантно за спора. Видно от данните по делото, още преди публикациите, деянието е станало известно на други граждани и служители на МВР, което се е отразило негативно върху авторитета на МВР, поради което е уронен и престижът на службата и е осъществен фактическият състав на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,