Решение № 15556 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11754/2020 г.

Решение № 15556 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11754/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представлявана от председателя д-р И. Иванов, чрез гл. юрк. Лефтерова, за отмяна на Решение № 6098 от 18.10.2019 г. по адм. д. № 6200/2019 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 43 състав и Решение № 8803 от 6.07.2020 г. по адм. дело № 14102/2019 г. по описа на Върховния административен съд, с което решението по адм. дело № 6200/2019 г. по описа на АССГ е частично отменено.

В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК, според молителя, е Решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което и по специално т. 53 и т. 54 от тях, е видно, че "Електроразпределение Север" АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. д. № 6200/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Аналогични съображения са изложени и в мотивите на Определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP- т. 37 и т. 38.

Според молителя е налице и основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с влязло в сила Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено Решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. /с ДДС/, представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № НП-202 от 31.01.2015 г. и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение.

Следователно, Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. по описа на ВАС и Решение № 8803 от 6.07.2020 г. по адм. дело № 14102/2019 г. по описа на ВАС, с което е частично отменено решение по адм. дело № 6200/2019 г. по описа на АССГ, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. Налице били и други решения на ВАС, с които по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, споровете са решени противоречиво. Случаят попадал в разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по тълкувателно дело № 4 от 2010 г., защото има пълен идентитет между двете дела, макар и претендираните обезщетения за вреди да се твърди да са причинени от различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 31.01.2015 г. и НП-209 от 30.01.2015 г.).

Твърди се, че неправилното от двете решения е процесното, чиято отмяна се иска по следните съображения: правилно в мотивите на Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е прието, че предявеният иск за обезщетение е неоснователен, защото доказателства за заплащането на разноски в процеса по оспорване на отмененото наказателно постановление са представени едва в процеса за обезщетение по ЗОДОВ. Това поставя под въпрос и причинната връзка между претендираните вреди и отмененото НП. Недопустимо, според молителя, е един и същ юридически факт да има различни правни последици по аргумент и по аналогия с мотивите на Решение на СЕС от 3 септември 2009 г. по дело С-2/08.

На последно място, неправилно с решението, чиято отмяна се иска, КЕВР е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху възнаграждението ДДС. Това разрешение противоречи на мотивите на Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Както дружеството получател на адвокатската услуга, така и адвокатското дружество-доставчик са регистрирани по ЗДДС лица и съответно за включеното в адвокатското възнаграждение ДДС електроразпределителното дружество е имало право на приспадане на данъчен кредит, като тази сума не следва да се присъжда като съдебни разноски. /В същия смисъл Определение № 8004 от 5.06.2012 г. по адм. д. № 6861 от 2012 г. на ВАС и Определение № 4677 от 22.04.2020 г. по адм. д. № 10701/2019 г. на ВАС/. Иска се на основание чл. 239, т. 1 АПК отмяна на решението по адм. дело № 6200/2019 г. по описа на АССГ, първо отделение, 43 състав, както и решение по адм. дело № 14102/2019 г. по описа на ВАС, като се върне делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ. Алтернативно, на основание чл. 239, т. 4 АПК се иска отмяна на решението по адм. дело № 6200/2019 г. по описа на АССГ и решение по адм. дело № 14102/2019 г. по описа на ВАС като неправилни. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по молбата за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Георгиева, изразява становище за неоснователност искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следните съображения:

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания.

1. Искането за отмяна на посочените две съдебни решения, на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Във всички случаи решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат да бъдат съобразени при формиране на волята на съда при разрешаването на правния спор. Но тези актове на СЕС не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 237 и сл. АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол по тълкуването и прилагането на материалния закон.

В тази връзка неоснователно е позоваването на молителя на решение на СЕС по дело С – 279/09 и на определение на СЕС по дело F-55/08 DEP, доколкото цитираното решение и определение на СЕС не могат да бъдат квалифицирани като новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

Следователно, искането за отмяна на цитираните решения на АССГ и на ВАС на основание чл. 239, т. 1 АПК се явява неоснователно.

1. В искането за отмяна е наведено и основание по чл. 239, т. 4 АПК.

Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

С решението по адм. дело № 6200/2019 г. по описа на АССГ, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Русе по нахд № 2484 по описа на този съд за 2015 г. на Наказателно постановление № 209 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 68 от 10.02.2016 г., постановено по посоченото дело, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360, 00 лв. до пълния предявен размер от 1356, 00 лв. е отхвърлен, а КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 136, 77 лв. за разноски по този иск. Наред с това, с обжалваното решение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред АС Русе по кнахд № 111 по описа на този съд за 2016 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360, 00 лв. до пълния предявен размер от 1356, 00 лв. е отхвърлен, а КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 136, 77 лв. за разноски по този иск.

С решение по адм. дело № 14102/2019 г. по описа на ВАС, трето отделение е отменено решението по адм. д. № 6200/2019 г. по описа на АССГ в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД, иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360, 00 лв. до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред РС Русе по нахд № 2484/2015 г. по описа на съда на Наказателно постановление № 209 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 68 от 10.02.2016 г., постановено по посоченото дело и в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД, иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360, 00 лв. до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – Русе по кнахд № 111/2106 г. по описа на съда при съдебна защита срещу отмененото Наказателно постановление № 209 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР с Решение № 68 от 10.02.2016 г. по нахд № 2484 по описа на Районен съд – Русе за 2015 г., като вместо това е постановено решение, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД, сума в размер на още 996, 00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Русе по нахд № 2484/2015 г. по описа на съда на Наказателно постановление № 209 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 68 от 10.02.2016 г., постановено по посоченото дело, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сума в размер на още 996, 00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – Русе по кнахд № 111/2016 г. по описа на съда при съдебна защита срещу отмененото Наказателно постановление № 209 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР с Решение № 68 от 10.02.2016 г. по нахд № 2484 по описа на Районен съд – Русе за 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. В останалата част решението е оставено в сила.

С Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, с което молителят обосновава искането си за отмяна по т. 4 на чл. 239 АПК, е отменено Решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356 лв. /с ДДС/ представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № НП-202 от 31.01.2015 г. и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение.

Самият молител поддържа в молбата си, че предмет на двете дела на АССГ, за едното от които се иска отмяна, са претендирани обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на различни отменени наказателни постановления /НП-202 от 31.01.2015 г. и НП-209 от 30.01.2015 г. /, издадени по отношение на "Електроразпределение Север" АД от председателя на КЕВР. Самото това твърдение е достатъчно, за да обоснове извод за липса на пълна идентичност в предмета на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна.

Такова е и разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г. по тълкуването на чл. 239, т. 4 АПК и съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК /доколкото става дума за искови производства/.

С Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, което е решение по съществото на правния спор, след отмяната на първоинстанционното решение, предявеният иск е отхвърлен, не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени във въпросните производства.

Различни са фактическите установявания съгласно решенията по адм. дело № 6200/2019 г. по описа на АССГ и по адм. дело № 14102/2019 г. по описа на ВАС, доколкото с решението на касационната инстанция е обоснован краен извод за основателност на предявените от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР искове за обезщетение за имуществени вреди в пълния претендиран размер, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение по нахд № 2484/2015 г. по описа на РС Русе и съответно, заплатено адвокатско възнаграждение по кнахд № 111/2016 г. по описа на АС Русе, в резултат на отменено като незаконосъобразно НП № 209 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР.

Както се установява, не е налице пълен субективен и обективен идентитет между цитираните решения по посочените дела. Противоречие между две съдебни решения е налице, когато те се отнасят до един и същ спорен предмет между едни и същи страни, но го установяват различно. В процесния случай се касае за самостоятелни искови производства по ЗОДОВ, образувани по предявени от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР искове за присъждане на обезщетение, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производствата, развили се пред съответните РС и Административен съд във връзка с обжалване на различни по отношение на дружеството наказателни постановления /които са отменени като незаконосъобразни/.

Следователно, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не е налице твърдяното основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК. Другите доводи, изложени в молбата за отмяна се отнасят до съществото на спора и не следва да бъдат обсъждани в производството за отмяна на влезли в сила решения по глава ХIV АПК.

С оглед изхода на спора, в полза на ответната страна следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение, платимо от молителя на основание чл. 143, ал. 3 АПК, което като претендирано в размер близък до минималния 600 лева и с оглед направеното възражение за прекомерност, не следва да се редуцира допълнително.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия