Решение № 1240 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2007 г.

Решение № 1240 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, вр.чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). О. - гр. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат М., обжалва решение от 5.06.2007 г. по гр. д. № 154/2007 г. по описа на Б. окръжен съд. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост и се иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото. В случай на неуважаване на това възражение, се изразява становище за неправилност на решението, изразяваща се в необосноваността му и в постановяването му в противоречие с материалния закон и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд или отхвърляне на иска. Ответницата по касационната жалба Д. К. М. изразява становище за правилност на решението и оставянето му в сила. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания, приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от Д. К. М. против О. - иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Ищцата твърди, че е собственик на УПИ *парцел № V* в кв. 21 по плана на с. С., с площ от 1890 г., като е придобила същия по наследство от баща си К, който е бил собственик на имота на основание Закона за селскостопанско настаняване на бежанците (нотариален акт № 81/1944 г.) - 1200 кв. м, по регулация - 265 кв. м (нотариален акт № 44/95 г.) и 425 кв. м по давност. През 2005 г. ищцата подала молба до общината за издаване на скица на имота по повод издаване на нотариален акт по давност за 425 кв. м, но й било отказано и обяснено, че общината е актувала като частна общинска собственост 425/1890 идеални части от парцела. Моли да бъде признато за установено, че общината не е собственик на 425/1890 идеални части от правото на собственост върху процесния парцел. С обжалваното решение № I* от 05.06.2007 г. по гр. д. № 154/2007 г. по описа на Б. окръжен съд е отменено решение № 344 от 9.01.2007 г. по гр. д. № 228/2006 г. по описа на Ц. районен съд в частта с която искът е отхвърлен и е прието за установено между страните по делото, че О. - не е собственик на 425/1890 идеални части от процесния имот. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата Д е наследник на К. Г. А. На 7.04.1944 г., с нотариален акт № 81/194 г., последният бил признат за собственик на редица имоти, придобити по Закона за селскостопанско настаняване на бежанците, сред които и дворно урегулирано място от 1200 кв. м в с. С.. П. регулационен план на селото бил одобрен със заповед № 457/26.06.1945 г. и по него имотът на ищцата от 1200 кв. м и съседният имот на А. Г. А. (брат на К. Г. А.), също от 1200 кв. м, били заснети като общ имот пл. № 56, от 2400 кв. м, за който бил отреден парцел **** III-56, в кв.14, от 2400 кв. м Следващият план на населеното място е одобрен със заповед № РД-09-22/15.02.1988 г. и по него имотът на ищцата от 1200 кв. м бил нанесен като самостоятелен имот пл. № 71, за който е отреден парцел **** VI-71, в кв.21, с площ от 1655 кв. м, от които 265 кв. м придадени по регулация (222 кв. м общински и 43 кв. м от имот пл. № 70), а останалата част от 1200 кв. м от имота била нанесена като имот пл. № 70, за който бил отреден парцел ****, в кв. 21. На 17.02.1995 г., с нотариален акт № 44/95 г., А. Г. А. и ищцата Д. били признати за собственици на 265 кв. м по регулация. Със заповед № РД-14-467/6.07.1997 г. е изменен частично регулационният план от 1988 г., в частта му относно парцели № №* и ХI, по силата на което изменение площта на процесния парцел **** VI-71, в кв.21 е увеличена от 1655 кв. м От скицата към заключението на експертизата е прието, че към парцел **** се приобщава част от съседния имот пл. № 70. На 20.06.2006 г. ищцата е подала молба за деактуване на 425/1890 идеални части от процесния парцел, но със заповед № 519/10.07.06 г. на кмета на общината е отказано деактуването им. С акт за общинска собственост №/24.02.2005 г. като частна общинска собственост са актувани, на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС 425 кв. м от парцел **** VI-71, като в акта е посочено, че съсобственик на 1465/1890 идеални части са А. А. и Д. М. От показанията на свидетелите прието, че К. А. и баща му са имали имоти, дадени им по оземляването, както и че имотът на К. А. е ограден от всички страни и оградите не са местени, освен тази откъм улицата, както и, че границите на имота не са променяни от 1945 г. От правна страна е прието, че представеният от общината акт за общинска собственост няма правопораждащо действие, както и, че няма доказателства, установяващи възникването на право на собственост на общината върху идеални части от процесния имот, както и, че в случая не е налице хипотезата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, поради което предявеният иск е основателен. Така постановеното решение на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно е прието, че е налице правен интерес от иска и същият е допустим. Ищцата има интерес бъде установено със сила на пресъдено нещо между страните по делото, че общината не е собственик на 425/1890 идеални части от парцел **** VI-им. 71, в кв. 21 по плана на с. С., тъй като това би спомогнало да се снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за тези 425/1890 идеални части от правото на собственост върху парцела, за които твърди, че е придобила по давност. Към настоящия момент ищцата владее процесния парцел, поради което доводът, че защитата на нарушеното й право би могла да се осъществи само с осъдителен иск по чл. 108 ЗС е неоснователен. Обосновани и правилни са изводите на въззивния съд, че О. -. не е придобила 425/1890 идеални части от процесния парцел ****а някакво основание. Площта на УПИ *парцел № V* в кв.21 по плана на с. С. е 1890 кв. м От тях 1200 кв. м са придобити по Закона за селскостопанското настаняване на бежанците (н.а. 81/1944 г.) и чрез наследяване на К. А., а 265 кв. м по регулация по плана от 1988 г., който е приложен (н.а. 44/95 г.). С частичното изменение на плана през 1997 г. площта на парцел **** се увеличава на 1890 кв. м По този план няма придадени 425 кв. м от общински имот към парцел ****. От скицата е видно, че вероятно тази част е приобщена от съседен имот пл. № 70, който не е общинска собственост (делото съдържа данни, че същият е на А. А. - брат на К. А.). Поради това, независимо от обстоятелството дали частичното изменение на плана е приложено или не, общината не е собственик на част от парцел ****, в кв. 21. Ако планът не е приложен, съсобственици на процесния парцел **** ищцата биха били собственици на съседния имот пл. № 70, но не и общината. В акта за общинска собственост като основание за придобиване на имота е посочен § 42 ПЗР на ЗИДЗОбС, съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините съгласно предвижданията на регулационните планове към влизане в сила на този закон, преминават в собственост на общините. Парцел VI-71 не е и не е бил частна държавна собственост, поради което посочената хипотеза не е налице и цитираната разпоредба е неприложима. Следва да се отбележи, също, че при предявен отрицателен иск за собственост, доказателствената тежест за установяване съществуващо право на собственост върху вещта е на ответника. От ангажираните по делото доказателства не се установява общината да е придобила 425/1890 идеални части от правото на собственост на някакво основание, поради което следва да се приеме за установено, че същата не е съсобственик на процесния парцел. Не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяна на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), същото ще следва да бъде оставено в сила в обжалваните части. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение