Решение № 276 от 14.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1105/2018 г.

Решение № 276 от 14.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1105/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Настоящото второ касационно производство, по реда на чл. 346, т. 2 и сл. от НПК, е образувано по жалба на подсъдимия Т. С. С., чрез защитника му адв. К. Я., против въззивна присъда № 108/15.06.2018 г., постановена по внохд № 1347/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. В жалбата се твърди, че при съхранението и транспортирането на кръвната проба на подсъдимия са допуснати нарушения на разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. (отм.); , коeто е довело до опорочаване на резултата от извършената експертиза. Посочено е, че вторият въззивен състав, въпреки че е назначил повторна тройна съдебно медицинска експертиза не е изпълнил в цялост дадените от предходния състав на ВКС указания, с което са нарушени разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Отправена е претенция за отмяна на обжалваната присъда и оправдаването на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият Т. С. и упълномощеният от него защитник не се явяват, като в изготвеното от адв. Я. писмено становище се поддържа депозираната жалба и е изразено желание тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 8/24.03.2017 г. по нохд № 411/2016 г. на РС - Айтос подсъдимият Т. С. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК. По протест на прокурор от РП - Айтос е образувано внохд № 388/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. С постановената по делото присъда № 133/12.05.2017 г. е отменена оправдателната присъда на районния съд и подсъдимият С. е признат за виновен в извършването на престъпление чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на С. по нохд № 52/2015 г. на РС - Девин наказание от една година и три месеца лиша от свобода, отново при първоначален общ режим. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски общо в размер на 379, 48 лв. По жалба на подсъдимия с решение № 276/20.12.2017 г. по н. д. № 902/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, е отменена изцяло въззивна присъда № 133/12.05.2017 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС - Бургас. По образуваното внохд № 1347/2017 г. с присъда № 108/15.06.2018 г. на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 334, т. 2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 21.06.2016 г. в [населено място], е управлявал МПС - л. а. "Ф. ", с концентрация на алкохол в кръвта от 1, 27 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на осъден на пет месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което С. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на С. по нохд № 52/2015 г. на РС - Девин наказание от една година и три месеца лиша от свобода, отново при първоначален общ режим. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски общо в размер на 719, 48 лв. При извършената касационна проверка настоящият състав не откри твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Вътрешното убеждение на въззивният съд е формирано при стриктно спазване на принципните положения, регламентирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. В съответствие с дадените указания от предходния касационен състав въззивният съд е назначил тройна комплексна физикохимична експертиза. От заключението на същата и от разясненията на вещите лица в съдебно заседание категорично е установено, че разликата между отчетените резултати относно наличната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в първото изследване на 21.06.2016 г. от 1, 27 на хиляда и второто на 20.09.2016 г. от 0, 98 на хиляда се дължи на четирикратното отваряне на шишенцето по време, на което алкохолът, следствие на темперирането от 4 градуса, /при която температура се съхранява пробата/ до стайна температура - в случая от 20 градуса, се изпарява и преминава в околния въздух. Експертите са категорични, че първото изследване на кръвната проба е достоверно, а повторното е частично компрометирано. Напълно неоснователно е и възражението на защитника, че са допуснати нарушения на разпоредбите на действащата към инкриминирания момент Наредба № 30 от 27.06.2001 г. (отм.); , които са довели до опорочаване на резултата от извършената експертиза. По делото е категорично установено, че кръвната проба е взета, поставена е в стерилно шише в хладилна чанта, занесена в РУ - Айтос, където е сложена в хладилник с температура от 4 градуса, а по-малко от десет часа след вземането й, т. е. рамките на 72 часовия срок, отново след поставянето и в хладилна чанта, е транспортирана и предадена на медицинската лаборатория за изследване, поради което настоящият състав напълно споделя извода на въззивния съд, че не са допуснати нарушения на правилата от наредбата при съхранението и транспортирането на взетата от подсъдимия кръвна проба. При отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила приетите фактически обстоятелства правилно са подведени от въззивния съд под нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което няма как да се удовлетвори претенцията на защитника подсъдимият да бъде оправдан. В жалбата не е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, не са изложени съображения относно наличието на явна несправедливост на наказанието, не е отправена и претенция за намаляването му, поради което обжалваната въззивна осъдителна присъда се явява правилна и законосъобразна, и като такава следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение