Решение № 6204 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2012 г.

Решение № 6204 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 149, ал. 5 АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 ЗУТ, образувано по жалба на Георги Владимиров Шумаков от гр. София срещу Разрешение за строеж № РС-53/28.09.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което на основание чл. 148, ал. 3 и чл. 145, ал. 2 ЗУТ е разрешено на Агенция "Пътна инфраструктура" при Министерство на регионалното развитие и благоустройството да извърши строително-монтажните работи за обект "АМ "Струма" ЛОТ 1 в участъка "Долна Диканя-Дупница" от км 305+220 до км 322+000". Оспорващия счита, че разрешението за строеж е нищожно, поради липса на инвестиционен проект. Излагат се и доводи за незаконосъобразност и се претендира прогласяване нищожността на оспореното разрешение със законните последици. Ответникът, министър на регионалното развитие и благоустройството, представляван от юрк. Ганева поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима, предвид определение № 12598/12.10.2012 г. по адм. д. № 10459/2012 г. на Върховен административен съд, петчленен състав. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения: С оспорения с искане за прогласяване на нищожност административен акт - Разрешение за строеж № РС-53/28.09.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е разрешено на Агенция "Пътна инфраструктура" при Министерство на регионалното развитие и благоустройството да извърши строително-монтажните работи за обект "АМ "Струма" ЛОТ 1 в участъка "Долна Диканя-Дупница" от км 305+220 до км 322+000". От приложената по административната преписка документация се установява по безспорен начин, че процесното разрешение е за обект с национално значение и касае повече от една област, поради което компетентния орган по смисъла на ал. 3, чл. 148 ЗУТ за издаване на разрешението за строеж е министъра на регионалното развитие и благоустройството, от който именно орган е издадено процесното разрешение. Следователно се касае за валиден административен акт, поради което искането за прогласяване на нищожност се явява неоснователно. Не е налице и съществен порок на процедурата, засягащ акта до степен да е невъзможно пораждането на целените последици, тъй като издаването му се предхожда от заявление на възложител по чл. 161, ал. 1 ЗУТ /вх. № АУ 22-33/17.09.2011 г., комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект, решения по ОВОС, влезли в сила, съгласувателни становища на министерство на културата, Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР, Министерство на отбраната и на ДП"НКЖИ" при МТИТС. Разрешението за строеж е издадено след одобрен парцеларен план по чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ, със заповед № РД-25-1776/30.08.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и одобрен от МРРБ технически проект. С оглед на изложеното, оспорването досежно нищожност на процесното Разрешението за строеж № РС-53/28.09.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Доводите за незаконосъобразност на Разрешението за строеж не следва да се обсъждат, тъй като в тази част производството е прекратено с влязло в сила определение № 8607/15.06.2012 г. по делото /оставено в сила с определение № 12598/12.10.2012 г. по адм. д. № 10459/2012 г. на Върховен административен съд, петчленен състав/. При този резултат претенцията на ответника по жалбата, за присъждане на разноски, своевременно заявена се явява основателна до размера от 150 лв. - юрк. възнаграждение по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение